|
Даян Фоси е родена на 16,01,1932г в Сан Франциско Калифорния. Родителите и: (Джордж и Кити Фоси) се развеждат когато Даян била малка, заради проблемите с алкухола на баща и и неприятностите със закона. Даян израства живеейки с майка си, която година след развода се омъжва за Ричард Прайс. Бащата на Даян се опитвал да подържа връзка с нея, като и изпращал снимки, на които той е с националната униформа. Това обаче не се харесало на майка и, която била все ядосана на баща и, и с това всички връзка с баща и били прекъснати. Ана Грудева Антон Антонов
Даян Фоси
От: Антон Антонов Даян Фоси е родена на 16,01,1932г в Сан Франциско Калифорния. Родителите и: (Джордж и Кити Фоси) се развеждат когато Даян била малка, заради проблемите с алкухола на баща и и неприятностите със закона. Даян израства живеейки с майка си, която година след развода се омъжва за Ричард Прайс. Бащата на Даян се опитвал да подържа връзка с нея, като и изпращал снимки, на които той е с националната униформа. Това обаче не се харесало на майка и, която била все ядосана на баща и, и с това всички връзка с баща и били прекъснати.
Като много други деца Даян също обичала животните. Единственото животно с което израстнала е била една златна рибка. Когато рибката увряла на нея не и било позволено да си има друго животно, дори и един хамстер, който и е бил предложен от една нейна съученичка.
Бъдещата природозащитничка постъпила в колежа Марин Джуниар през 1949г. От доведеният си баща тя била инструктирана да учи бизнес. Обаче тя намерила бизнеса за скучен и тръгнала по собствения си път. Така през 1950г я приели в Калифорнийския университет с ветеринарна медицина. Любовта и към животните през детските години се запазила и в зрелостта и. Даян напредвала бързо в зоологията и ботаниката, но физиката и химията я принудили да се откаже от ветеринарната медицина. След този провал тя решила да работи с деца с увреждания, приели я в колежа Сан Жозе Стейт, където се дипломирала с бакалавърска степен по рехабилитация.
След завръшването на образованието си Даян работела като рехабилитаторка в болницата в Луисвил – Кентъки. Тук тя се запознала с Мери Уайт – секретарката на главния администратор на болницата. Двете станали близки приятелки. След известно време Мери Уайт поканила Даян да отидат на пътешествие в Африка. Даян се съгласила но нямала финансова възможност. Оттогава целта и била да събере пари за осъществяването си на детската си мечта – да посети Африка и да види животинското разнообразие, което този континент предлага.
През 1963г след 3г спестяване Даян била готова ад замина за Африка. Когато пристигнала в Танзания тя потърсила Луис Лийки, антрополога, който променил коренно ноуката за човешкия произход. Открила го в неговия лагер, в който той работел по последното си изследване. Даян му се представила и му обяснила, че е дошла в Африка с надеждата да срещтне планински горили и че се надява някой ден да живее и работи там. След кратката и среща с Лийки тя тръгнала да търси планинските горили.
Няколко седмици по-късно Даян се завърнала в Луисвил и продължила работата си като рехабилитатор. След завръщането си Даян дала снимки за публикуване на планински горили, които тя заснела по време на пътешествието си.
Три години след завръщането на Даян от Африка Луис Лийки дошъл в града и да изнася лекций. Проектът, който искал да представи бил за планинските горили. Лийки смятал, че най-подходящия човек да изследва тези животни била една неомъжена жена без никакъв научен опит. Такава жена би се подложила на по-малко третиране от страна на местните хора и това означава, че след като е свободна не е обвързана с никакви подробности и че би се съгласила да работи безплатно. Лийки също вярвал, че жените са по-твърди и упорити от мъжете. След интервю с Даян той решил, че тя е най-подходящия човек за това изследване и, и предложил работата.
В края на 1966г Даян отишла и се установила в Конго. Заради гражданската война тя била изгонена оттам и преместена в съседна Руанда. След установяването си в Руанда тя основала изследователския център “Карисоке”, който бил под нейно ръководство от 1967г до 1980г. Тук тя започнала своите наблюдения и изследвания върху горилите. Тя живеела сред тях почти 18г. Това и позволило да постигне нещо, което никой друг не бил постигал – тя била първият човек, който установил физически контакт с горилите. Това станало след като една от тях докоснала ръката и. Даян спечелила пълното им доверие и можела да си играя с тях и малките им. Освен това тя изучила изоснови поведението на горилите, а също и родовата им връзка с човека.
Даян много се привързала към една горила, която нарекла Палечко. Можела да го наблюдава как расте и той бил толкова нежен към нея, колкото и тя към него. Тази близост продължила няколко години. Един ден Даян намерила Палечко убит от бракониери. Бракониерите продавали главите, дланите и ходилата на горилите за да се прехранват от това. Заради убийството на палечко Даян започнала кампания срещу избиването на горилите. Заради тази кампания зрителите на “National Gegoraphik” отпуснали големи дарения. Със събраните средства тя основала “Gorilla Fund” и изцяло се посветила на опазването на тези интилигентни животни.
През 1974г тя посетила САЩ за да получи докторска степен от университета в Кембридж. През 1980г тя посетила университета Корнел във връзка със заседанието на професорите и започнала да пише бестселъра си “Горили в мъглата”, който по-късно бил направен на филм (1988г). По това време Даян била позната като най-изтъкнатия специалист по физиологията и опазването на планинските горили. Тя определила горилите като много интилигентни, високо потенциални и добродушни гиганти със собствена индивидуалност и силни семейни връзки. След като завършила книгата си тя се върнала в Руанда и продължила дейността си с горилите.
На 26 декември 1985г Даян Фоси е намерена убита в нейното бунгало. До ден днешен смъртта и си остава загадка и никой не е достигнал до мотивите за убийството и. Преполага се, че е била убита от бракониер, който бил вбесен от кампанията и за защита на горилите. Даян била погребана до Палечко в горилското гробище, където приживе тя погребвала всички горили убити от бракониерите.
Днес основаният от нея “Gorilla Fund” продължава да подкрепя с изключителни усилия изследователите в Руанда, които се борят за спасяването на останалите популации от планински горили. Дейноста на Даян Фоси породила загриженост за бъдещето на горилите. Когато пристигнала в Африка горилите били на изчезване. Резултатът от нейната работа бил намаляването на бракониерството и оцеляването на този животински вид. Днес горилите продължават да се множат, тъй като нейният завет помни. Благодарение на Даян фоси днес знаем много неща за тези необикновени създания – връзката между тях и хората, взаимоотношенията им и тяхното ежедневие.
Нека сега когато дочитаме тези редове да си спомним за нея и за великото и дело, и да и отдадем почит и възхищение към паметта на тази велика жена. АНТОН АНТОНОВ
Великата Даян Фоси
Авторски превод - Ана Грудева Даяна Фоси беше професонален терапевт, която се вдъхновяваше от трудовете на натуралиста и традиционалиста Джордж Б. Шалър, решава да изучава живота на застрашените Планински горили в Африка.На работния участък, тя следва съветите на Джейн Гудал, специалист по шимпанзетата. Започва да изучава и описва поведението на Планинските горили. Работата й я отвежда в Заир, а после в Руанда, където създава изследователски център “Karisoke”. След дълги години на търпеливо наблюдение, горилите започват да я разпознават и да й вярват. Тя разбира, че може да застане в центъра на групата и дори да си играе с техните малки.Тя открива, че животните имат своя индивидуалност и даже ги нарича със собствени имена. През1980 година, тя отива в Англия, в Университета в Кембридж, където получава титлата доктор по зоология, след което тя става преподавател в Университета Корвел в Ню Йорк, където написва доклад за нейните наблюдения в Руанда. През1983 година го публикува под заглавието: “Загадката на горилите”. Следващата година тя се връща в центъра за проучвания в “Karisoke”, за да продължи изследователската си дейност.Когато нейната любима горила Дайджит умира пред очите й, Фоси започва кампания срещу бракониерите.За съжаление, поради своята прямота, та става мишена на насилие. През 1985, тя е намерена мъртва в своята колиба. Досега никой не е открил убиеца, макар че се предполага, че това е някой от бракониерите на горили. Нейните идеи се ползват и сега от различни организатции и асоциации за защита на този най близък до човека примат. Благодарение на нейната работа, светът осъзна, че нараства опасността за живота на Планинските горили. Сега те са под закрирата на правителството на Руанда и на различни международни защитни организации, включително и на създадения от Даяна Фоси фонд “Горила”. Доктор Байрат Галдикас, канадския експерт за орангутаните,беше писал за своята колежка Даяна Фоси: “Навярно със смъртта си Даяна Фоси постигна това, за което се стремеше приживе: цялостна защита на Планинските горили. С нейната привързаност към тези животни, Даяна Фоси ще бъде запомнена от поколенията като една от героините на 20 век. Без нейния труд би било съмнително горилите да доживеят до 21 век." http://myhero.com/hero.asp?hero=dfossey - произход на статията Авторски превод - Ана Грудева
Коментари () |
|
|
|
 |
