Подробна Статистика
Статии: 3333
Коментари към статиите: 3263
Снимки: 2072
Обяви: 1365
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2871
Мнения във форума: 52856
Потребители във форума: 1854
Продукти в магазина: 2465
|
|
|
Маймунски номера |
|
|
06 юни 2008 |
Нови изследвания разкриват, че мозъкът на шимпанзетата е сложен, поне колкото човешкия
Една от теориите за произхода на човека гласи, че произлизаме от маймуните. Дали е така или не, и до днес си остава загадка. Сигурно е обаче, че смятаме маймуните за животни и по-нисши същества от нас. Иначе едва ли бихме ги ползвали като лабораторни животни. Подобни експерименти може би скоро би трябвало да бъдат изоставени като нехуманни, особено в контекста на последните изследвания, които демонстрират неочаквано високите психически способности маймуните.
Паметта е твърде важна част от способността за мислене. Запомнящи упражнения подобряват т.нар. флуидна интелигентност (от англ. течащ, а също и неизяснен, неясен), тоест способността ни да се адаптираме към нови и непознати ситуации и да мислим абстрактно (Proc Natl Acad Sci USA 2008;105:6829). Хората със слаба памет имат сериозни трудности да обобщават и да разбират в дълбочина заобикалящата ги действителност. Заболяванията, увреждащи паметта, са сред най-тежките нервнодегенеративни състояния.
- Аз помня по-добре от теб!
А как са с паметта маймуните? На този въпрос се наемат да отговорят японски учени от университета в Киото. Те изследват способността на шимпанзета да запомнят на кое място се появява дадено число като функция от времето на показване на символа (Curr Biol 2007;17:R1004). Маймунките предварително са научени да разпознават и спазват поредността на числата от едно до девет. Впечатляваща малка подробност, нали?
Д-р Сана Инуе и д-р Тетсуро Матсузава разработват прост експеримент. На компютърен екран, който реагира на докосване (т.нар. тъч скрийн), се появяват числата от едно до девет. След определен интервал те биват закрити от бели квадратчета, като местоположението на числата се запазва. Целта е да се помни мястото на деветте символа и да се възстанови поредността им след скриването. Нищо особено... ако имате достатъчно време.
Отборът на маймуните, състоящ се от майки и петгодишните им деца, се изправя срещу отбора на студентите. Резултатът е катастрофален за... Homo Sapiens. Във всички тестове приматите се справят по-добре от хората, като младите маймуни "побеждават" майките си. Нещо повече - шимпанзетата са способни да отчетат и запомнят местата на числата дори в случая, когато те се скриват само след 210 милисекунди. Това време е недостатъчно за човек дори да придвижи погледа си по екрана, какво ли остава да запомни местата на символите.
Не вярвате? Можете да видите сами как се справят маймуните. Просто посетете http://www.current-biology.com/cgi/content/full/17/23/r1004/DC1 и гледайте филмчетата на японските изследователи.
Но да се върнем на впечатляваща малка подробност. През тази седмица бе потвърдено, че способността да се подреждат числата в поредност от малко към голямо, тоест способността да се брои, е интуитивно заложена в човека (Science 2008;320:1217). Тази вродена интуиция, даваща начало на цялото математическо знание, изглежда, не е запазена марка на Homo Sapiens, щом и маймуните могат да броят.
Д-р Матсузава споделя пред BBC, че "има твърде много хора и дори много биолози, които вярват, че човекът е по-висш по отношение на шимпанзетата вид във всички познавателни способности". Както се вижда от изследването, тези хора грешат. "Ние все още подценяваме сериозно интелектуалните способности на шипмпанзетата, нашите еволюционни братовчеди", добавя с новопридобита увереност ученият.
Наистина маймуните могат повече. Изследване, публикувано онлайн в списание Nature (doi:10.1038/nature06996), разкрива, че два макака са способни да командват роботска ръка с мозъка си
- Това изумително постижение на съвременната медицинска наука е първо по рода си в света.
Когато човек извършва дадено движение, моторният дял на неговия мозък произвежда специфични електровълни. Ако те бъдат записани и после се създаде устройство, което да реагира на тях, тогава може и да бъде конструирана машина, която се командва директно от мисълта ни. Тази концепция се нарича бионика. Роботската ръка на Люк Скайуокър от Лукасовата трилогия "Междузведни войни" е пример за такава технология. Тя ще е безкрайно полезна за хора, които са парализирани, но с напълно запазени ментални способности, като например страдащите от амиотрофична латерална склероза. Между другото именно това е болестта на известния физик и автор на "Кратка история на времето" Стивън Хокинг.
Още през 2002 г. учени от университета Brown в САЩ успяват да запишат мозъчния сигнал на маймуни от вида макак, докато те движат курсора на мишка с помощта на ръката си. Насетне сигналът се предава от мозъка на компютъра посредством записващо мозъчните вълни устройство и курсорът отново се движи (Nature 2002;416:141).
Преди броени дни друг екип, който се състои от учени от университета Carnegie Mellon и този в Питсбърг, успя да демонстрира за пръв път, че мозъчните електровълни могат да се ползват за работа с външно механично устройство. Два макака използват роботска ръка, за да се хранят. Концепцията на експеримента следва логиката на този от 2002 г. - първо са записани електромагнитните вълни в мозъчния дял, отговарящ за движенията на крайниците, докато маймунките се хранят със собствените си крайници. После към 100 неврона са прикачени микроелектроди, които записват сигнала и го препращат към преобразувател, който на свой ред подава команда на роботската ръка.
Постепенно маймуните са приучени да се хранят с джойстик, за да отвикнат да ползват ръцете си. После е премахнат и джойстикът. Тогава макаците започват да командват механичния крайник изцяло със... силата на мисълта си.
Очевидно маймунският мозък е много подобен на човешкия. Учените забелязват и още една твърде любопитна подробност - макаците с времето измислят нови приложения на роботската ръка. Употреби, чиито командни вълни не са предварително записани от изследователите. По този начин маймунките "заобикалят" ограниченията на изкуствения крайник, който има само два пръста, и затова храната често изпада. За изследователите най-важното е, че животните успяват да се адаптират към, меко казано, странната нова ситуация и дори подхождат творчески към решаването на непознати проблеми. Нещо, което всъщност не се отдава на много хора...
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
