|
МАНАТАРКА - Boletus edulis |
|
|
13 април 2008 |
Синоними: самунка, мечо ухо, маматарка и др.
Шапка — широка от 8 до 20 см, а често достига и до 30 см. Отначало е полукълбеста, после става по-разлата и на края равна с гладка повърхност. Цветът на кожицата е белезникав, каменносив до светлокафяв, след което става кафявo червеникаво кестеняв. Тя не може
да се обели лесно.
Месо — дебело, здраво, с бял цвят, който никога не се променя. При застарелите гъби става меко. Под кожицата на шапката има кафеникав оттенък. Мирисът му напомня плод.
Тръбички — имат дължина 1 до 3 см, почти свободно стоящи; първоначално са белезникави, след това стават жълтеникави, а в застарялата гъба — зелени до тъмнозелени.
Спори — вретеновидни, жълтозелени.
Пънче — здраво, стабилно. В долната си част е заострено, но често е и с удебелена основа;
белезникаво на цвят.
Месторастене — появява се още през май и се бере до късна есен. Среща се навсякъде в страната ни в широколистните и боровите гори, поляните, по горските пътища, окрайнините на горите, има постоянни местонаходища. Качества — най-популярната и търсена гъба заради прекрасния й вкус, бяло месо и здравина. Лесно се суши и се ползува дълго през зимата.
Двойници — много приличат на нея гъбите от същия род (Boletus): ereus, аррепdiculatus (жълта манатарка), badius (кестенява манатарка), redjius (хлебна манатарка) . Всички те могат да се смесят, особено в млада възраст, с Boletus feleus (горчивка).
Автори: Н.Колев - Аф.Охапкин
Със съдействието на: Гълъбина Борисова
Коментари () |
|
|
|
 |
