|
|
 |
|
Могилино за диви животни |
|
|
23 април 2008 |
- публикувана на 01.02.2008 на 14:50 часа
- Автор: Силвия Радославова
За доброто на животните и данъкоплатците Софийският зоопарк трябва да се управлява като предприятие, а не като сиропиталище
В един студен януарски ден в зоопарка в София виждаме заек да тича по алеята. Видимо пиян човек от персонала твърди, че това „не е заек, а куче, маскирано като заек“. Дали това е обядът на някой див звяр, така и не стана ясно. Тръгнахме си, преди да разберем.
Ако обичате животните, не ходете в зоопарка. Въпреки че той е най-богатият на биологични видове в България и получава ежегодна субсидия от Столичната община, условията за отглеждане на някои от животинките са крайно неблагоприятни. И не е необходимо да си експерт, за да го разбереш.
- Един съвет: „Не влизайте в терариума, защото има опасност да се задушите.“
Зоопаркът в София се стопанисва от Столичната община. И той като повечето държавни институции има драматична история и тъжно настояще. Предстои лицензиране на зоопарка по нови европейски изисквания, но засега, изглежда, че това няма да доведе до съществени промени нито за животните, нито за данъкоплатците.
Основният проблем е, че зоопаркът се управлява като сиропиталище, а не като туристическа атракция. На мода продължават да бъдат даренията, субсидиите и осиновяването на животни, а не инвестициите в подобряване на парка и привличане на повече посетители.
Проблемите в зоологическата градина са забележими още от самия вход. Мечките живеят сред огромни бетонови блокове, а някои маймуни и големите котки обитават помещения с фаянсови плочки – в противоречие с директивата на ЕС за отглеждане на диви животни в „най-близка до естествената среда“.
От 12 години институцията се управлява от директора на зоопарка Иван Иванов, който по образование е ветеринар. Той твърди, че проблемът не е във финансирането и „общината винаги е отпускала, колкото сме поискали“. Иванов посочва, че тази година ще им бъдат отпуснати средства за ремонт на покривите на клетките и преасфалтиране на алеите. Това обаче няма да подобри много условията на живот на обитателите.
„Подобренията на клетките ще бъдат факт, ако общината отпусне допълнителни средства от бюджета. „Това е дълъг процес, за всяка реконструкция се пише проект, общинската фирма „Софинвест” прави план-сметка, след това се прави конкурс за изпълнител. Директорът на парка е само надзирател на изпълнението, тоест от него не зависят много неща”, ,разказва Иванов. Инициативата обаче трябва да дойде от него, тъй като той предлага бюджета на парка.
По данни на директора за миналата година за инвестиции са били планирани 100 хил. лв., представляващи около 8% от субсидията за 2007 г. (1.2 млн. лв.). Останалата част се харчи за храна, медикаменти и комунални услуги. Засега ветеринарят не планира да търси опция за усвояване на средства от структурните фондове на ЕС: „Не им вярвам на тия работи, свързани са с много бюрокрация.“ Иванов е на мнение, че цената на билета не трябва да надхвърля 1 лв. (колкото е в момента за възрастни, децата под 6 години влизат безплатно), защото „трябва да има и за бедните“. Директорът посочва, че само в Софийския зоопарк децата могат да видят слон или хипопотам.
Иванов е автор на идеята за осиновяването на животни. Тя му хрумва по време на икономическата криза при управлението на Жан Виденов и му донася орден „Златно сърце“, връчван от телевизионното предаване „Искрено и лично“ след гласуване на зрителите. Страната постепенно се стабилизира, осиновяването на животни обаче продължава да е господстващо ноухау за получаване на средства. Вероятно любовта на директора към дивите твари е причината за сантименталния подход към проблемите, но това не е от полза нито за животните, нито за данъкоплатците.
Зоопаркът е уникален развлекателен обект, разположен е в най-големия град на България и има огромен потенциал да привлича посетители не само от София. Той обаче трябва да бъде управляван като предприятие от мениджъри с бизнес нюх. Идеята паркът да има социална функция, където всяко детенце може да види диви животни, звучи благородно, но това очевидно в момента става за сметка на животните. Вместо да се акцентира върху търсенето на помощи за горките диви обитатели, мениджмънтът трябва да мисли с какво и как да привлече посетители. Едва 400 хил. души са посетили парка през 2007 г. (в това число не влизат децата под 6 г.), въпреки че жителите на София са 1.3 млн. души и столицата не изобилства от места за семейни забавления. Дори и при сегашната цена на билета от 1 лв., ако зоопаркът успее да привлече поне половината столичани да го посетят два пъти, той ще изкара толкова пари, колкото получава като субсидия от общината.
Ефектът от запазването на сегашния начин на управление на парка вече заработи с обратен знак и ако условията на живот на обитателите не бъдат реално подобрени посетителите може дори да намалеят. И сега някои хора са отрицателно настроени към разходките там заради мизерната среда и депресираните животни.
- Приватизацията на зоопарка или отдаването му на концесия ще бъде един разумен ход за справяне с кризата с условията на отглеждане на животните.
Данъкоплатците ще бъдат по-щастливи, защото ще плащат само ако посещават парка, и софиянци ще имат приятно и интересно място, на което да си починат. Попитайте жителите на американския град Форт Уорт в щата Тексас. В продължение на 80 години местната зоологическа градина е притежавана и управлявана от общината, докато през 1991 г. не изживява същите проблеми като Софийския зоопарк – недостатъчни субсидии от общината, лоша среда за животните и намаляващи посетители. Тексаският зоопарк е частично приватизиран – общината остава собственик на земята, но управлението се поема от независим тръст. През първата година след реформата броят на посетителите се удвоява и достига 1 млн. души., като бройката им се запазва досега според сайта на зоологическата градина (www.fortworthzoo.com). Само през първите няколко години от частичната приватизация бюджетът на парка се удвоява на 12 млн. долара и персоналът се увеличава с 60 души, посочва сп. Economist, което дава Fort Worth Zoo като пример за това колко динамични могат да бъдат зоологическите градини. Над 5 хил. местни и екзотични животни, обитаващи зоопарка, вече живеят и в много по-добри условия.
Предстоящото лицензиране на зоопарка в София, което идва от европейска директива за отглеждане на диви животни в зоологическите градини, е добър повод ситуацията да се промени. Петчленната комисия, избрана от Министерството на околната среда и водите, която ще проверява състояние на зоологическите градини в страната, не трябва да си затваря очите за проблемите на зоопарка в София. Не е ясно защо директорът му е убеден, че проблем с получаването на лиценза няма да има.
Според Наредба 1 към Закона за биологичното разнообразие, ако не бъде издаден лиценз на зоопарк, той трябва да бъде затворен за посещение, а животните да бъдат разпределени в други зоологически градини, където има условия за отглеждането им. София има какво да губи. Допълнителен натиск за промяна може да окажат и експертите на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите. Те ще посетят столичния парк тази година, тъй като той кандидатства за членство в асоциацията. Може и те да се сблъскат с някое животно, опитващо се да избяга от зоологическата градина.
- www.bm-businessmagazine.bg
 |
|
|
|
|
