|
|
 |
Намирате се в: Начало
|
Щастливото искърско говедо |
|
|
23 април 2008 |
Държавата субсидира изчезващи породи домашни животни, вместо да остави пазарът или природата да решат съдбата им
- публикувана на 01.02.2008 на 11:43 часа
- Автор: Полина Георгиева, Николай Тодоров
Има едни щастливи 200 говеда, защото държавата им плаща част от издръжката, за да живеят. Говедата са заслужили тази привилегия с това, че дават по-малко мляко и месо, и хората постепенно са спрели да ги отглеждат. Черношареното говедо има по-висока млечност от тях и симпатиите на фермерите са се изместили към него. С времето все по-малко хора развъждат сивата искърска порода и тя е заплашена от изчезване. По тази причина държавата решава да отпусне помощи на стопаните, за да отглеждат него и повече от 20 други млекодайни породи говеда, овце и кози.
Какви са причините за тази загриженост? Въпреки икономическите си недостатъци сивото говедо и други субсидирани породи получават субсидия заради биологичната си ценност. „Генетичният им потенциал ги прави от голямо значение за националния генофонд“, каза Цветан Димитров, директор на дирекция „Аграрно развитие“ на Министерството на земеделието и продоволствието. Той обясни, че често за разплод се използват едни и същи животни с висока производителност, но малкият им брой води до близка родствена връзка и стесняване на генетичната база на поколенията. „Както в България, така и в други страни, са документирани случаи, в които това води до израждания, спадаща производителност и качество на продукта, ниска жизнеспособност и размножителна способност“, обяснява Димитров. След 15-20 години генофондът на млекодайните породи, използвани в индустрията, може толкова да е обеднял, че гените на сивото искърско говедо да са нужни за обогатяването му. Други плюсове на субсидираните животни: някои планински породи могат да понасят по-тежки климатични условия, други издържат на болести, трети дават по-малко, но по-качествено мляко.
Въпросът (който важи и за всяка друга субсидия) е каква е алтернативната цена на финансирането на тези породи. Дали парите не биха могли да бъдат използвани за по-добри цели? През 2007 г. държавата е похарчила 7.5 млн. лв. за около 70 хил. животни във връзка с националния генофонд, по данни на ресорното министерство. Средната помощ за всяко домашно животно в страната възлиза на 9 лв. на месец. За сравнение детските надбавки за 2008 г. са 25 лв. на месец (ако месечният доход на член от семейството е под 300 лв.). Тези 7.5 млн. лв. биха могли да отидат за издръжката на домове за деца с умствени увреждания като този в село Могилино. Парите биха могли да спасят 75 човешки живота, защото ще стигнат за толкова трансплантации (ако всяка е по 100 хил. лв.). Могат ли чиновниците, решили да спасят изчезващите породи, да кажат, че цената е точно това?
Логиката за значението на разнообразието на генофонда може да се приложи и за всякакви други каузи – например за разнообразието на технологичния фонд, под надслов „да запазим всяка възможна технология, в случай че в бъдеще ни потрябва“. Твърдението, че държавата трябва да се намеси, за да предотврати бъдещ спад в млекопроизводството, е странно. Ако такава тенденция действително се прояви, фермерите ще започнат да губят пари и ще бъдат първите, които ще потърсят решение на проблема и свежи гени.
В природата животните с най-големите рога, зъби, грива, опашка и други атрибути печелят сърцата на женските и правото да продължат гените си, което не води до обедняване на генофонда. Напротив, това е механизъм за оцеляване на най-пригодените гени, известен като естествен подбор, и е в основата на Дарвиновата теория за еволюцията на видовете.
Подобни механизми действат и в пазарната икономика, където оцеляват най-конкурентните продукти. Съответно, ако сивото искърско говедо не може да се конкурира с черношареното говедо (на което се пада по-голямата част от произвежданото мляко в България), тогава има следните възможности, както и комбинации от тях: 1) искърското говедо се пуска на свобода и се бори за оцеляване наравно с другите животни, от които човекът няма икономическа полза и не отглежда, 2) искърското говедо отива в резерват или зоологическата градина и там радва посетителите с красотата си, и с това си изкарва прехраната, 3) хората, любители на сивото искърско говедо, правят сдружение, събират пари и построяват ферма за тези животни, а не карат всички да ги издържат с данъците си, 4) сивото искърско говедо става домашен любимец и понеже е сладко, любвеобилно, изключително красиво или просто симпатично на хората, те са готови да го отглеждат (по примера на филма с прасенцето „Бейб“). Тези няколко варианта следва да се приложат и за останалите субсидирани породи.
- www.bm-businessmagazine.bg
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 3809
Коментари към статиите: 4210
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 471
Обяви: 24
Връзки: 289
| Фирми: 347
Коментари към фирми: 96
Теми във форума: 3775
Мнения във форума: 70682
Потребители във форума: 2474
Продукти в магазина: 2831
|
|
|
|
