|
Вранените птици - общо около 112 вида са обединени в сем. Corvidae
(разр. Пойни птици - Passeriformes). Врановнге са най-едрите пойни птици тегло от 150 до 1500 грама. Разпространени са по целия свят с изключение на Нова Зеландия, Южна Америка и Антарктида. В Европа се срещат 11, а у нас 8 вида. В България не се срещат синята сврака, сибирската сойка и червеноклюната алпийска гарга.
ЛЮБОМИР ПРОФИРОВ
Албум „Природа и знание" ВРАНОВИ ПТИЦИ Вранените птици - общо около 112 вида са обединени в сем. Corvidae
(разр. Пойни птици - Passeriformes). Врановнге са най-едрите пойни птици тегло от 150 до 1500 грама. Разпространени са по целия свят с изключение на Нова Зеландия, Южна Америка и Антарктида. В Европа се срещат 11, а у нас 8 вида. В България не се срещат синята сврака, сибирската сойка и червеноклюната алпийска гарга.
От пойните птици врановите имат най-слаби певчески способности.
При тях обажданията представляват отделни крясъци, които в зависимост от обстановката (спокойна или с опасност) са с различен тембър. Единствено през размножителния период те издават мелодични звуци и често имитират гласове на други пойни птици. Като имитатори врановите съперничат на папагалите. Отгледани от малки, те могат да се приучат да произнасят отделни думи.
Често врановите се смятат за венец на еволюцията при птиците. За
тях е характерен сложен обществен живот. Известният зоопсихолог Конрад Лоренц е изучавал йерархическата структура, поведението и мимическня език на обикновената гарга. Врановите са характерни с това, че умеят да се ръководят в поведението си от придобития опит. Тези качества ги правят чест експериментален обект при различни задачи от зоопсихологията.
У нас всички враиови птици са постоянни. Само при някоя се наблюдава вертикална миграция - при сурови зими птиците търсят храната си в равнината. Екологически видовете са разделени в различни биотопи, така че се избягва конкуренцията между тях. Например свраката се среша в ниските райони в близост до обработваеми площи, сойката обитава широколистни гори, а обитател на иглолистните гори е сокерицата. Хайдушката гарга се среша най-често над горната граница на гората.
Врановите птици са всеядни. Един от първите учени, изследвал тяхната биология и екология у нас, е старши научният сътрудник, орнитологьт Стефан Дончев. Доказано е, че през размножителния период тези птици изхранват малките си с животинска храна - насекоми, ларви, гризачи. През есенно-зимния период те очистват угарите от всякакви вредители. Стопански щети нанасят големите ята от посевни врани при разравяне на посевите и сивата врана и свраката, когато нападат яйцата и малките на други птици. Организирано регулиране на числеността е допустимо само от членове на Българския ловнорибарски съюз. Гарван мършар (гробар)-Corvus corax Дължина на тялото 64см, от които 8 см се падат на човката. Тегло
1000-1500 грама. Това е най-едрият представител на семейството. Целият е металночерен с виолетов блясък, с дълга клиновидна опашка и брада от щръкнали перца. В полет лесно се разпознава по глухото грачене „кро-кро-кро". Обитава проломи и дефилета и по-рядко стари гори в равнина. Среща се и по-високите открити, скалисти места. Двойката прави гнездото си предимно в скални ниши и го застила с клечки, козини и вълна Женската снася 3-7 яйца, които мъти от средата на март в продължение па 21 дни. Малките се излюпват последователно и ако не достига храната, последните загиват. Над една трета от храната на гарвана се пада на полевките. При наличие на мърша той пръв я открива, но иначе е всеяден. През 50-те години видът беше на изчезване у нас. Днес той е под защита и в страната ни гнездят около 150 двойки. Глоба при унищожаване на птицата - 75 лева и търсене на съдебна отговорност. Сива врана-Corvus cornix Тялото и е мръсносиво и само главата, гърлото, крилата и опашката
са черни. В Европа (на запад от река Елба) се среща и другият подвид на сивата врана, който е изцяло черен. Двата подвида се кръстосват и дават годни за размножаване хибриди. Познати са и албиноси (такава бяла врана е живяла в Сфийския зоопарк през 1955г). Сивата врана обитава открити полета и покрайнини на гори до 1800 метра. Гнезди поединично или на малки групи по отделни високи дървета. Гнездото си прави ог клонки, скрепени с глина. Женската снася 4-6 синьозеленикави яйца, които мъти предимно тя в продължение на 18-20 дни. Полска (посевна) врана-Corvus frugilegus Изцяло черно оперение, с гола бяла кожа в основата на човката (при възрастните). Обитава полета и равнини в близост до вода. Гнезди на колонии от десетки гнезда по високи дървена. В последните години броят на гнездещию у нас колонии се увеличи. От септнември до края на март у нас зимуна основната част от европейската популация. По Дунавското крайбрежие и над някои големи градове (София и др.) всяка сутрин преди разсъмване прелитат хиляди птици към местата за изхранване. Най-често това са градските сметоразтоварища. Привечер птицте се връщат обратно за нощувка - явление, познато като хранителна миграция. Като всеяден вид посевната врана се очертава като твърде полезна птица. Гарга (чавка)-Corvus monedula На големина е колкото гълъб. Металносива глава, черно шапче и
сивкав корем. Често гнезди на колонии по покривите в населените места или по големи скални венци край реките до 1000м надморска височина. Женската снася 3-7 яйца,. които мъти около 18 дни. След излюпването им младите биват изхранвани предимно с безгръбначни. До три четвърти от храната на възрастните е от животински произход. През 1981 г. край Шуменското плато сред ято гарги бяха наблюдавани двойка албиноси. Сврака-Pica pica Плещите, коремът и трътката са бели, а останалата част от тялото
е черна с тьмнозеленикави и синкави отблясъци. В полет лесно се различава по несъразмерно дългата опашка и късите криле. Обитава овошни градини, дворове, покрайнини на гори и паркове. Гнездото е разположено по трънливи дървета и храсти. То е кълбовидно с покрив и страничен отвор. Свраката, както и другите вринови птици, събира строителен материал, чупейки с човката си сухи клонки от дърветата. Женската снася 3-7 синкави яйца. Всеядна птица. В храната й са откривани гъсеници и кърлежи (кърлежите свраката събира по гърбовете на домашните животни). Сокерица (лешничарка)-Nucifraga caryocatactes Тялото й е кафеникаво, изпъстрено с множеово бели петна. Темето,
крилете и опашката са чернокафяви. Подопашието и върховете на опашните пера са бели. Обитава иглолистни гори на Витоша, Рила, Пирин. Славянка и Родопите (това е южната граница на нейния ареал в Европа). Гнездото си изгражда по високи дървета, където женската мъти 2-4 яйца около 16-18 дни. При опасност гората се огласява от нейните викове: „крие-крие-крие". Основната й храна са семена на шишарки, жълъди, лешници, гризачи, охлюви, гущерчета. Под езика на птицата има кожена торбичка, побираща по 10-15 жълъда, които пренася и складирва в земни дупки. При наличие на достатъчно
храна част от тези запаси остават и поникват (явлението се нарича орнитохория - разпространение на семена от птици, и спомага за разселването на много широколистни видове). Сойка-Garrulus glandarius Видовото й име означава жълъд, който е и нейната любима храна.
Тялото на птицата е червеникавокафяво. Кръстът и подопашието са бели, а опашкага е черна. При възбуда на темето й щръква качулка. изпъстрена с черни пера. В основат на човката има две черни петна Гнездото си изгражда високо по дърветата и има плоска форма. Женската снася 5-6 яйца. Сойката се храни с жълъди, дребни диви плодове, лешници, житни и царевични зърна, насекоми, гризачи, дребни влечуги, мекотели. Подобно на сокерицата разпространява семената на различни растения. Жълтоклюна (хайдушка) гарга-Pyrrhocorax graculus Металночерна птица, по-голяма от гълъб, с червени крака и яркожълга човка. Обитава скалистите терени на Рила, Пирин, Славянка, Родопите и Стара планина, карстови пещери и пропасти в предпланинската зона. Постоянен вид. Зиме често можем да я видим край хижите. Всеядна птица, но основната и храна са ларви и възрастни твьрдокрили насекоми и скакалци. Живее на колонии и в ята търси храната си. Интересно е поведението им при прибиране за почивка
в пещериге. Ятото прави няколко кръга високо, след това птиците се спускат право надолу и изчезват в пещерата. Гнездата на жьлтоклюната гарга са разположени на трудно достъпни скали и в пещерите и са виждани единствено от алпинисти и пещерняци. Глобата при унищожаване на малки и на гнезда на тази полезна птица е до 50 лева.
Коментари () |
|
|
|
 |
