|
Одомашяването е станало чрез кръстоската на тръстиковата дива котка с либийската.
Френската научна литература обяснява произхода на съвременната домашна котка с твърдението, че нейни прародители са някои близкородствени форми (от семейство Котки), но не от Европа, а от страни на Стария свят – Азия и Африка. Нещо повече, непрекъснатите естествени и изкуствени кръстосвания и мутации (във времето) са замъглили следите на одомашяването и дори са му придали известна тайнственост.
Одомашняването на дивите котки
С-ние “Лов и риболов” Одомашяването е станало чрез кръстоската на тръстиковата дива котка с либийската.
Френската научна литература обяснява произхода на съвременната домашна котка с твърдението, че нейни прародители са някои близкородствени форми (от семейство Котки), но не от Европа, а от страни на Стария свят – Азия и Африка. Нещо повече, непрекъснатите естествени и изкуствени кръстосвания и мутации (във времето) са замъглили следите на одомашяването и дори са му придали известна тайнственост.
Тази мистериозност още повече се потвърждава от факта, че домашната котка не произхожда от Европейската дива горска котка (Felis silvestris), а от някоя друга посестрима.
Далеч назад в годините, някъде между 7 000 и 4 000 години пр.н.е., индийската цивилизация е познавала одомашняването на местните диви котки (Хаус и Бенгалска) и ги е използвало с борбата с вредните гризачи.
При изгрева на Египетската култура се наблюдава същото, дори нещо повече, домашната котка е обожествявана, включвана в религиозните обреди, балсамирана и увековечавана в йероглифните стенописи – това е около 2 000-1 500 г пр.н.е. Есхумациите на котешки кости, предприети в началото на ХХ век в Долен Египед (руините на Иерихон) показват, че костите датират от 1 500-2 000 години. В началото на миналия век англичаните изгребвали тези безбройни мумии и пренесени в Англия, служели за наторяване на нивите.
Тогава основателно изниква въпросът, къде е люлката на домашната котка. Кой и защо е опитамил този егоцентричен малък хищник преди толкова хиляди години? по всяка вероятност и сега това е тайна, както е и мистерия и произхода на самата котка.
Допускам, че самото одомашяване е резултат от нейното самоволно заселване край жилището на древния човек, който съхранявайки складираните зърнени храни, е благоприятствал неимоверното размножаване на дребните гризачи, основната храна на малките диви котки (М. Панчев).
Общоизвестно е, че одомашяването на дивите котки се е извършило в няколко географски центъра на Азия и Африка. Френската научна литература посочва за основен прародител Тръстиковата дива котка (Felis chous), която обитава пустините и заблатени ( с храсти и тръстика ) райони на Индия и Пакистан, чиито черепни измерения ( дължина 80-97 мм и мозъчен обем 26-34 куб.см.) съвпадат с тези на съвременната домашна котка. Освен това последните научни изследвания на зоолога П. Шауенберг доказват, че единствено морфологичните характеристики на тръстиковата дива котка съвпада напълно с тези на съвременната домашна котка.
Започналото одомашяване в Индия през 7 000-4 000 г. пр.н.е. постепенно се е преместило на запад, към бреговете на Средиземно море и Египед. Тук вече мужду 2 000 и 1 600 г. пр.н.е. одомашнената Азиатска котка заварва одомашнена друга своя родственица – Степната дива котка (Felis lybica), разпространена също в пустинните и обрасли с храсти и тръстика области на Северна Африка, с която се кръстосва и дава началото на днешната домашна котка. По-късно в кръстосването по всяка вероятност се наместват и други видове диви котки, като манулът, бенгалската и персийските диви котки.
От тоя хибриден конкгломерат съвременната домашна котка е наследила редица специфични качества, които закрепени генетически в потомството, създават образа на сегащната домашна любимка: остър слух и зрение, добро обоняние, лека и безсшумна походка, безупречен рефлекс и съобразителност, безпогрешен отскок, бягане и плуване. Като се прибави и изкустното катерене (благодарение на дългите си крака и скритите остри нокти, които се вадят само при нужда), търпеливото дебнене (на жертвата) и мълниеносният скок в решителния момент, се оформя образа на животното с най-много ценни качества, каквито не притежава нито едно същество. Не трябва да се пропуска и това, че всички породи котки са предимно нощни ловци, благодарение на сложното устройство на очите, което позволява да виждат и през ноща.
Въпреки че живеят открай време до човека, котките са запазили своята самостоятелност и своеобразно достойнство, което не пропускват да доказват. На свобода в природата домашните котки подивяват.
Резултат от одомашняването е и голямото разнообразие във вида, цвета на козината, дължината на косъма и шарките.
Понастоящем в света действат много частни и любителски лаборатории, където се “фабрикуват” коя от коя по-ценни раси. Създадена е и световна котешка федерация с дружества в много държави, които утвърждават за всяка порода стандартите и типичните характеристики.
Официално по настоящем са признати над 30 породи, които според френската класификация се делята на дългокосмести и късокосмести, всяка с безброй едноцветни и пъстроцветни разновидности.
За разлика от кучетата, котешките породи нямат специални имена, а носят според цвета на косъма, очите или на съответната държава.
За отбелязване са и явленията албинизъм и меланизъм, които се срещат както и при дивите форми, така и при домашните. Многообразието в котешките “костюми” е трудно да се определи, но се предполага, че наброяват няколко. Стотици в цял свят.срещат се и “голи” (без козина) котки, които не са порода, а уродливо отклонение при всички раси и които се размножават трудно. Съществуват и котки без опашки на остров Ман (за радост на Габровци), котки с различен цвят на очите, които заедно с албиносите най-често са глухи и стерилни.
В нашата безпородна котка има най-различна кръв, с преобладаване на кипърската, за това и някои са толкова лоши мишелови. Минчо ПАНЧЕВ
Коментари () |
|
|
|
 |
