|
април 2008 г., сп. National Geographic България |
|
|
07 април 2008 |
ДИЗАЙН ОТ ПРИРОДАТА
www.ngm.bg: Галерия фотографии, илюстриращи прилагането на дизайн от природата в света на хората, и мултимедиен разказ на Робърт Кларк.
Малцина знаят, че велкрото – като онова, с което залепяме маратонките си, вместо да използваме връзки, е летяло в Космоса върху скафандрите на астронавтите. А знаете ли, че е било създадено, след като един човек се замислил как казашките бодили се полепят толкова здраво за козината на кучето му.
Това е един пример за младата наука биомиметика – прилагането на дизайн от природата в бита на човека. Проектите се множат – инженерите размишляват върху прилепващите крачета на гекона, за да създадат робот, който да тича по вертикални повърхности. Предните махови пера на грабливите птици вдъхновяват проектирането на самолетни крила, които да променят формата си в полет, намалявайки триенето и разхода на гориво. Архитектите изучават как термитите регулират температурата, влажността и достъпа на свеж въздух в гнездата си, за да създават по-комфортни сгради за хората.
За всички тези и още много любопитни и удивителни проекти разказва новият априлски брой на сп. National Geographic България.
Кожа от акула. Електронният микроскоп разкрива тайната за скоростта на акулите, скрита в кожата им: подобни на зъби люспи, наречени кожни зъбци. Според изследователя на акулите Джордж Бърджис водата „препуска през микровдлъбнатините, без да се завихря. Прилича на бърз речен поток, сравнен с бълбукащите вихри на плитко поточе“. Люспите възпрепятстват също прилепването на морските жълъди и водораслите. Това вдъхновява изработването на синтетични покрития, които скоро могат да бъдат приложени върху корпусите на военните кораби, за да намалят подобни натрупвания на биомаса.
„Едва ли някоя акула би ме взела за един от своите“ - казва десеткратният олимпийски медалист Гари Хол-младши, докато тренира в „Рейс Клъб“ във Флорида. Но зъбците по кожата на акулата вдъхновили дизайна на неговия костюм Speedo Fastskin, чиято текстура намалява съпротивлението и увеличава скоростта.
Пръстите на гекона токи имат власинки с върхове като шпатула (около 6,5 милиона власинки на пръст), които прилепват към повърхностите на молекулярно ниво, давайки на гущера възможност да тича пъргаво дори по стени и тавани.
Стикибот в Станфордския университет извършва подобен бяг. Четинестите му пръсти се захващат и пускат, а крайниците на робота имитират анатомията на гекона. Засега обаче той се движи със сравнително охлювска скорост. Дизайнерите му се надяват един ден да може да бъде използван в операции за издирване и спасяване.
 |
