|
Дъжд от куршуми. В открито море рибоядите често кацат в предната част на корабите и приличат на онези фигури, които някога са изрязвали на корабния нос. От това място те претърсват с поглед морето, чакайки летящите риби, прогонени от вълнореза на кораба, да се издигнат над водата. Тогава птицата напуска наблюдателния си пункт, хвърляя се отгоре им, улавя някоя и я поглъща. Рибоядите прекарват част от живота си в скитане по моретата на малки ята или на големи групи. Понякога летят в индианска нишка над водната повърхност.
Рибояд
Дъжд от куршуми. В открито море рибоядите често кацат в предната част на корабите и приличат на онези фигури, които някога са изрязвали на корабния нос. От това място те претърсват с поглед морето, чакайки летящите риби, прогонени от вълнореза на кораба, да се издигнат над водата. Тогава птицата напуска наблюдателния си пункт, хвърляя се отгоре им, улавя някоя и я поглъща. Рибоядите прекарват част от живота си в скитане по моретата на малки ята или на големи групи. Понякога летят в индианска нишка над водната повърхност. Те буквално се плъзгат във въздуха с помощта на източените си крила, после планират в обратна посока, издигат се понякога до около 40м и внезапно пикират към водата. В такъв момент пада истински дъжд от рибояди: те пронизват водата като куршуми със скорост 160км/ч и улавят риби – понякога много едри, които поглъщат веднага. Тези огромни бели птици така преяждат, че натежават прекомерно и не могат отново да се издигнат в планиращ полет над водата.
Оригинална люпилня. Когато настъпи размножителният период (от март до май), рибоядите изоставят морето и се събират на сушата в много гъсто населени сборища. В определените за тази цел места се струпват хиляди двойки: такова място е например скалистото островче Бас Рок край Шотландия, от името на което се е получили видовото наименование на птицата (на латински Sula bassana, от където пък французите я наричат басанов пеликан). Гнездата си рибоядите правят направо върху земята от водорасли и треви, а мътят по много особен начин: птицата огражда яйцето с краката си, чиято ципа е добре намокрена, и навежда тялото си напред, за да го покрие с гръдните пера. По такъв начин яйцето се пази на топло.
Рибоядите идват на сушата само за да се размножат – обикновено върху крайбрежен остров или върху надводните върхове на стръмни скали. Това са места, все по – застрашени от присъствието на човека, например колонията в Северна Америка при Бърдрок (птичата скала) в залива Свети Лаврентий, която в края на миналия век е наброявала 150 000 двойки, днес практически е изчезнала. Не е установено точно колко дълго живеят рибоядите. Може да се каже все пак, че животът им е повече от 16 години.
Когато израстнат перата му, малкото започва да лети. На тази възраст оперението му е кафяво с бели петна по гърба и бяло с кафяви петна по корема. Едва на 4 – годишна възраст птицата придобива окончателната си окраска.
Женският рибояд снася едно яйце с много здрава черупка, което се излюпва за около 40 дни. Малкото е покрито с пух, отначало черен, после бял. Родителите го хранят изобилно ден и нощ.
Рибоядът е много елегантен, когато се намира във въздуха, и същевременно е забележителен гмуркач: той се насочва косо към морската повърхност с наполовина прибрани криле. След това ги прибира назад и пронизва водата като стрела, преследвайки под водата някоя риба.
Коментари () |
|
|
|
 |
