През топлите летни нощи човек може да види “живите искри” на нашия животински свят – светулките. Понякога в мрака светва и угасва своето “фенерче” летяща мъжка светулка, другаде сред тревата блести в тъмнината като някакъв синьозеленикав скъпоценен камък безкрилна женска светулка. Светулките са бръмбари. В България се срещат няколко вида, като най – едра е голямата светулка. Мъжките екземпляри, които имат добре развити крила, достигат до 4.5см. дължина, а безкрилите червеовидни женски -–до 4,8см. На женските светулки приличат ларвите, които имат също така удължено тяло.
Светещите органи при светулките са разположени най – често по задните членчета на тяхното коремче. При голямата светулка такива органи имат не само мъжките и женските индивиди, но и ларвите. Светят слабо дори и яйцата на голямата светулка. Самото светене се дължи на един окислителен химически процес, който се извършва в някои едри клетки. То е извънредно “икономично”. При него около 98% от изразходваната енергия се превръща в светлина, докато при обикновената електрическа крушка този процент е само 4. кАква е биологичната роля на светенето? Опитно е доказано, че то улеснява намирането на мъжките и женските светулки. Обаче и досега няма обяснение за това, какъв е биологичният смисъл на светенето при ларвите и яйцата. Светулките са полезни хищни насекоми, които унищожават различни вредни животни. Най – хищни са ларвите, които нападат главно сухоземни охлюви, но също така гъсеници и червеи с меко тяло.
