Подробна Статистика
Статии: 3530
Коментари към статиите: 3606
Снимки: 2072
Обяви: 1558
Връзки: 288
Фирми: 345
Теми във форума: 3298
Мнения във форума: 59607
Потребители във форума: 2118
Продукти в магазина: 2628
|
|
Намирате се в: Начало
|
Биволовъдството – екзотично животновъдство или реален начин да печелиш |
|
|
15 април 2008 |
Биволовъдство в България се развива от древни времена. Прабългарите-скотовъди са разчитали на устойчивостта на това домашно животно при работа, разбирали са ценните качества на неговото мляко и месо. То трайно навлиза в бита на българите и става неотменна част от неговото стопанство. Този сектор на животновъдството се развива и днес у нас. За съжаление, обаче, вече ги няма огромните стада от миналото.
Биволовъдството в България започва своето развитие още от 7 век, казва проф. Марина Цанкова, председател на Националната асоциация на биволовъдите в България. Най-голям брой биволи у нас има през 1905 г., тогава те са наброявали 477 хиляди глави. След Втората световна война, около 1948 г. статистиката отчита 304 хиляди броя. През следващите години те продължават да намаляват – през 1992 г. вече са 22 хиляди, за да се стигне до днешното плачевно положение – през 2007 г. у нас да се отглеждат 8000 броя биволи, в това число 4200 биволици майки. През 1962 г. под научното ръководство на проф. Добри Полихронов българската селекция отбелязва невероятен успех. Кръстосва се местната българска порода бивол, отглеждан основно за работа и месо, с биволи индийска порода. Този процес на усъвършенстване продължава с години, за да се стигне през 2001 година до утвърждаването на българската порода биволи Мура. Професор Мария Цанкова обяснява: “Характерното за нея е, че тази порода е с висока млечност, с 4,5 процента съдържание на протеин в месото. Средното живо тегло на биволиците-майки вече е 550–600 кг., породата притежава много ценни генетически качества. В един кратък период от време новата популация успя да се наложи в цял свят, тя намери приложение в 4 континента, в над 11 страни. По този начин българската порода Мура стана подобрител на световното биволовъдство.” След 1990 г. с прехода на страната към пазарно стопанство започва раздробяване на стадата. Днес в Асоциацията на биволовъдите в България участват 21 биволовъдни ферми. Броят на животните в тях е различен – от 15 до 250 биволици майки. Най-голямата частна ферма с 250 животни се намира в Централна България, на 10 км от град Севлиево. Втората по-голяма ферма е край град Шумен, североизточна България. Биволовъдството у нас днес е почти екзотичен начин да правиш животновъдство. Надеждата на заетите в сектора е броят на животните да се увеличава с годините. “Биволовъдството у нас трябва да се съхрани, защото е традиция, казва проф. Марина Цанкова. – Освен това в момента погледът на света е обърнат към това производство, защото то е екологично чисто производство, а това търси европеецът. Биволското мляко и месо притежават много ценни качества. Например едно от ценните качества на биволското мляко е това, че биволът не боледува от болестта “луда крава” за разлика от говедото. Освен това в млякото му се съдържа 58 процента повече калций, 40 процента повече протеин, 43 процента по-малко холестерол. То е богат източник на желязо, фосфор, витамин А. Биволското месо в сравнение с говеждото съдържа също 40 процента по-малко холестерол, 55 процента по-малко калории, 11 процента повече протеин, 10 процента повече минерални вещества.Биволското месо е по-здравословно от говеждото.” България бързо трябва да увеличи броя на отглежданите биволи, защото пазарът на техните продукти в световен мащаб се разширява, казва проф. Цанкова. За целта трябва да се забрани износът на женски животни и да се подпомогнат дребните биволовъди при изграждането на модерни ферми, като се използва европейското финансиране. Хората, които отглеждат биволи у нас, подобно на всички други животновъди, едва удържат, за да не унищожат стадата, поради високата цена на фуража за изхранване на животните. А много от тях са теглили банкови кредити, които трудно връщат. Наскоро у нас стартира проект между България и Долна Саксония за 500 млн евро. Предвижда се изграждането на нови биволовъдни ферми, както и модернизиране на старите. 70 процента от средствата ще се осигурят чрез програмите на европейските фондове, а другата част чрез кредити. При изграждането на фермите ще се използват възобновяеми енергийни източници. Биволското мляко у нас се преработва в кисело и може да се намери по магазините в страната. Българияизнася сирене от биволско мляко във Великобритания, Румъния, Русия, а биволско месо - за Германия, което е предназначено предимно за големите хотели.
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
