|
|
 |
Намирате се в: Начало
|
Френски табун в Сакар |
|
|
23 април 2008 |
- публикувана на 18.07.2007 на 16:33 часа
- Руслан Йорданов
Ветеринарен лекар от Студена се цели в дефицита на пазара за конско месо
При мен няма нищо интересно - само газене на кал и работа", мръщи се Демир Сарафов, докато нахвърля купчини сено в хранилките. Ветеринарният доктор с 35-годишен опит не изглежда впечатлен и от резултата на прозаичната си дейност - единствената ферма за месодайни коне в България.
В разгара на селскостопанската криза у нас бившият председател на ТКЗС в сгушеното в полите на планината Сакар с. Студена започва да нахвърля необичайни бизнес планове. "Двоумях се дали да започна да гледам диви прасета или щрауси - спомня си 58-годишният Демир. - После научих, че в Европа имало годишен дефицит на конско месо от порядъка на 83 хил. тона." Условията за земеделие в отдалечения район до границата с Турция не са от най-благоприятните - климатът е полупланински, почвата не е плодородна. Мястото не е удобно за развиване на овцевъдство и говедовъдство, тъй като най-близката мандра се намира на 100 км. Но пък глинестата земя изобилства с паша за добитъка. Добра находка за конете, които са най-нископасящите животни и не пропускат да опитат и корените на растенията. "С коне се занимавам от дете - казва Борислав Стефанов.
Привлече ме природата на коня - феноменално животно, в мирни и бранни времена е било винаги до човека. То е незаменим елемент от фолклора, от народните традиции и обичаи, сватби и сборове, сражения и военни паради." 44-годишният зоотехник оценява атовете като интелигентни и чувствителни същества. Миналата пролет на връщане от медицински преглед на добитъка в съседно село с колеги се изгубили из пущинаците на Сакар. След едночасови безполезни опити да намерят пътя пуснали конете да ги водят. "Нищо не се виждаше, жребците ни преведоха в тъмнината през дере, река и някакви стръмнини и неусетно се прибрахме в Студена", разказва той.
През 2003 г. Демир Сарафов успява да получи и кредит от САПАРД на стойност 500 хил. евро, с които купува 120 кобили и ремонтира запустелите овчарници и краварници. Най-скъпите гости, галопиращи из ливадите на 30 км от Свиленград, са десетте чистокръвни жребеца от френската порода "Арден". Във фермата тежащите до един тон тежковозни коне са съчетани с кобили от източнобългарската порода. С втори кредит по програмата "Странджа - Сакар" Демир купува още 230 кобили. "Сега отглеждам 700 кобили, догодина ще станат 750. Мисля, че скоро ще мога да изнасям по 600 кончета на година", казва той, докато минаваме покрай руините на еднофамилни блокчета. Построените по холандски образец жилища са тъжен спомен от 80-те, когато в югоизточните покрайнини на България е набирала скорост "Републиката на младостта". С поредица от материални стимули - високи заплати, безплатни жилища и автомобили, комунистическата държава се опита да оживи слабо населените Странджа и Сакар, но впоследствие проектът бе изоставен. Непосредствено преди 1989 г. населението в Студена е наброявало 2000 души, докато днес са останали по-малко от 600. През цялата минала година в селото не е проплакало нито едно новородено. Замиращите села из Сакар контрастират на фона на бурния разцвет в свободната търговска зона около общинския център Свиленград, разположен на границите с Гърция и Турция.
Землището на Студена се простира на 80 хил. дка, от които се обработват едва 4 хил. Сега изоставените ливади са на разположение за паша на разрастващия се френско-български табун. Атовете се охраняват от електронен пастир.
Това е ограда, по която тече нисковолтово електричество и опасва площ от 3 хил. дка. Границите на "пастира" пък се местят на всеки 20 дни из неопасаните мери. Електрическият овчар всъщност пази да не се разбягат конете. "Чакалите не са страшни, тъй като кобилите си пазят кончетата и не дават на никого да ги доближи - уточнява електротехникът Николай Дайнов. - Понякога елени или глигани късат "пастира". Д-р Сарафов сам е изпитал силата на майчинския инстинкт на кобилите. Миналия май при една от визитациите си на пасбището ветеринарният доктор зърнал новородено конче, омотало се в храстите. Разплел добичето и го довел на поляната, където майката го видяла, че държи отрочето й. Кобилата се обърнала и го ритнала. Недоразумението приключило с две счупени ребра, пробит бял дроб и 15 дни на болнично легло. "Няма страшно. Ние, селяните, не се затриваме лесно - размишлява собственикът на фермата. - Това не е вродена лошотия, а временно злонравие с цел опазване на приплода."
Иначе чакалите отдавна да са изяли кончетата Източнобългарските кобили са грижовни майки - те пасат непрекъснато до децата си. Когато кончето легне да спи, кобилата спира да пасе и бди над него, докато то се събуди. Често са доста разсеяни. Случва се една кобила да вземе да кърми чуждо конче, след което друга веднага взема нейното. Когато навършат година и половина и стигнат тегло от 600 кг, конете се превозват до Гърция, а от там с ферибот до италианското пристанище Бари на път за кланиците.
До 1976 г. в листата на Българския държавен стандарт за колбаси присъства месо от еднокопитни. Официалната забрана за консумация на конско месо продължи до 2004 г., но в Североизточна България по традиция почти няма къща, в която да се коли прасе, без да се коли кон. По европейските стандарти у нас са сертифицирани кланиците в Силистра и Враца, но конско месо почти не се ползва. Предстои в Пловдив да бъде отворена фабрика за колбаси от чифтокопитни.
През последните два века конското месо минава за деликатес в Италия, Франция, Белгия, Холандия, Германия и Швейцария. Французите избират по-тъмното месо от възрастни коне, известно като кавали. Останалите нации предпочитат крехки пържоли и мортадела. Консумацията на конско месо е табу в Англия, САЩ, Австралия и Бразилия, както сред евреите и повечето мюсюлмани . Следвайки номадската си чест, повечето цигани също избягват да колят атовете си, с които са неразделни. Има обаче и такива, които отварят нелегални кланици.
Кобилешкото мляко кумис пък притежава редица ценни съставки, заради които широко се употребява в козметиката и хранителните добавки. Фармацевтите дори са на път да открият лекарство против туберкулоза върху основата на кумиса.
След влизането на България в Европейския съюз възпитаникът на Ветеринарния институт вече е готов с проект за участие в оперативната програма за развитие на селските райони. Планира скоро да се сдобие и със сертификат за екологично чиста продукция. Аргументът му е, че в радиус от 100 км от Студена не се среща никакъв потенциален замърсител - завод или електроцентрала. "Надявам се, че вече назряват положителни промени в България, пък и след всички национални катастрофи винаги земеделието е успявало да изправи на крака държавата", заключава коневъдът.
- www.bm-businessmagazine.bg
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 3708
Коментари към статиите: 4095
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 466
Обяви: 92
Връзки: 289
| Фирми: 346
Коментари към фирми: 95
Теми във форума: 3724
Мнения във форума: 69114
Потребители във форума: 2409
Продукти в магазина: 2677
|
|
|
|
