|
|
 |
Намирате се в: Начало  Природозащита Защо природозащитниците приеха търговията със слонова кост?
|
Защо природозащитниците приеха търговията със слонова кост? |
|
|
04 август 2008 |
Секретариатът на вашингтонската организация за търговия със застрашени животински видове CITES одобри продажбата на тонове слонова кост на Китай, съобщава авторитетният немски вестник “велт”. Така след почти 20 години забрана търговията с продукти от диви животни отново става легална. Защитниците на животните предупреждават за таен бизнес, но легализацията може да допринесе за защитата на слоновете.
През 80-те години безумието с избиването на слонове достига своя апогей. В източните части на Африка са изтребени около 90 на сто от всички животни. Причината за бруталното избиване е алчността за „бялото злато”, която заличава много видове слонове от картите на много държави.
Сега решението звучи малко като идеите в Русия да се отпуска водка на алкохолиците в аптеките, но със сигурност не е шега. Секретариатът на вашингтонската организация за защита на животинските и растителни видове CITES (Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora) потвърди пред в. “Велт”, че Китай може да купи тонове слонова кост. През 80-те години тази новина щеше да звучи като смъртна присъда за слоновете. Тогава природозащитниците събираха дарения с лозунги като „Последният слон на Земята вече се роди”. Търсенето на слонова кост беше най-вече от Китай и от Япония. През 1989 година CITES издаде глобална забрана за търговия. А сега се случи обратното. Още през 2007 година организацията легализира вноса на слонски бивни в Япония. А времената се променят, дори и при защитата на животните.
По-голямата част от 110-те тона „бяло злато”, които ще бъдат продадени сега, се съхраняват в Южна Африка (51 тона) и в Ботсвана (44 тона) – две държави, които отдавна са си спечелили добра слава с грижите за стадата слонове. Намибия (10 тона) също се смята за пример за защитата на природата, а преди Мугабе да се развихри като тиранин, същото се отнасяше и за Зимбабве (четири тона).
Всички тези страни са разположени върху планини от слонова кост, която досега не можеха да продадат. Бивните са основно конфискувани, от починали по естествен път животни и от планиран отстрел. При тези масови убийства, известни на специалистите като Culling, се избиват цели стада слонове. Това се случва, когато в един регион те станат толкова много, че унищожат всички дървета. Преди да бъде наложена международната забрана за търговия убийствата на слонове се разпространиха в някои африкански страни като епидемия. Най-лошо беше положението в Кения, където през 80-те години бяха убити незаконно хиляди животни. За разлика от южните части на Африка в Кения ловът на слонове никога не е бил позволен. Подкрепена от международни организации за защита на животните, държавата настоя на конференция на CITES през 80-те години за тотална забрана за търговия. За да подчертае необходимостта от подобно решение, през 1989 година тогавашният президент Даниел Арап Мой запали собственоръчно камара от 12 тона бивни. Снимките от символичната акция обиколиха света. Те обаче не помогнаха за защитата на слоновете в Кения. Вместо това се увеличиха стадата в страните-износителки на слонова кост, защото те ги пазеха като ценен икономически ресурс. Преди да влезе в сила забраната за търговия, някои държави финансираха защитата на природата в южните региони на Африка частично с приходи от търговията със слонова кост. А през 1989 година тази възможност им беше отнета.
- Ще стане ли официалният пазар прикритие за тъмния бизнес?
След почти 20 години обаче търговията отново ще стане законна. Това се дължи преди всичко на факта, че според експертите-природозащитници Китай си е написал домашните. Десетилетия страната е смятана за най-големия черен пазар на бракониерски продукти. „Китай се справи сравнително успешно с черния пазар на слонова кост,” казва за в. “Велт” Том Миликън от организацията TRAFFIC (Trade Records Analysis of Flora and Fauna in Commerce), която наблюдава търговията с незаконни природни ресурси. Новото решение на секретариата на CITES няма да бъде посрещнато с радост навсякъде. Организацията за защита на животните IFAW (International Fund for Animal Welfare) предсказва, че официалният пазар ще стимулира и продажбите на черно. Юджийн Лапойнт от World Conservation Trust отговаря, че това си е чиста паника, защото и в случая с Япония легалната търговия не доведе до повече бракониерство. Директорът на Traffic Миликън е убеден, че легалните стоки няма да бъдат използвани за прикритие на съмнителни сделки. Защото днес произходът на всяка пратка слонова кост може да бъде определен с помощта на ДНК тест. Освен това, според Миликън, еднократното разрешение трябва да бъде последвано от деветгодишна пауза. Време, в което ще се провери дали ще работи новата икономическа политика.
Световният оборот с диви животни, растения и техни продукти е над 290 млрд. долара. Засега на първо място с огромна преднина са дървесината и рибата. Според данни на Traffic обаче през последните 25 години постоянно расте търговската цена на кожите, месото, билките и други по-незначителни икономически стоки от природата като оборотът им се е повишил от пет на 21 млрд. долара. На местно ниво използването на дивата природа може да се окаже най-важният източник на приходи. Така например във вътрешността на Уганда живеят 135 000 рибари и 700 000 души, които преработват риба и се възползват от биологичното богатство на езерата. Приходите от износ на риба възлизат на 87,5 млн. долара и представляват 2,2 процента от брутния национален продукт на страната.
Подобни форми на експлоатация на природата може да се използват в полза на видовете. Така много хора в развиващите се страни ще получат шанса да използват природата край домовете си по екологичен начин. В излезлия наскоро доклад Trading Nature Traffic доказва с много примери и анализи, че икономическият и пазарен подход може да е полезен не само по отношение на слоновете. Защото търговията с природни продукти като тропическа дървесина и кожи не е екологично вредна по същество, а само когато суровините идват от кражби или от бракониерство. Ако са осигурени чрез съобразен с природата подход, комерсиализацията може да помогне на запазването на многообразието на видовете. Докладът представя малки и големи икономически инициативи от цял свят, които осигуряват прехраната на хората. Така например събирачите на ларвите на бръмбари, които стават за ядене, в Камерун изкарват по 71 долара на месец, което е двойно повече от отглеждащите какао фермери. Гъбарите в китайската провинция Юнан, които събират мацутаке, имат по-голям доход от експертите. Ловците в севернокенийските крайбрежни горски региони си докарват от продажба на месо 275 долара на месец, а средната заплата в страната е 38 долара. В Перу селяните получиха възможност да си докарват солиден страничен доход, след като през 1995 година правителството им позволи да вкарват веднъж годишно диви викуня в заграждения и да ги подстригват. Скъпоценната вълна на животните се продава на невероятни цени. А откакто някога рядкосрещаните викуня може да се използват законно, броят им расте стремително, а селяните пазят стадата от бракониери.
- Легалната търговия като инструмент на защитата на видовете
Фактът, че Traffic дава подобни примери, е знак за смяна на парадигмата. Организацията беше основана през 1976 година от CITES, Международния съюз за защита на природата IUCN и от Световния фонд за дивата природа WWF (World Wide Fund for Nature). Задачата й и до днес е основно да наблюдава черния пазар със защитени видове растения и животни и да алармира, когато съществуването на някой вид е застрашено от търговията. Сега обаче Traffic открива търговията като все по-силен инструмент за защита на видовете. Този капиталистически подход не е нов, но досега привържениците му бяха малцинство. „Най-важната причина за загубата на биоразнообразието, писа кенийският еколог и икономист Майкъл Нортън-Грифитс преди години, е в икономиката на използването на земята. Неизползваните земни площи не могат да се конкурират с използваните.” За да може дивите региони най-накрая да станат конкурентни на фермите и на полетата с посеви, той и негови колеги съветват да се либерализира пазарът с продукти от диви животни и растения.
В Северна Америка и в Западна Европа много продукти от диви животни са морално дамгосани. Ловът също не се ползва с добра слава. Той обаче може да бъде организиран така, че броят на дивите животни да се увеличи. Екип от експерти по екотуризъм от университета Хумболд в Берлин изследва влиянието на лова в Южна Африка и стигна до следния извод: „Ловът може и да е елитарно занимание и да не допада на природозащитниците, но изпълнява критериите на екотуризма.” Още от 60-те години защитата на видовете в Намибия се осъществява с капиталистически методи. През 1967 година правото на собственост върху дивите животни премина в ръцете на собствениците на земя. И вместо да измъкнат от пустинния климат няколко говежди пържоли, много от тях създадоха ферми за лов. Така броят на дивите животни в Намибия се увеличи драстично. В началото на 21 век над 90 процента от едрите животни в страната живееха на частни площи, които съставляват 44 процента от площта на държавата.
Един от най-успешните проекти за комерсиализация на дивите животни се осъществява от около две десетилетия с помощта на Германия в Танзания. Най-големият резерват на страната - Selous Game Reserve – позволи в началото на 90 години на членовете на общностите, които живеят в покрайнините на защитените области, да отстрелват определена квота антилопи, бизони и други животни.
Откакто населението получи възможността да използва месото на дивите животни за храна, бракониерството намаля значително. Местните спряха да подкрепят професионалните бракониери. А някои бивши бракониери влязоха в селските ловни комитети и започнаха да следят за спазването на квотите за отстрел. Така популацията слонове нарасна за десет години с една трета и достигна 40 000. Всяка година няколко десетки от тях загиват от куршумите на чуждестранни туристи, които плащат за това цяло състояние. Този проект получи висока международна оценка и през 2007 година беше свързан с коридор с резервата Ниаса в Мозамбик.
„За да функционират подобни идеи, писа Дайлис Ро, авторка на изследването Trading Nature, трябва да бъдат уредени правата на собственост. Когато дивите животни не принадлежат на никого, населението няма особен стимул да инвестира в природните ресурси. Тогава си заслужава те да се експлоатират, докато ги има, преди да го направи някой друг. А когато търговията влезе в законови рамки, бедните хора могат да започнат да печелят от това.”
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 4123
Коментари към статиите: 4640
Снимки: 2077
Коментари към снимки: 487
Обяви: 101
Връзки: 292
| Фирми: 352
Коментари към фирми: 102
Теми във форума: 4301
Мнения във форума: 75976
Потребители във форума: 2755
Продукти в магазина: 3492
|
|
|
|
