Подробна Статистика
Статии: 3332
Коментари към статиите: 3255
Снимки: 2072
Обяви: 1363
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2859
Мнения във форума: 52697
Потребители във форума: 1846
Продукти в магазина: 2452
|
|
Намирате се в: Начало  FAQ 75 години защитени територии в България
|
75 години защитени територии в България |
|
|
29 юни 2008 |
На 29 и 30 юни се навършват 75 години от обявяването на първите две защитени територии в България – резерватите Силкосия в Странджа и Парангалица в Рила.
В мотивите на двете постановления издадени от Константин Муравиев, тогава министър на земеделието и държавните имоти, пише „ Поради особено ценните и редки горско-дървесно породи, .. и които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище, включена в така описаните граници горска площ се обявява за резерват, в който в бъдеще се забранява всякакво ползване, било от гората, било от пашата, било от дивеча...”
На 29 юни на площ от 10226 декара се обявява за строго-охранителна държавната гора „Горна Еленица – Силкосия”, а на 30 юни – „Парангалица” с площ 14924,4 декара. Обявяването на двата резервата е резултат от петгодишни усилия и инициативи на Съюза за защита на родната природа обединяващ 10 неправителствени организации (ботаническото, природоизпитателното, пещерското, геологичното, туристическото и две лесовъдски дружества и съюзите на рибарите и ловците) и Отделението по горите и лова към Министерството на земделието.
Днес двата резервата, макар и трудно продължават да опазват своето природно богатство.
Резерватът „Силкосия” заема левия склон на река Велека и обхваща горите в местностите Церова бърчина, Потуница, Диманова бърчина, Дълбок преслап и Силкосия между селата Българи и Кости. След 1995 г. резервата е част от най-голямата българска защитена територия – Природен парк Странджа. Надморската височина на земите му е от 100 до 250 метра. В границите му са установени 260 вида висши растения сред които 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения.
Средната възраст на горите е 120-130 години, а в отделни случаи – и над 200 години. Преобладават дъбовите (70 %), буковите (20 %) и церовите (7 %) гори. Особено интересна е растителната асоциация на източния бук. Повечето от специфичните за нея растителни видове – странджанската зеленика, лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта са от южноевксински и колхидски тип. Дъбовите гори са застъпени с източния горун, лъжника, обикновения горун, благуна и цера. По състав те са много близки до тези в Източна Стара планина, но за разлика от тях съдържат и редица южноевксински елементи – понтийско бясно дърво, епимедиум, фарскалеев конски босилек, мушмула и др. Резервата „Силкосия” съхранява част от популациите на голям брой животински видове. От земноводните се срещат зелената крастава жаба, жабата дървесница, които са защитени от закона. От влечугите могат да се видят слепокът и жълтокоремникът, големият стрелец, смокът мишкар, пъстрият и вдлъбнаточелият смок – също защитени видове. Много характерни за тези места са и шипоопашатата и шипобедрената костенурка. Фаунистичното богатство се допълва и от много бозайници: диви свине, диви котки, белки, златки, вълк и др.
Въпреки уникалния характер на природата на първия български резерват трябва да се изтъкне, че запазването на девствения характер на природните му дадености винаги е създавало много остри проблеми. Две години след обявяването му горите от м. Горна Еленица са изключени от резервата и площта му намалява три пъти до 3896 декара. През 1953 г. бе допуснато през средата на резервата да бъде прокарана просека за електропровод, а през 1956 г. бе построено шосе с твърде интензивен трафик, свързващо с. Кости с пътя Царево – Малко Търново. Последното нарушение на законите е погрешна реституция на част от резервата в полза на Община Царево.
За последните 75 години площта на резервата „Парангалица” се е увеличила с малко до 15 090 дка. Той е разположен в югозападния дял на Националният парк Рила –в най-горната част на р. Благоевградска Бистирца. На север граничи с р. Бистирица, а на запад с р. Хайдушка. Южната и източната граница образуват седловината Мечи проход 2155 m и билата на върховете Мерджика 2484 m, Езерник 2485 m и Парангалица 2419 m. И до днес в него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години и изключително богати субалпийски ливади и пасища. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения, над 50 вида птици и голям брой други гръбначни животни, сред които мечката, благородният елен, дивата котка, златката и вълка. Над 100 вида от тукашните растения и животни са в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. През 1992 резервата става част от Национален парк Рила, а от миналата година е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Както и Силкосия, резерватът Парангалица също трудно опазва своето природно богатство. През средата на 70 години след ветровал, в резервата влиза дърводобива. След това започва хидротехническо строителство което прекъсва миграциите на ихтиофауната в реките на резервата. Днес в непосредствен близост до буферната му зона започва изграждането на големия ски-курорт Бодрост – Картала. Без задължителните екологични оценки се изграждат няколко километрови писти и лифтове с участието на Община Благоевград и частни фирми. Завършването на незаконното строителство ще бъде край на мечките, вълците и голям брой хищни птици в резервата. Тези видове не търпят близко съжителство с човека и техният хилядолетен дом Парангалица ще опустее.
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
