|
|
 |
|
Живата природа в Черно море |
|
|
09 април 2008 |
Живата природа вЧерно море включва множество организми, характерни за повечето морски екосистеми по света. Много типичен представител на фауната са рибите. Те са клас гръбначни животни, тялото им се разделя на глава, труп и опашна част. Дълги са от 7.5 мм. до 30 м. - китова акула, която не се среща в Черно море, и слава богу! Типична форма на тялото на рибите е торпедовидната, но се срещат и други видове форми - стреловидна (зарган), лентовидна (регалекус), змиевидна (змиорка), пръчковидна (морски игли), дисковидна (скатове) и т.н. Кожата на рибите е съставена от епидермис и дерма, обикновено е покрита с люспи. Кожата има слузни жлези, които отделят секрет, важен за плуването и имащ защитна функция - затруднява хващането на рибата от врагове. Оцветяването на рибите е приспособително, макар че някои от тях са ярко обагрени. Перките са чифтни (гръдни и коремни) и нечифтни (опашна, гръбна и анална). Състоят се от скелет от твърди и меки лъчи. Скелетът на рибите е костен, хрущялен (при акулите) или костно - хрущялен (при есетровите риби). Прешлените са от 14 до 365 на брой при някои акули; ако някоя акула се разболее от дископатия, локализирането на проблемния междупрешленен диск определено ще представлява проблем. Мускулатурата на рибите се отличава от тази на останалите гръбначни животни - мускулите са на сегменти (миомери), отделени един от друг със съединителна тъкан. Храносмилателната система е съставена от уста, глътка, хранопровод, стомах и черво. Устата е долна, крайна и горна, различно голяма, челюстите при някои видове са срастнали. Зъбите са много разнообразни, а при някои видове липсват (например при шарановите риби, които са речни, а не морски). Езикът е слабоподвижен, без собствена мускулатура, нерядко липсва. Стомахът обикновено е слабо обособен. Червото при хищниците е късо, почти право, смукателната му повърхност се увеличава от пилоричните израстъци или чрез спирална клапа (при акулите). Дихателен орган са хрилете, а при двойнодишащите риби се развива бял дроб от плавателния мехур. Кръвоносната система на рибите е затворена, съставена е от сърце с едно предсърдие и една камера и кръвоносни съдове. Бъбреците са две рехави лентовидни тела. Пикочопроводните и половите проводници обикновено са отделно от ануса; свързани са при акулите и двойнодишащите риби в клоака. Яйчниците и семенниците са лентовидни; когато половите продукти узреят, почти изпълват коремната празнина. Мъжките екземпляри на живородните и яйцеживородните риби имат копулационни органи; при акуловите риби те са образувани от видоизменени коремни перки, а у костните - от видоизменена анална перка или от удължената генитална папила. Нервната система е ниско развита, отделите на главния мозък са подредени в права линия. Гръбначният мозък стига до опашката. Обонянието е почти винаги силно развито, а при някои видове е изключително. Вкусовите рецептори са разположени в устата, по перките, а понякога и по цялото тяло. Осезанието е сравнително слабо, а чувството за болка почти не съществува. Характерен орган за рибите е страничната линия, която служи за ориентиране при движението във водата, за възприемане на трептения, налягане, близост на други животни и т.н.
Рибите притежават цветно зрение. Окото им се акомодира, като се мести лещата. Някои дълбоководни видове имат телескопични очи, а при други очите се движат независимо едно от друго. Слухът е добре развит - приемат звуци с различна честота, нерядко ултра- и инфразвуци, а самите те издават звуци чрез различни органи - плавателния мехур, чрез триене на глътъчните зъби, на хрилните капачета, на твърдите лъчи на някои перки. Рибите живеят самостоятелно, на стада или в симбиоза с други животни. Доста видове извършват миграции, свързани с размножаването, храненето и т.н. Размножаването обикновено е свързано с външно оплождане, някои видове са живородни, често се наблюдава полов диморфизъм. Рибите изхвърлят различно количество хайверни зърна в зависимост от естествената сигурност за преживяването им - обикновено по няколко хиляди, но понякога и милиони. Храната на повечето риби е планктонът, хранят се още с бентосни микроорганизми и феофитон. Някои видове риби са изключително лакоми - поглъщат храна с тегло, по-голямо от тяхното собствено.
Мидите (Lamelibranchia) са клас безгръбначни от типа мекотели. Тялото им е с двустранна симетрия, покрито с варовита черупка, която е съставена обикновено от две симетрични части. Те се свързват откъм гръбната си страна с еластична връзка. Големината на мидите е от няколко милиметра до няколко сантиметра, макар че се срещат и гигантски миди - тропичната мида дидактна например достига диаметър на черупката 140 см. и тегло до 250 килограма. Черупката при всички миди се затваря херметично с помощта на един или два мускула. Мантията затваря празнина, в която са поместени хрилете. Мидите са без обособена глава, най-често с клиновиден мускулен крак на коремната страна. Нервната система и сетивните органи са слабо развити; имат два сифона. От горния влиза вода, а от долния излиза. Кислородът във водата се използва за дишане, а носените органични частици и микроорганизми - за храна. Мидите са около 25 000 вида, разпространени са по всички морета и океани, описани са и сладководни видове. Обитават винаги само дъното. Повечето се движат - подскачат по дъното с мускулестия си крак или бавно разтварят и бързо затварят черупката си (кардиум). Други са прикрепени с цялата си черупка (стриди) или с влакна от излъчено вещество (черна мида). Мидите са разделнополови животни, снасят яйца, от които се развиват ларви. Вкаменени черупки от миди се използват за определяне на геоложката възраст на пластовете. Някои миди рушат каменни повърхности (фолас) или дърво (корабен червей), като пробиват ходове в тях. Мидите са храна на множество животни (най-вече риби), а някои от тях са междинен гостоприемник на паразитни червеи по рибите.
Водораслите (algae) са група нисши хлорофилоносни водни растения. Според биолозите еволюцията на водораслите ясно показва преминаването на растенията от едноклетъчни към многоклетъчни. Размерите на водораслите са от няколко микрометра до 60 метра. Биват едноклетъчни, колониални или многоклетъчни нишковидни, пластинчати, понякога със сложно диференциран талус, наподобяващ висше растение, но без характерните за растенията обособени тъкани. При някои нисши форми клетката е без обвивка, а при по-висшите клетъчната ципа се състои от вътрешен целулозен и външен пектинов пласт. Клетките съдържат цитоплазма, ядро и едно или няколко телца, носещи хромофори - това са багрила, определящи цвета на водораслите, биват червени, кафяви и т.н. За нисшите водорасли е характерно размножаване чрез просто делене на клетката. При нишковидните зелени и синьозелени водорасли тялото се разпада на части, всяка от които дава началото на нов организъм. Разпространено е и размножаването със спори - подвижни (зооспори) и неподвижни. Половото размножаване се среща при всички водорасли с изключение на синьозелените.
Повечето водорасли имат самостоятелно (автотрофно) храненеМакар и рядко, се срещат водорасли с миксотрофно, паразитно и сапрофитно хранене. Често водораслите влизат в симбиоза с по-висши растения, гъби и животни. Известни са около 20 000 вида водорасли, които се разпределят на 10 големи групи:
- златисти (Chrysophyta)
- нееднакво камшичести (Xanthophyta)
- кремъчни (Bacillariaophyta)
- кафяви (Phaephyta)
- пирофитови (Pyrrophyta)
- еугленови (Euglenophyta)
- зелени (Chlorophyta)
- харови (Charophyta)
- червени (Rhodophyta)
- синьозелени (Cyanophyta)
Отделните групи водорасли са произлезли от ралични групи камшичести организми. От своя страна водораслите са дали началото на висшите растения и са едни от най-широко разпространените организми. В морската вода те са прикрепени към дъното (бентос) или плуват свободно (планктон). Всички водорасли преработват големи количества неорганични вещества в органични, които служат за храна на водните животни. В редица страни някои водорасли са храна за човека - приготвят се различни видове морски салати. Водораслите са основните обогатители на водните басейни с кислород и играят важна роля за биологичното самопочистване на водите. От някои водорасли се получават калиеви, йодни съединения, агар - агар и т.н. Тези вещества намират приложение в текстилната, хранителната и други индустрии; между другото най-точнитe отпечатъци в денталната медицина се произвеждат точно от водорасли. Става въпрос за агар - агаровите хидроколоиди.
Ракообразните (Crustacea) са друга група обитатели на Черно море. Тялото им е на сегменти, разделено е на глава, гърди и коремче. Понякога главата и гърдите са слети в главогръд. Цялото тяло е покрито с хитинова обвивка - при низшите ракообразни тя е тънка и прозрачна, а при висшите - дебела и покрита с варовик. При някои ракообразни обвивката е от две части (например при вида Ostracoda) и много наподобява черупката на мидите. Краката са повече от четири двойки, пригодени са за плуване, а вторично и за ходене. При висшите ракообразни една двойка крака са видоизменени в щипки за хващане. Главата има пет сегмента, всеки с двойка придатъци - антенули (пипалца), антени (пипала), мандибули (долни челюсти) и две двойки максили (горни челюсти). На главата са разположени и двойка очи, обикновено при по-низшите във вид на стълбчета. По-висшите имат и средно, трето око, което при някои от тях е единствен зрителен орган. Нервната система е съставена от надглътъчен ганглий, свързан с коремна нервна верига. Кръвоносната система е отворена, кръвта е безцветна, жълтеникава или зеленикава. Органите на дишането обикновено са хриле, дребните видове поемат кислород през цялата повърхност на тялото си, а някои видове имат трахеи на коремните си крачка. По света има около 20 000 вида ракообразни. Повечето могат да плуват и да пълзят, а някои живеят прикрепени (морски жълъд) или в симбиоза с други животни - например раците пустинници. Ракообразните са разделнополови, снасят яйца, от които се развиват ларви. Паразитните видове са хермафродитни. Хранят се главно с животни, малък брой видове са растителноядни. Срещат се видове, които паразитират във вид на ларва или във вид на възрастен екземпляр. Множество риби се хранят с ракообразни. Голяма част от раците се ядат и от човека. Истинска напаст са за корабите - прикрепят се по дъното им, увеличават триенето с водата, намаляват скоростта, което изисква почистване и полиране на кораба. Всичко това се отразява крайно негативно на банковата сметка на собственика.
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
