|
КЕСТЕНЯВА МАНАТАРКА - Boletus badius |
|
|
13 април 2008 |
Шапка — средно голяма. Диаметърът й е 6 до 12, а понякога и до 20 см. Има кестеняв до кафяво шоколадов цвят на кожицата. У младата гъба е леко закръглена, след това става сводеста, а при по-старите екземпляри — разширена, неправилна и набръчкана. При засушаване ръбът й се завива, а при влажно време повърхността й бързо се мокри.
Месо — нежно меко, при младата гъба е бяло, а при старите екземпляри — жълто бяло. При пипане става синьо или синьо зеленикаво.
Тръбички — растат свободно, първоначално са близко до стълбчето, но после леко се отдалечават. Имат светложълт до зеленикаво жълт цвят, късички са, но лесно се отделят от шапката. Самите пори са белезникави до жълтозелени, кръгли (но биват и ъгловати), а при пипане стават синьозелени.
Спори — жълтокафяви, елипсовидни.
Пънче — светлокафяво до жълто кафяво (с по-светла окраска на шапката), високо 9 до 12 см, плътно, гладко, леко тумбесто, твърдо. Месото му е бяло, здраво, в основата до спорите жълто до червеникаво жълто.
Качества — добра гъба за консумация. Има мирис на плод. Вкусът й е сладък.
Месторастене — както в иглолистните, така и в широколистните гори от юни до ноември. Расте почти винаги на едни и същи места, особено около кореновата система на смърчовете и боровете, по горските поляни и по засъхналите борови иглички.
Двойници — отровни няма. Прилича на обикновената манатарка, но,общо взето,е по-малка. Прилича донякъде и на брезовката.
Автори: Н.Колев - Аф.Охапкин
Със съдействието на: Гълъбина Борисова
Коментари () |
|
|
|
 |
