Подробна Статистика
Статии: 3330
Коментари към статиите: 3252
Снимки: 2072
Обяви: 1355
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2848
Мнения във форума: 52384
Потребители във форума: 1840
Продукти в магазина: 2470
|
|
Намирате се в: Начало  Изложби 18 месечни тържества в чест на Чарлз Дарвин
|
18 месечни тържества в чест на Чарлз Дарвин |
|
|
19 юни 2008 |
След около седмица ще чуем тромпети, които ще оповестят началото на 18 месечни тържества в чест на Чарлз Дарвин. На 1 юли 2008 г., се навършват 150 години откакто Дарвиновото откритие за естествения подбор, главната причина за еволюцията, става обществено достояние. През 2009 г. се навършват 200 г. от рождението на Дарвин. Той е роден на 12 февруари 1809 г., както и 150 г. от издаването на неговия шедьовър – “Произходът на видовете”. Този фарс се очаква да продължи до края на следващата година. Пригответе се за тениски, шапки, различни по вид и размер фигурки, специално производство на фойерверки с лика на Дарвин. Аа, и много книги и изказвания по този повод!
Чакайте малко! Дали той е заслужил всичко това? Той на практика не е първият, който изказва предложение, че еволюцията съществува. Неговият дядо, например, Еразъм Дарвин, е имал наблюдения в тази връзка още в края на 18 век. В началото на 19 век, великият френски натуралист Жан Батист Ламарк прилага убедителен пример за еволюцията. Ламарк обаче не успява да е напълно убедителен, тъй като няма правдоподобна система, и той съзнава, че има еволюция, но не може да я систематизира и да обясни процеса. Обясненията идват с откритието на естествения подбор.
Естествения подбор се смята за откритие на Дарвин. Макар че той не е първият, който се досеща за това. Най-малко двама души - докторът Уилям Уелс и писателят на име Патрик Матю, стигат до тази идея години преди Дарвин. Уелс го описва накратко през 1818 г., когато Дарвин е само на 9 години, а Матю през 1831 г., когато Дарвин тръгва на околосветско пътешествие с кораба HMS Beagle. То продължава 5 години (1831-1836).
Няколко месеца след завръщането си от това пътешествие, Дарвин започва за пръв път да обмисля сериозно възможността еволюцията да съществува или казано с други думи – за трансформация от един вид в друг. По онова време, той не е в течение на разсъжденията на Уелс и Матю във връзка с естествения подбор. Между другото догадките на двамата остават в неизвестност дори след публикуването на “Произходът”.
Матю пише в едно списание за своите разсъждения по темата и не спира дотам – на заглавните страници на своите книги поставя надписа “Откривателят на принципа на естествения подбор”, което дразни Дарвин. До 1858 г. Дарвин прекарва повече от 20 години в изучаване на растения и животни във връзка с еволюцията. Той изписва бележник след бележник с мисли за това как еволюцията работи. В 1844 г. той пише малък ръкопис по темата с цел да бъде публикуван в случай на неговата смърт. Нищо от този ръкопис не е публикувано обаче.
През юни същата година, Дарвин получава колет от млад мъж на име Алфред Ръсел Уолъс. Уолъс прилага ръкопис, в който описва накратко принципа на еволюцията чрез естествения подбор. Това, което се случва после остава в историята на биологията. На 1 юли 1858 г. ръкописът на Уолъс заедно с някои кратки извадки от текста (или бележките) на Дарвин върху естествения подбор, били четени на среща на Linnean Society в Лондон. Срещата е организирана от някои учени, приятели на Дарвин, с цел да се потвърди, че откритието е негово. От материалите, които били презентирани същата вечер, този на Уолъс бил в някои отношения по-впечатляващ, по-ясен и по-достъпен. Ние обаче празнуваме Дарвин като откривател, като бог в храма си той седи в кресло от бял мрамор и стои на чело на тронната зала в Музея на естествената история в Лондон.
- Защо става така? Причината е “Произходът”.
Без публикацията на “Произходът” една година по-късно, срещата на Linnean society можеше лесно да не забележи твърденията на Дарвин и Уолъс, на Матю и Уелс. Наистина, срещата имала толкова малко влияние по онова време, че на края на годината председателят на обществото каза: ”Изминалата година, не бе отбелязана с нито едно от тези впечатляващи открития, които веднага направиха радикални промени в научната област, към която принадлежат”.
Това е един от любимите ми цитати, защото той показва как по онова време съвсем малко значение се е отдавало на срещата на Linnean Society. Разбираме, че срещата е станала важна заради това, което с е случва в последствие. Тя дава стимул на Дарвин да пише и публикува “Произходът”. А “Произходът” променя всичко. Преди него, жизненото разнообразие можеше само да бъде каталогизирано и описано; след това - да бъде обяснено и разбрано. Преди “Произходът” видовете бяха разглеждани като фиксирани цялости, специално създадени от божествен промисъл. След това, те се оказаха свързани в голямо семейно дърво, което води началото си далеч назад във времето, милиарди години назад, в зората на живота.
Може би най-важният принос на “Произходът” е, че промени виждането ни за самите нас. Той ни направи толкова важни в света, колкото са важни и колибрите, и пчелите. Ние също имаме родословно дърво със забележителни и видни предци. Причината Дарвин да успее в това, в което неговите предшественици се провалиха е, че той не просто описа как се случва еволюцията чрез естествения подбор. Дарвин представи огромен материал от доказателства, подбрани от всеки раздел познат по онова време на биологията. Той анализира най-разнообразни теми: от развъждането на гълъбите в Древен Египет, през недоразвитите очи на пещерните риби, или инстинкта на пчелите да създават кошер, до растението алга в Нова Зеландия.
В същото време, той използва всяко доказателство в своя полза. Той наблюдава, обсъжда, сравнява, привежда доказателства и описва резултатите от експерименти, за които е чел, или в повечето случаи лично е провел. Например, едно от наблюденията му е, че различни популации на островите си приличат, но и се различават с тези на близките континенти. Така например: храстите и птиците на островите около брега на Южна Америка имат сходства с птиците и храстите в Южна Африка. Така той стига до заключението, че храсти и птици по островите извън бреговете на Южна Америка, са подобни с тези в Южна Африка, така както островите близо до Африка са обитавани от видове, наблюдавани в Африка.
Дарвин твърди, че причината за това е, че тези острови са били колонизирани от животински видове от близките континенти и тези нови обитатели после са се развивали независимо. Той задава въпроса: могат ли животните и растенията от континентите да достигнат новите острови, особено онези, които са далеч от морето? За да изследва това той привежда опити, за да разбере колко време семена от различни растения могат да останат в солена вода, така че след това да продължат да растат. Той прави опит след опит.
Дарвин също така е изненадващо прозорлив в някои аспекти. “Произходът” не просто разяснява естествения подбор. Той съдържа изобилие от други идеи и хипотези, някои от които Дарвин развива в други свои книги. Една от тези идеи е за сексуалния подбор. До преди няколко години тя будеше противоречиви мнения: мъжките представители на много видове са снабдени с видими атрибути, като например, много голяма опашка в сравнение с женските от същия вид. Той обяснява еволюцията им с практиката женските да се сношават с най-видните мъжки екземпляри.
Това не означава, че “Произходът” е безупречен или, че Дарвин е прав за всичко. Книгата няма за цел да бъде изчерпателно обяснение на принципите на еволюцията. Това дори не е важно за времето, в което е живял. Той издава книгата шест пъти, често с големи редакции между две поредни издания. Познанията му за света са толкова пространни, а проверката, на която той подлага идеите си е толкова критична и педантична, че “Произходът” излага напълно нова представа за света. Представа, която макар и да привежда познания от преди два века, още е валидна с всеки един детайл. Представа, която промени света завинаги.
- Да празнуваме това откритие!
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
