|
|
 |
Намирате се в: Начало  FAQ Приятелството няма порода
|
Приятелството няма порода |
|
|
26 юли 2008 |
- Светла Обретенова дава от времето и средствата си, за да е в помощ на животните в беда
Мечтите на Светла Обретенова най-често са свързани с животни. Като малка гледа хамстери, морски свинчета, папагали, гущери, паяци, изобщо всичко, което може да се пъхне в аквариум или клетка. Разбира се, чете "Лъвицата Елза" и мечтае някога и тя да напише такава книга. Когато я питат каква иска да стане, като порасне, отговаря, че иска да е като Джой Адамсън.
Днес Светла е вече голяма, но пътуването до Африка, лъвовете и пумите все още предстои. Затова пък голяма част от живота й е свързана с животните. Тя е модератор на dailapa.dog.bg - форума за бездомни, изгубени и намерени животни. Освен това е един от организаторите на благотворителното ЗооЕкспо "Приятелството няма порода" - изложение с цел намиране на дом за котета и кучета от улицата, проведено успешно вече два пъти в София. Светла има голямо сърце, в което са се настанили един прекрасен син, неговият баща, половин дузина котки и цял куп кучета с вълнуващи съдби. Тя е много деен, отговорен и твърде мъдър за възрастта си човек, който въпреки опитите да се зарече "Край! От утре мисля само за себе си!" продължава да дава времето и средствата си, за да е в помощ на животните в беда.
- Как стана от порода кучкар?
Като повечето деца и аз исках да имам куче. Като повечето майки и моята не искаше да чуе за това. Докато един ден не доведох вкъщи моя далматин - Гай, и категорично заявих, че това е моето куче. Оказа се, че майките не са чак толкова лоши. Моята обичаше много Гай, грижеше се за него и ми помагаше.
Като пораснах и започнах работа, се появиха и останалите кучета. Все нещастници, събрани от улицата. Едно по едно, станаха седем. Трябваше ми време, за да разбера, че грижата за толкова кучета е огромен ангажимент и за съжаление е невъзможно да събереш всички нуждаещи се у дома.
- Кои кучета най-често изпадат в беда?
Всички, които живеят на улицата. Въпреки осигурената храна от милостиви хора, те са заплашени от трафика, от лоши хора, от болести. Единственият въпрос, по който повечето любители и мразители на животните са на едно мнение, е, че мястото им не е на улицата. Но понякога в името на доброто хората вредят на животните. Вместо да ги кастрират, те само ги хранят. Така се създават глутници, които си пазят територията я с лай, я с хапане. Но най-тъжната гледка са домашните кучета, които по една или друга причина са изхвърлени навън.
Как се случва да поемеш отговорност за някое животно?Опитвам се да помогна колкото мога на хора, които лекуват и задомяват бездомни животни - с временен дом, със съвет, с дребна парична помощ. Покрай тези хора се сблъсках с различни съдби, повечето тъжни.
Един възрастен човек трябваше да влезе в старчески дом. Там обаче отказаха да приемат неговата приятелка - 11-годишна котка, с която дядото беше делил дома, любовта и пенсията си цели 11 години. Прибрах котката вкъщи, временно, докато й намерим нов дом. С дядото се чувахме по телефона, аз му разказвах как е котето, а той ми даваше напътствия от кои точно гранулки й е купувал, как точно да й говоря, за да се успокои. Често гласа му се разтреперваше, след което и на мен ми беше страшно трудно да продължавам разговора.
След многото обяви за тази котка се оказа, че в България няма кой да я осинови. Никой не искаше да приюти животно на 11 години въпреки изричните гаранции, че е в прекрасно здраве и с бодър дух. Пуснахме снимката й и нейната история в сайтове в чужбина. И съвсем скоро се намери нейният човек - жена, която живеее сама и си търси другар. Така котката замина за Австрия и сега често получаваме нейни снимки - приспособила се е напълно в новия си дом...
Имаше и друг тъжен случай. Млада жена осинови дете от дом за сираци и му взе кученце от улицата, за да са приятели. Но й откриха рак, който се разви много бързо. Жената влезе в болница без изгледи да излезе оттам. Осиновеното детенце се върна в дома. А кучето попадна у нас, докато му намерим стопани. С времето обаче се влюбих в нея (Точица е трикилограмова трохичка) и в края на краищата тя стана член на нашата глутница.
- Случвало ли се е да се отчаяш?
Като се замисля, сред най-обезсърчаващите истории беше акцията с едни кученца на границата. Граничарите се свързват с природозащитна организация с молба за помощ. Спрели контрабанден износ на 42 кученца - упоени, наблъскани в сакове, които, както ни казаха митничарите, обикновено тъпчат в празното пространство под тавана на влака. Благодарение на форума dog.bg успяхме да се организираме, отидохме с бус до границата и взехме кученцата. Борбата за живота на тия 42 дребосъка, повечето от които нямаха и месец, беше дълга и мъчителна. Изключително зле гледани, упоявани и пренасяни в нечовешки условия, без ваксини - те се разболяваха едно по едно. Подкрепата на хората от форума беше огромна. Тревожеха се за малките, помагаха финансово. Представяш ли си - хора, които се познават само виртуално, изпращаха помощи и пожелания за успех, правеха всичко възможно за спасяването на дребосъците. За съжаление въпреки това оцеляха само осем... Умираха едно след друго... Беше много трудно. Много тъжно. Много обезсърчаващо. Сагата можеше да се превърне в трагедия, ако не бяха пак позитивните съобщения, които хората ни пращаха. Осемте оцелели обаче лека-полека намираха нов дом и с това започва хубавата част от историята...
- Какви хора помагат на животните?
Ентусиасти, които дават времето си, дома си, нервите си, парите си, за да има шанс някоя нуждаеща се животинка. Най-ценни са онези хора, които приемат това с познание и информираност, без да изпадат в крайности. Но има и такива, които са маскирали манията си под мотото "аз помагам". Те събират много животни на едно място, нямат възможност да се грижат адекватно за всичките и ги дават първия, който ги поиска. Подобни хора имат нужда да бъдат спасени от самите себе си. Защото само доброта не стига.
- Не си ли казваш понякога край, стига вече?
Това, че не си способен да помогнеш на всички нуждаещи се, може да те откаже да се занимаваш с тези неща изобщо. Но може и да те амбицира - да промениш нещата глобално. Чрез информация как да се решават проблемите в национален план; чрез участие в организации, които имат правото и желанието да съдействат при изработването на закони, които, надяваме се, ще променят ситуацията.
Спасяването на няколко животни е капка в морето. Всеки преценява докъде стигат желанието и възможностите му. На мен най-много ми тежи отговорността да намирам отговорен стопанин. Това се оказа най-трудната част и е причината да помагам отстрани, по малко, на други хора, които са поели тази отговорност, без обаче да се нагърбвам лично.
- Как решаваш на кого да помогнеш?
Най-напред се поддавам на емоцията, когато се сблъскам с поредната нещастна съдба. После идва трезвата преценка, осъзнаването колко сложна е ситуацията. И все пак има моменти, в които се решаваш. Важно е хората, с които ще решавате заедно даден проблем, да разсъждават трезво. В противен случай помагаш временно на дадено животно, след което отново го обричаш на нещастие.
- Сърдят ли ти се вкъщи за създаването на нови и нови проблеми?
Мъжът ми също е голям любител на животните. Но иска да види смисъла от това. И като мен е скептичен относно масовото събирането на кученца от улиците и задомяването им. Иначе ме подкрепя и се тревожи, ако имаме проблем с някое от временните ни гостенчета.
- Случвало ли се е да ти върнат някое куче?
Случвало ми се е. Много е гадно. Едно куче беше осиновено от семейство заради техния син с психическо заболяване, който обаче много обичаше животните. Майката и бащата го подкрепяха и му помагаха за неговите любимци - имаше цяла стена с клетки с птички, перфектно поддържани. Радваше се на кучето като малко дете, обичаше го с цялото си сърце. Но няколко дни след появата на кучето съседите започнали да ги заплашват със саморазправа, ако не махнат кучето. Хората нямаха сила да се справят с това. Върнаха ми го. Беше истинска трагедия - за тях. Момчето плачеше и се упрекваше, че не е могъл да спази обещанието и не е могъл да даде сигурен дом на кучето...
- Защо всъщност се занимаваш с това?
Опитвам се да го правя заради самите животни, които имат нужда от помощ. Колкото повече помагащи хора има, толкова повече трагични случки ще се увенчаят с добър край.
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 3704
Коментари към статиите: 4048
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 465
Обяви: 86
Връзки: 289
| Фирми: 346
Коментари към фирми: 95
Теми във форума: 3648
Мнения във форума: 68524
Потребители във форума: 2385
Продукти в магазина: 2654
|
|
|
|
