|
В малкото хималайско кралство Непал се говорят 75 различни диалекта, но непалци, шерпи, тибетци, невари винаги намират общ език, когато трябва да се споразумеят за празник.
В държавата има 165 неприсъствени дни всяка година. Всичко зависи от луната – тя определя и ритъма на всикедневието, и празненствата. При всяко пълнулуние се прави фестивал. Не е нужно кой знае колко да умеете да пресмятате, за да попаднете в Непал точно в навечерието на някакво честване.
Празници по пълнолуние в Непал
В-к “Седмичен труд” В малкото хималайско кралство Непал се говорят 75 различни диалекта, но непалци, шерпи, тибетци, невари винаги намират общ език, когато трябва да се споразумеят за празник.
В държавата има 165 неприсъствени дни всяка година. Всичко зависи от луната – тя определя и ритъма на всикедневието, и празненствата. При всяко пълнулуние се прави фестивал. Не е нужно кой знае колко да умеете да пресмятате, за да попаднете в Непал точно в навечерието на някакво честване. Пък и тръгнете ли из дебрите на странните за европееца местни календари, направо ще се загубите. По този на неварите в момента е 1120 година, а по официалния за държавата ще посрещнете новата 2058 година в средата на април. Едва отпочинали от товогодишните тържества, може да се включите в най-големия тукашен празник годишнината от раждането на Буда. По този повод в Катманду се събират нагиздени в традиционните си костюми представителите на всички малцинства. Пешком, на колело или с каруца човешката тълпа от ранни зори се понася към култовите места на будизма – храмовете Сейамбунат и Боднат.
Гледката пред Сейамбунат е впечатляваща. Чудите се дали сте попаднали на поклонение или на събор. По 300те стъпала, които водят към храма, жените са загърнати в леки пъстри воали и до една се крият от безмилостното слънце под големи чадъри. Издокарани деца щъкат нагоре-надолу из тълпата и дърпат родителите си към продавачите на сладолед.
Доста по-различно е в Боднат, издигнат в тибетско средище. Хиляди газени лампи осветляват святото място. Монаси от околните манастири се присъединяват към поклонниците и всички обикалят храмовете под звуците на гонгове и камбани. Шепотът на молитви, който се носи навсякъде из въздуха, заглъхва късно сред ноща.
Достатъчно е човек да изчака следващото пълнулуние, за да присъства на Мани Римду – най-значимия празник на шерпите. Чества се в манастира Тхами – в подножието на Еверест, докъдето може да се стигне пешком за около 10 дни. В края на май тук ветровете са силни и слънцето едва прониква през сутрешните мъгли, сякаш погълнали върховете. Тежко натоварени носачи пълзят ногоре по пътеките, с бавна но сигурна крачка. На гърбовете си носят кошове, чието тегло понякога достига 80 кг. Опитните и калени мъже спират от време на време да си поемат дъх, без да сядат, а само за малко отпускат товара си на характерните си Т-образни бастуни.
След носачите се придвижват всички остнали участници в празника. Те минават през иглолистни гори, през долини, прорязани от тюркоазени потоци. А през клисурите са прокарани пътеки по стръмните скали. Вълнуващи срещи съпътстват дългия преход – примерно шивач с шевната си машина очаква край самия път евентуални клиенти. За да не виси напразно, той продава на минаващите и интересни старинни монети. А из горите задължително щъкат и местни хлапета, които никога не са виждали нито велосипед, нито кола, но дялкат дървени хеликоптери и самолети.
На четвъртата вечер от похода в крайпътната хижа се водят доста съдържателни разговори. Всички са единодушни, че ако продължат пътя пеша, ще закъснеят за празненството. А когато никой от изпокапалите от умора туристи няма долари в себе си, хижарят предлага услугите си. Обяснява, че курсът на хеликоптера е 160 долара и той може да ги заеме на желаещите. От своя страна те пък ще му ги върнат чрез негов приятел след това в Катманду. И обичайно на следващата сутрин оставащите няколко прохода се прелитат за нула време.
Останал е само един ден път до манастира. Към него този път са се запътили множество шерпи. Богатите са възседнали расови коне, а бедните естествено се придвижват пешком. Към шерпите на празника се присъединяват и много тибетци. Цели фамилии пристигат с яковете си, идват и куп монаси и амбулантни търговци. Всички са с ведри и усмихнати лица, макар че са изтощени от умора – в продължение на 10 дни са вървели пеша, прекосявали са клисури на височина над 5 000 м. Край самия манастир вече се е оформило цяло село от палатки. Така всички участници в празника на шерпите обличат най-хубавите си дрехи, кичат се със златни и сребърни бижута. Веднага след това започват пищните ритуали. Маргарита ТОШЕВА
Коментари () |
|
|
|
 |
