|
|
 |
Намирате се в: Начало  FAQ Европейски пари унищожават природата ни, отговорните институции у нас нехаят
|
Европейски пари унищожават природата ни, отговорните институции у нас нехаят |
|
|
16 юни 2008 |
Данъкоплатеца от Европийският съюз едва ли подозира къде отиват таксите и данъците, които плаща и за какво се използват. А ако разбере, че плаща за нарушаването на Европейското законодателство и за унищожаването на Европейското природно и културно наследство, едва ли ще гледа на България като на бедното братче, имащо нужда от помощ. У нас данъкоплатеца също плаща такси и данъци, част от които се губят в институции, които или не искат, или не могат да работят, но усвояват средства и плащат тлъсти заплати.
На 13 Юни 2008 бяхме на кратка екскурзия до Рупите. Отидохме да видим срещащтия се само на това място в България змиярник - Dracunculux vulgaris, цветето с най-голям цвят в България и Европа. Растението е представено само с няколко екземпляра в югозападната част на «Кожуха». Още с приблжаването до местообитанието забелязахме строителни дейности извършвани през самото местообитание на растението. Забелязахме също и мъртви животни - костенурка и рядкото житно пилe Bradyporus dasypus. Забелязахме също и антични културни пластове, увредени при строителството. Строителните дейности се изразяваха в смъкване на скат от «Кожуха», изравняване на ската и полагане на бордюри през около 1.5 м от двете страни на мястото на вече сринатия скат до вече съществуващ коларски път. От работниците по проекта разбрахме, че се работи по проект на програмата PHARE за екологична пътека. От работниците научихме, че със стълби “екопътеката” е от с. Рупите до минералните извори в местността “Рупите” и ще стига до върха на «Кожуха», където наскоро, пак незаконно, беше монтиран голям кръст. Подобни дейности могат да се разрешат от РИОСВ Благоевград, но евентулното им одобрение изисква определени процедури, които не са проведени. Извършването на строителни дейности е възможно само след положителен ДОВОС, а в случая с НАТУРА 2000 мястото - и с положителна Оценка за съвместимост. Такива оценки няма и строителните дейности са грубо нарушение на националното и Европейското законодателство. РИОСВ Благоевград обаче мълчи! Защо ли?
Поради посоченото долу биологично разнообразие с консервационна стойност и статута на района, положителен ДОВОС и положителна Оценка за съвместимост на инвестиционното намерение са невъзможни, дори и при местните условия. Именно това е довело до по-евтиното и бързо строителство и усвояване на средства при грубо погазване на националното и международното законодателство, без да се губи време и да се плаща за обречени процедури!
Вулканичният рид Кожух е един от няколкото разположени в кръг около Рупите хълмове, остатък от вулканичен кратер. Тук се намира единствената крайречна заливна гора в българския участък на река Струма, съставена главно от бяла топола (Populus alba). Срещат се редки растителни видове, като многоцветния първотерицетум (Parvotricetum myrianthum), вебиев бадем (Amygdalus webbii), обиновения дракункулус (Dracunculus vulgaris), широколистния мразовец (Colchicum bivonae). Преобладават откритите пространства — земеделски земи и пасrща, обрасли с ксеротермни тревни съобщества от белизма (Dichantium ischaemum) и луковична ливадина (Poa bulbosa). Значителни територии са заети от храсталаци от драка (Paliurus spina-christi) и червена хвойна (Juniperus oxycedrus). На места има редки широколистни гори, предимно от космат дъб (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana) със средиземноморски елементи. Срещат се и отделни и групи дървета от бадемовидна круша (Pyrus amygdaliformis), фисташка (Pistacia terebinthus), Acer monspessulanum, Ulmus spp.
Предмет и цели на опазване на защитена зона BG0001023 Рупите - Струмешница (съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР)
1. Цели на опазване
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
2. Предмет на опазване:
ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ:
*6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)
*5210 Храсталаци с Juniperus spp. (Arborescent matorral with Juniperus important orchid sites)
*6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea (Pseudo-steppe with grasses and annuals of the Thero-Brachypodietea)
62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества (Eastern sub-mediterranean dry grasslands (Scorzoneratalia villosae)
6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion (Mediterranean tall humid grasslands of the Molinio-Holoschoenion)
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii (Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii)
92C0 Гори от Platanus orientalis (Platanus orientalis and Liquidambar orientalis woods (Platanion orientalis)
92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba (Salix alba and Populus alba galleries)
*91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) (Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)
91AA Източни гори от космат дъб (Easthern white oak forests)
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори (Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests)
БОЗАЙНИЦИ:
Пъстър пор (Vormela peregusna), Видра (Lutra lutra), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Голям нощник (Myotis myotis)
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:
Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Леопардов смок (Elaphe situla), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)
РИБИ:
Маришка мряна (Barbus plebejus), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Распер (Aspius aspius)
БЕЗГРЪБНАЧНИ:
*Euplagia quadripunctaria, Lycaena dispar
РАСТЕНИЯ:
Льозелов липарис (Liparis loeselii)
Предназначение на ОВМ (код BG098):
Защитената зона се създава с цел:
* Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
* Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели и пеликани, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
* Възстановяване и поддържане на естествените крайречни гори по поречието на Струма и естествения характер на реката за осигуряване на благоприятни условия за късопръстия ястреб и земеродното рибарче;
* Възстановяване на естествения воден режим на влажните зони и осигуряване на екстензивно управление на рибовъдните стопанства;
* Опазване и поддържане гнездовищата на белия щъркел;
* Проучване състоянието на популациите на мигриращите птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за подобряване на условията за поддържане на тяхната жизнеспособност;
* Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване;
* Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
* Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
Видове птици, обект на опазване
Видове по чл. 6, ал.1, т.3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:
Къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/, Mалък воден бик /Ixobrychus minutus/, Малка бяла чапла /Egretta garzetta/, Голяма бяла чапла /Egretta alba/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Осояд /Pernis apivorus/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Степен блатар /Circus macrourus/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, Ловен сокол /Falco cherrug/, Голяма пъструшка /Porzana porzana/, Ливаден дърдавец /Crex crex/, Сив жерав /Grus grus/, Турилик /Burhinus oedicnemus/, Бухал /Bubo bubo/, Козодой /Caprimulgus europaeus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Сив кълвач /Picus canus/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, Късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Белочела сврачка /Lanius nubicus/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/.
Целеви видове от “Основни райони за пеперуди в България” са:
Thymelicus acteon, Zerynthia polyxena, Pieris ergane, Lycaena dispar, Pseudophilotes vicrama, Hipparchia senthes, Apatura metis, Melitaea trivia.
Защитената местност Рупите е обявена през 1980 г., а природната забележителност Кожуха е обявена през 1975г. В последните години се наблюдава усилено застрояване. Повечето от строителните дейности не се съобразяват с природната стойност и предизвикват нарушаване на ценни местообитания. На много места съществуват незаконни сметища. Горещите минерални извори и храма на Баба Ванга в Рупите са причина за увеличено човешко присъствие, особено през почивните дни. Големият човекопоток изисква създаването на инфраструктура с ново строителство, което се отразява крайно негативно на района.
Част от територията се припокрива с CORINE място Малкия Кожух, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място; установени са 141 вида птици. От тях 56 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове птици 63 са с Европейскко природозащитно значение. Малкият Кожух е най-богатия на влечуги район в България, видовете влечуги с консервационна значимост са посочени горе. Подобно е и положението и при друтите животински и растителни видове.
От пеперудите са установени редица редки и с консервациона значимост видове като: Triodia adriatica, Lamellocossus terebra, Eriogaster catax, Phyllodesma ilicifolia, Lemonia taraxaci strigata, Saturnia spini, Proserpinus proserpina, Erynnis marloyi, Gegenes nostrodamus, Pieris krueperi, Anthocharis gruneri, Gonepteryx farinosa, Tarucus balkanica, Melanargia larissa, Hipparchia syriaca, H. fatua, Hyponephele lupina, Archiearis puella mediterranea, Nychiodes dalmatina, Erennis declinans, Chemerina caliginearia, Apochima flabellaria, Comibaena neriaria, Oulobophora internata, Idaea determineata, Acronicta cuspis, Cryphia teprocharis, Cryphia burgeffi, Macrochilo cribrumalis, Hypenodes anatolica, Catocala separata, Metachrostis velox, Metaegle pallida, Cucullia scopariae, Amephana dalmatica, Asteroscopus syriaca decipulae, Pyrrhia treitschkei, Chilodes maritima, Agrochola gratiosa, Agrochola wolfschlaegeri, Agrochola rupicapra, Agrochola osthelderi, Mnyotype solieri, Polymixis trisignata, Dryobota labecula, Analetia riparia, Agrotis syricola, Meganola gigantula, Thumatha senex, Pelosia obtusa, Euplagia quadripunctaria. Видовете Eriogaster catax и Euplagia quadripunctaria са от приложение ІІ на Директивата 92/43 на Европейския съюз, като вторият вид е и приоритетен.
Провежданите строителни дейности (вж приложените снимки) не отговарят на нито една от целите и предмета на опазване в защитената зона. Още повече, те са грубо нарушение на националното и Европейското законодателство, и както е известно, нарушителите на законите се наричат ПРЕСТЪПНИЦИ. А къде е мястото на престъпниците - всеки знае. Извършването на строителни дейности е възможно единствено след проведена процедура и положителен ДОВОС, а в случая с НАТУРА 2000 мястото - и с Оценка за съвместимост. Такива процедури няма, а РИОСВ Благоевград си затваря очите по понятни, но засега недоказуеми причини. Една такава институция не получава бюджетни средства за да мълчи, но дали някой друг не плаща за мълчанието?
Настояваме строителните действия в защитената зона да бъдат спрени моментално и да се потърси най-строга лична огтоворност на виновните лица и институции.
За повече информация:
Виктор Хр. Гащаров - 0885 184 357
ст. н.с.ІІ ст. д-р Стоян Вл. Бешков, Национален природонаучен музей, БАН -
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
; 0885 26 44 32
Сигналът е адресиран до електронните медии, печатните ежедневници, МОСВ, РИОСВ Благоевград, Европейската комисия, Еврокомисар Ставрос Димас, Програма PHARE
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 4123
Коментари към статиите: 4640
Снимки: 2077
Коментари към снимки: 487
Обяви: 101
Връзки: 292
| Фирми: 352
Коментари към фирми: 102
Теми във форума: 4301
Мнения във форума: 75976
Потребители във форума: 2755
Продукти в магазина: 3492
|
|
|
|
