|
|
 |
|
Анелия, четири кучета и два котарака |
|
|
26 юли 2008 |
Анелия Савова е на 29, вегетарианка, магистър по туризъм в НБУ, работи в агенция за преводи (говори английски и италиански) и обожава кучетата. Смята, че хората неправилно се смятат за по-висши същества от животните. От шест години живее с Петър Камбуров, също на 29, почти магистър по електроенергетика, работи като търговски представител. Мечтаел да стане ветеринарен лекар, но се отказал, като разбрал как се преподава във Великотърновския ветеринарно-медицински институт. Заедно с тях в къщата живеят още четири кучета и два котарака. Всичките спасени от улицата.
"Мъхчо е най-големият разбойник, на пет години и половина е, няма никаква прилика с коя да е порода, представя ни го Анелия. Той беше първото кученце, което си взехме. Отгледахме го от едно мишле и ми е буквално като дете - може би затова е и най-глезеният. Как го намерих - бях ходила за хляб и чух, че отстрани на пътя, в тревата нещо изшумоля. Помислих, че е мишле, но като погледнах - най-мъничкото кученце с най-големите очи, като на котарака от Шрек. Отчупих му едно парче от хляба, голямо почти колкото него и той го глътна наведнъж. Тогава го взех у нас, уж само да го нахраня. Той обаче се гушна в едно одеялце и заспа. Вечерта, като си дойде Петьо, решихме да си го оставим за наше. Може би защото много се занимавахме с него, стана адски умен и разбира думите, дори без да са оформени като команди. Е, не винаги ги изпълнява, но това е отделен въпрос.
Евгения - малката шоколадова госпожица, е на две и половина годинки. Намерихме я изхвърлена на Околовръстния път през зимата на 2006 г. заедно с черното й сестриче Ая. Ая подарихме на едно семейство, а те взеха, че адски глупаво я изгубиха. Та Евка прилича малко на пинчер и малко на минихрътка, но, общо взето, си няма порода. По характер е едно непорастващо дете, винаги готово за закачки и игра."
"Бък не е безпороден, както другите ни любимци, продължава Петър. Немска овчарка е, намерихме го (по-точно кучетата ни го намериха) съвсем случайно миналата година в най-големия студ през януари. Беше изоставен в един пущинак извън София, завързан с въже за едно паднало дърво до реката. Беше като скелет - сигурно е лежал така вързан поне две седмици. Когато го отвързахме (отначало много предпазливо, защото той е огромно животно), открихме, че задните му крака са парализирани - сигурно затова "стопанина" му го е вързал там да умре от глад, жажда и студ. Не знаем причината за парализата - дали е бил блъснат от кола или пребит. От рентгеновите снимки и изследванията стана ясно, че не костите са засегнати, а нервите на краката. Вместо да ходи, това великолепно животно е принудено да се влачи. Направихме всичко по силите си - операция, водно раздвижване, лечение с нивалин - но нямаше никакво подобрение. Дори напротив - Бъки наедря и заглади косъм, но това го направи още по-тежък и трудно подвижен. Затова като единствено спасение решихме да му купим специална инвалидна количка. Сега на разходките е с нея, а вкъщи е абсолютно неподвижен, гледаме го с памперси за възрастни. Лошото е, че с времето парализата прогресира и обхваща цялото му тяло. Поне не го боли..."
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 4126
Коментари към статиите: 4644
Снимки: 2077
Коментари към снимки: 487
Обяви: 105
Връзки: 292
| Фирми: 352
Коментари към фирми: 102
Теми във форума: 4303
Мнения във форума: 75992
Потребители във форума: 2759
Продукти в магазина: 3492
|
|
|
|
