Причиняват развитието на повечето от кожните болести по котките. Преносители на вирусни, протозойни, бактериални и чревни болести. Ако тоалирате редовно котката си, ще можете да я предпазите от много болести, предавани от паразитните насекоми. Независимо от добрите грижи, ако животното бъде нападнато от бълхи, личинки или някои други външни паразити, можете да потърсите консултация от ветеринарния лекар и да започнете лечение още преди проблемът да се усложни. Пчели, оси и други насекоми, които предимно жилят или хапят, но не паразитират по котките – Първа глава.
БЪЛХИ
Обикновената котешка бълха (Ctenocephalidis felis) е най-често срещаният паразит по кожата. Котките от всички видове се нападат от бълхи, с изключение на тези, които живеят на над 1800 м надморска височина, където бълхите не виреят. Домашните котки могат да имат бълхи през цялата година. Бълхите живеят, като се хранят с кръв, и в повечето случаи причиняват само лек сърбеж, но при голяма инвазия могат да предизвикат сериозна анемия или дори смърт на котката. Те са и междинни гостоприемници на котешката лентовидна тения. Някои котки са свръхчувствителни към слюнката на бълхите и реагират със силен локализиран или разпространен по цялото тяло сърбеж, поради което изискват специално внимание – Котешки милиарен дерматит.
Признаци за наличие на бълхи
Бълхите лесно се откриват в областта на слабините
Бълхите могат да се диагностицират при откриването им в козината или по наличието на дребни черни и бели песъчинки по космите – изпражнения и яйца на бълхи. Фекалиите на паразитите са от погълнатата кръв и са червеникавокафяви. Бълхите се разполагат по гърба, около опашката и по задните крака и се откриват чрез прокарване на фин гребен по козината. Понякога могат да се намерят в слабините, където е топло и окосмяването – по-слабо. Сърбежът е най-силно изразен на тези места. Възрастните са малки тъмнокафяви насекоми, които могат да се видят с просто око. Въпреки че нямат крила и не могат да хвърчат, бълхите имат много силни задни крака и могат да прескачат на големи разстояния. Те се движат бързо през козината и се хващат много трудно за разлика от въшките и кърлежите.
Жизнен цикъл на бълхите
Бълхите се нуждаят от топла и влажна околна среда, за да се размножават. Колкото по-високи са температурата и влажността, толкова по-бързо се размножават. Възрастната бълха може да живее до 115 дни в козината на котката и само един-два дни, когато е извън гостоприемника си. Продължителността на живота на бълхата зависи от честотата на тоалирането. Котка, която си ближе козината често, унищожава много бълхи, и обратно – когато не е толкова чувствителна към бълхи, може да приютява доста голямо количество, без да бъде особено обезпокоявана. След като се нахранят с кръв, бълхите започват да се размножават. Женската започва да снася яйца след 48 часа и до края на живота си, който трае четири месеца, броят им може да стане около 2000. Яйцата падат на пода, по мебели, килими, легла и пукнатини. Постелките и килимите са идеалната среда за развитието им. За десет дни се излюпват ларви, които се хранят с отпадъци. Скоро се увиват в пашкули и се превръщат в какавиди. В това състояние изтрайват с дни и месеци. При условия на идеална температура и влажност (18–28 оС) скоро се превръщат в бълхи. След като се излюпят, младите, още ненапълно развити бълхи си търсят гостоприемник, но ако не го намерят, могат да живеят без храна до две седмици. Около 1 % могат да се превърнат във възрастни бълхи, а другите 99 % остават като невидими яйца, ларви и в стадий на какавиди. За ефикасната борба с бълхите е много важно те да бъдат унищожени в жилищните помещения и в двора около дома. Ако това не се направи, с каквито и препарати да третирате котката, тя постоянно ще бъде обект на нападения от страна на бълхите.
Методи за контрол на бълхите върху котката
Най-често употребявани препарати за контрол на бълхите, предписвани от ветеринарния лекар
За да се унищожат всички възможни източници на повторно заразяване от бълхи, е необходимо да се подложат на дезинсекция всички животни в домакинството. Има голям избор на продукти за унищожаване на бълхи. Задължително четете етикета, за да сте сигурни, че препаратът е подходящ за котки. Препарати за кучета и за други домашни любимци могат да са токсични за котки. Много от инсектицидите не бива да се използват за малки котенца и бременни женски. Ако информацията от опаковката на препарата е неясна, посъветвайте се с ветеринарния лекар. Шампоаните против бълхи убиват само бълхите върху котката. След изплакването те нямат продължителен ефект и са най-добри при леко до умерено нашествие на бълхи след основно третиране на околността. Има най-различни инсектициди под формата на шампоани, от които шампоаните Pyrethrin са най-безвредни за употреба при малки котенца. Пудрите и праховете имат по-голямо резидуално (остатъчно) унищожаващо действие и трябва добре да се втриват в козината, но пък изсушават и омазняват кожата. Третирането трябва да се повтаря два-три пъти седмично. Пудрите най-добре се използват заедно с шампоани, спрейове или чрез потапяне в разтвори.
Гребен за механично отстраняване на бълхи.
Сресвайте лицето и тялото
Препаратите под формата на спрей и пяна имат най-ефективно действие, когато се прилагат между шампоаните, за да унищожават по-късно излюпените бълхи, които са избегнали дезинсекцията на жилищните помещения. Много от спрейовете имат резидуален ефект до 14 дни и съдържат същите инсектициди, които се използват и при шампоаните. Спрейовете на водна основа се предпочитат пред съдържащите алкохол, които дразнят кожата. Спрей и пяна не бива да се използват при котенца под двумесечна възраст. При третирането на бълхите със спрей започнете от главата и постепенно слизайте надолу към опашката, за да не могат бълхите да избягат от тялото към главата и лицето. Инсектицидите за цялостно потапяне на котката са изключително ефикасни за прочистване на котката от бълхи. Те проникват в козината и кожата, имат непосредствено унищожително действие и най-дълга остатъчна активност. Органичните разтвори, съдържащи d-limonene, са измежду най-безопасните за котки. Преди употребата на даден инсектицид прочетете раздела за инсектициди по-нататък в тази глава. Измиванията трябва да се повтарят всеки седем-десет дни, но проверявайте етикета на продукта за препоръчваната честота. Разтворите не се прилагат на котенца под четиримесечна възраст.
Програма за контрол на бълхите
Започнете месечната превантивна програма против бълхи при възможност още преди да са се появили. Профилактиката е ключът към успеха. Използвайте шампоан против паразитни насекоми, който е предназначен за котки. В случай на силна инвазия е необходимо допълнително третиране с разтвор за потапяне. За суха или алергична към бълхи кожа използвайте инсектициден крем, съдържащ 0,5 % перметрин (Permethrin). Повтаряйте почистването с шампоана през две-три седмици, докато бълхите бъдат унищожени. Между третиранията с шампоан използвайте спрей – продукт като “Ovitrol plus Flea spray” (съдържащ регулатор за подрастващите бълхи), “Mycodex & Tick Pet Spray” или “VIP Pet Spray”. Препоръчва се и механично отстраняване на бълхите чрез използване на гребен за бълхи, който е ефикасен при късокосместите породи и малките котенца. Сресвайте както лицето, така и тялото. Бълхите могат да се унищожат и чрез потапяне на животното в течен почистващ домакински препарат или алкохол. Котките трябва да се сресват минимум всеки втори ден. Нашийниците против бълхи са само част от програмата за контрол и не заменят другите мероприятия. Използвайте специално изработените каишки и следвайте указанията на производителя.
Унищожаване на бълхите в помещенията
При много силно нашествие на бълхи е най-добре да потърсите помощта на професионалист или да се консултирате с ветеринарния лекар. Важно е домът да се почиства редовно с подходящи химични препарати. Инсектицидите за вътрешен контрол на бълхите са шампоани за килими и спрейове за мебелите. Където има малки деца, е най-добре да се използват препарати от групата на пиретрините. Дисперсионните препарати обикновено съдържат перметрини или натурални пиретрини. Някои съдържат и регулатори за растежа на паразитните насекоми, които не позволяват на яйцата и ларвите да се развият във възрастни бълхи. “PreCor” (methoprene) трябва да влезе в контакт с яйцата най-късно до 12 часа след снасянето им, за да бъде напълно ефикасен. “Fenoxicarb” може да контактува с яйцето през цялото време на развитието му и не позволява да се излюпи бълха. Ефектът и при двата препарата се губи при излагането им на слънце. Недостатък на дисперсионните препарати е, че се отлагат върху повърхността на килимите. Ларвите и какавидите на бълхите се заравят дълбоко в мъха на подовите постелки и не могат да бъдат засегнати. Препаратът не може да достигне под мебелите поради неравномерното му нанасяне. Добре е механичното почистване и прилагането на инсектициди да се повтарят през три седмици. Възможно е да минат девет седмици, докато се унищожат всички бълхи във и около жилището. Контролът извън стените на жилището започва с изхвърлянето на цялата гниеща растителност, преди околността да се напръска със спрей или прах. Окосете тревата и премахнете отпадъците. Когато се прилагат спрейове, обърнете внимание на обичайните за почивка места на животните (пред входа, в гаража). Ефективните инсектициди за контрол около жилището съдържат хлорпирид или други органофосфатни съединения. Преди да пуснете домашните любимци навън, уверете се, че земята е суха. Повтаряйте пръскането с инсектициди на всеки две-три седмици. Спазвайте указаните от производителя на препарата предпазни мерки и изпълнявайте инструкциите относно смесването, приготвянето и приложението на препарата.
ДРУГИ ВЪНШНИ ПАРАЗИТИ
Краста
Причинителите на крастата са микроскопично малки паякоподобни паразити, живеещи в козината на котката или в ушните канали. Те нанасят много вреди по кожата: като се почне от обикновения пърхот и се стигне до неправилното олисяване, което е подобно на проядени от молци места. Състоянието се усложнява с отделянето на секрет. Тези увреждания носят общото наименование краста и могат да се класифицират според типа на паразита.
Демодексна краста
Демодексната краста често се среща при кучетата, но за щастие извънредно рядко при котките. Демодексният паразит нормално присъства в кожата на котката и рядко причинява лека локална инфекция. Изключение правят животните, страдащи от котешка вирусна левкемия, захарен диабет, хронични респираторни инфекции, рак и имунодепресантните ефекти от химио- или хидрокортизоновата терапия. Локализираната форма засяга най-вече младите котки. Изразява се в появата на косопад около главата, врата и ушите и прогресира до образуване на люспи и кори, които сърбят и е възможно вторично да се инфектират. След един-два месеца космите отново почват да растат. За три месеца повечето случаи се излекуват напълно. Генерализираната форма е подобна, но измененията се разпростират по цялото тяло. Заболелите котки могат да страдат и от някои други болести, които трябва да се лекуват. Лечение: Диагнозата се потвърждава чрез изследване на олющен материал от кожата под микроскоп и идентифициране на паразита. За локализираната демодексна краста се прилагат локален кератолитик и антибактериални медикаменти, като Pyoben или шампоан OxyDex, с последваща варово-сярна баня или локално прилагане на Rotenone. Котките с генерализирана демодексна краста представляват по-сложен проблем за лечение и трябва да се лекуват под ветеринарен контрол. Има шампоани, които премахват мъртвата кожа, убиват паразитите и лекуват вторичната инфекция. Лечението е продължително. При някои котки се наблюдават спонтанни ремисии след няколко месеца.
Краста по главата
Крастата по главата е рядко кожно заболяване, причинено от паразита Notoedres cati. Първият признак е интензивен сърбеж около главата и врата заедно с опадане на косми и поява на плешиви места. Вследствие на непрекъснатото чесане кожата се зачервява, загрубява и се покрива с типични сиво-жълти кори. Могат да се засегнат също така лапите и гениталната област. При тежки случаи се стига до образуването на струпеи, кори, кожата по главата изтънява, набръчква се и придава състарен вид на котката. Поради интензивното чесане разранените места се инфектират. Силният сърбеж се причинява от женските личинки на паразита, които издълбават тунелчета от няколко милиметра под кожата, където снасят яйцата си. След пет-десет дни се излюпват млади личинки, които бързо се развиват във възрастни паразити и също започват да снасят яйца. Целият цикъл трае три-четири седмици. Диагнозата се потвърждава чрез изследване на парче кожа, а при по-сложни случаи е необходима биопсия за търсене на паразити под микроскоп. Крастата по главата е заразителна и се предава предимно чрез директен контакт от болно на здраво животно. Могат да се заразят кучета и дори хора, но само за кратки периоди, тъй като паразитът се размножава само върху котки, чувствителен е към топлина и не може да живее повече от няколко дни извън гостоприемника си. Лечение: При дългокосмести котки засегнатите от крастата места се изрязват и животното се изкъпва с топла вода и сапун, за да се размекнат образуваните кори. Котенцата се изкъпват с вода и шампоан, но трябва след това бързо да се подсушат, за да не се простудят. Паразитите около главата се унищожават чрез потапяне в 2,5-процентов варово-серен разтвор, който е безопасен за бременните котки и малките котенца над шестмесечна възраст. Тази процедура продължава още две седмици след видимото оздравяване. Другите котки от домакинството трябва да се потапят в разтвора веднъж седмично за две-три седмици, тъй като могат да крият яйца и какавиди и да са потенциален резервоар за повторно нашествие на паразита. Между потапянията в инсектицид може да се използват леки шампоани, за да се отделят корите. Кортизоновите продукти, като “Cortril Anti-Itch Spray” или “Dermagard Hydrocortison Spray” и неомицин с кортизон, помагат за успокояване на силния сърбеж. Болните места, които изглеждат инфектирани от самонараняване, трябва да се лекуват с локални успокоителни кремове, като Panolog. При хората паразитът причинява сърбеж, който преминава спонтанно за две-шест седмици, при условие че е унищожен от котката. Мигриращ пърхот
Този тип краста се причинява от голям червеникав паразит, който живее върху кожата и предизвиква лек сърбеж и натрупване на голямо количество люспеста, приличаща на пърхот материя по врата, гърба и отстрани на тялото. Не се появява често при котките. Жизненият цикъл на паразита Cheyletiella e подобен на жизнения цикъл на крастата по главата и трае четири-пет седмици. Мигриращият пърхот е силно заразен. Хората могат лесно да се инфектират. Признаците на заразяването са сърбеж и поява на червеникави леки подутини върху кожата, които изглеждат повече като ужилване от пчела. Паразитът, причинител на мигриращия пърхот, не може да живее повече от две седмици извън котката. Обривът на човек се подобрява, след като бъде излекувана котката. Лечение: Диагнозата се констатира чрез откриване на паразита в люспи от пърхота. Всички котки и кучета в жилището трябва да се лекуват чрез потапяне в инсектициден варово-серен разтвор или чрез измиване с шампоан, съдържащ инсектицида пиретрин, както е описано при бълхите.
Гъгрици (тромбикулидни личинки)
Наричат се също житни личинки или червени бръмбарчета, които живеят в гниеща растителност. Паразитират само ларвите им. Котките се заразяват, докато скитат из гористи и тревисти места и полета, където гъгриците се размножават в късно лято или есен. Ларвите изглеждат като червени, жълти или оранжеви точици, едва забележими с просто око, но лесно се открояват под лупа. Имат склонност да се струпват в места, където кожата е по-тънка – между пръстите или около ушите и устата, но могат да се появят и на други места. Ларвите се хранят, смучейки сок от кожата, като със слюнката си втечняват горния слой клетки. Появява се силен сърбеж, като се образуват болезнени струпеи и загрубели места по кожата. Лечение: Ларвите могат да се локализират при наблюдение под лупа или да се идентифицират чрез микроскопско изследване на остъргани частици от кожата. Засегнатите, както и други места по тялото се третират с единично потапяне във варово-серен разтвор или шампоан с пиретрин. За лечение на интензивния сърбеж могат да се употребят кортикостероиди. Когато е възможно, не пускайте навън котката през сезона на гъгриците.
Ушни личинки
Ушните личинки са отделен вид и не бива да се бъркат с Notoedres cati, причиняващ крастата по главата. Ушните личинки са едни от най-честите причинители на здравословни проблеми при котките. Те живеят в ушните канали и се хранят с мъртви клетки от кожата – Шеста глава.
Личинки на саркоптесова краста
По-често се срещат при кучетата и за щастие много рядко при котките. Пораженията и лечението им са подобни на крастата по главата. За диагнозата се използва остърган кожен материал за изследване под микроскоп.
Кърлежи
Кърлежите рядко нападат котките, тъй като те поддържат козината си много добре тоалирана. Когато все пак това стане, кърлежите се крият в недостъпни места, като ушите, врата, главата и между пръстите. Жизненият им цикъл е доста сложен. Кърлежите предпочитат три гостоприемника: диви животни, домашни животни и хора. Мъжкият кърлеж е малък и плосък, с размери на главичката на кибритена клечка, а женският екземпляр е колкото грахово зърно и смуче кръв от гостоприемника си. Лечение: Котките рядко биват нападнати от повече от няколко кърлежа и те могат просто да се премахнат поединично. Хващат се нежно с пинсета и се отнемат от кожата. Капка алкохол или лакочистител, поставена върху кърлежа, го принуждава да се отпусне и тогава той лесно се отстранява. Ако главичката или части от нея останат фиксирани към кожата, не се притеснявайте. В повечето случаи това причинява само локална реакция, която преминава за един-два дни. Много рядко ухапано от кърлеж място може да се инфектира. Кърлежите могат да пренасят опасни за хората болести. Никога не притискайте и не разкъсвайте паразитното насекомо с голи пръсти! За контрол на кърлежите изсичайте високите треви и храсти около дома ви. Обработвайте жилищните помещения с инсектициден препарат против кърлежи.
Въшки (Pediculosis)
При котките рядко се срещат въшки. Те нападат предимно недохранени и силно изтощени животни, на които липсва инициативата да се поддържат добре тоалирани. Въшките се локализират обикновено под сплъстени косми, около ушите, главата, врата, раменете и слабините. Поради сърбежа и постоянното дразнене могат да се появят оголени места, където кожата е била чесана с лапа. Само хапещата въшка Trichodectes felis напада котките – тя се храни с кожни люспи. Възрастните хапещи въшки са бавноподвижни бледосиви паразитни насекоми без крила. Дълги са около 2–3 мм. Женските снасят яйца – гниди, които изглеждат като ситни бели зрънца, здраво прилепнали за космите, и трудно се изчеткват. Понякога изглеждат като пърхот (себорея), но котките със себорея нямат толкова силен сърбеж, както ако са ги нападнали въшки. Гнидите лесно се определят при преглед под лупа, понеже са добре оформени окръглени яйца, прикрепени към стъблото на косъма. Въшките са междинен гостоприемник на често срещаната при котките лентовидна тения. Лечение: Въшките са слабо устойчиви към инсектициди и не живеят дълго извън котката. Могат да се унищожат чрез пълна баня, следвана от потапяне в същия инсектициден разтвор, който се употребява и при бълхите. В продължение на десет дни се прилагат три-четири потапяния. Внимание: Силно опаразитени и сериозно недохранени котки могат да не бъдат в състояние да издържат лечението и да изпаднат в шок. Консултирайте се с ветеринарен лекар, преди да използвате инсектициден разтвор за потапяне при такъв случай. Инфектираните постелки се изгарят, а сандъчетата за спане и тоалетните се дезинфекцират.
Мухи
Възрастните мухи не нападат котки, но понякога могат да снесат яйцата си върху инфектирани рани или в почвата, откъдето излюпените ларви могат да проникнат в кожата на животното.
Личинки на синята (месестата) муха
Болестта се появява през топлите сезони и най-често се причинява от синята (месестата) муха, която снася яйцата си в открити рани или в силно замърсена с пръст козина. След около три дни от яйцата се излюпват личинки, които за 2–19 дни се развиват в големи ларви. Те произвеждат в слюнката си ензим, който разяжда кожата. Получават се надупчени места, през които ларвите проникват в кожата, разширяват отворите и създават условия за развитие на бактериална инфекция. При силна инвазия котката може да изпадне в шок, причинен от отделените от ларвите ензими и токсини. Лечение: Изрежете засегнатите места, за да се отстранят замърсените и сплъстените места в козината. Отстранете с пинсета по възможност всички ларви. Промийте инфектираните места с разтвор “Betadine” и подсушете котката. След това я напръскайте със спрей, който не съдържа алкохол, или я изкъпете с шампоан, съдържащ инсектицида пиретрин. Повторете процедурата, както е описана за бълхи, и проверете за остатъчни ларви. Ако има инфектирани рани, котката трябва да се лекува с орален антибиотик. Обилната храна ще стабилизира състоянието є, за да издържи лечението. Ако забележите признаци на шок, веднага потърсете помощта на ветеринарния лекар.
Ларви на стършела (Cuterebriasis)
През топлите сезони стършелът разпространява ларвите си почти навсякъде. Той снася яйцата си близо до земните скривалища на гризачи и зайци. Котките се заразяват при пряк контакт с инфектирана почва. Новоизлюпените ларви пробиват кожата и образуват подобни на кисти подутини с малък отвор навън, през който дишат. От време на време големи около 2 см ларви се показват изпод кожата през отворите за дишане. След около месец те излизат навън и падат в почвата. Типични локализации на нашествието са брадата, коремът и слабините на котката. В тези случаи те образуват големи възлести маси. Лечение: Изрежете козината, за да се открият отворите за дишане, и започнете да измъквате с островърха пинсета ларвите, като внимавате да не ги стискате силно и да не ги разкъсвате, защото това може да доведе до анафилактичен шок за котката. Ако е необходимо, трябва да се направи малка инцизия (разрез, цепване) под местна упойка, за да се отстранят паразитите. Раните от ларви трудно заздравяват и често се инфектират. Затова се прилагат антибиотици.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНСЕКТИЦИДИ
Успешната борба с външните паразити изисква често да се прилагат инсектициди (във вид на шампоани, пудри, прахове, спрейове и разтвори за потапяне). Използват се също за дезинфекция на постелките на котките, в котешки общежития, колиби, градини и други места, където котките могат да бъдат инфектирани при контакт с възрастни паразити или с междинните им форми. Инсектицидите са отрови! Ако решите да използвате някой инсектициден препарат, трябва внимателно да се запознаете с предпазните мерки и инструкциите върху етикетите и листовките, включени в опаковката. В противен случай могат да се получат отравяния вследствие на неправилно боравене и употреба. Съществуват четири класа инсектициди, които влизат в най-честа употреба: пиретрини (натурални и синтетични), карбамати, фосфорноорганични съединения и натурални инсектициди. Като допълнение на гореизброените групи съществуват т.нар. регулатори на развитието на насекомите, които, макар и да не са инсектициди, прекъсват размножаването им.
Пиретрин (Pyrethrin)
Пиретринът е екстракт от цвета на африканската хризантема. Убива бързо бълхите, но има малък остатъчен ефект, понеже лесно се разпада под въздействието на ултравиолетова светлина. Токсичността му е малка и е одобрен за употреба при котки и кучета. Включен е в състава на много шампоани, спрейове за домашни животни, прахове, разтвори, спрейове за дезинсекция на помещения. Пиретроиди. Синтетични съединения, които по структура са подобни на пиретрина, но са по-стабилни, когато са изложени на слънчева светлина и затова имат по-продължителна остатъчна активност. Перметрин. Най-често употребяваният синергизиран (уеднаквен по действие) пиретрин, но съществуват и други деривати. Някои от тях са включени в препарати, които са безопасни за употреба при кучета и котки, а други – само при кучета. Прочетете внимателно инструкцията, преди да употребите синергизиран пиретринов продукт за котката ви. Инсектицидният ефект на естествения и на синтетичните пиретрини може да се подобри чрез комбинирането им с Piperonyl butoxide, който блокира ензимите на бълхите и на кърлежите. С развитието на пиретриновите съединения и естествените инсектициди повечето от токсичните препарати все по-рядко се използват за котки. Грижите за опазване на околната среда също са причина основно да се употребяват натуралните продукти. Тъй като котките са особено чувствителни към токсични инсектициди, предпочита се винаги когато е възможно, да се използват препарати с минимална токсичност. Препоръките за специфичните химични добавки, употребявани в шампоани, спрейове и разтвори, са разгледани в разделите за различните инсектни паразити. Лизолът и други домашни дезинфектанти не са подходящи за измиване на котката и не трябва да се употребяват. Подобно на инсектицидите те се абсорбират от кожата и могат да причинят заболяване или смърт.
Инсектицидно отравяне
Свръхдоза от фосфорноорганичен инсектицид може да причини на котката мускулни спазми около устата, придружени с отделяне на пяна, колапс, конвулсии и накрая кома. Други признаци на инсектицидното отравяне са диария, астматично дишане, залитане, мускулни потрепвания и спазми. Много от тези признаци се наблюдават при отравяне и с други инсектицидни видове. Ако имате съмнение, че котката ви страда от отравяне с инсектициди, изкъпете я в топла сапунена вода, за да се отстрани останалият в кожата препарат. Консултирайте се с ветеринарния лекар.
Инсектицидни разтвори
Прилагат се с помощта на гъба или цялата котка се потапя и след това се оставят да изсъхнат по повърхността на козината. Използвайте само разтвори, които е препоръчал ветеринарният лекар. Ако решите да измиете котката с купен от търговската мрежа разтвор, прочетете внимателно упътването, за да сте сигурни, че е против паразитни насекоми и е безопасен за котки. Някои противоглистни препарати съдържат токсични химични вещества. Ако е била проведена лечебна програма против глисти, е възможно вредните химични вещества от двата препарата – противоглистния и инсектицидния – да са се акумулирали в организма на котката. Затова избягвайте употребата на инсектицидни разтвори около една седмица след противоглистно лечение. При замърсена, сплъстена или мазна козина най-напред изкъпете котката с обикновен шампоан и още докато е мокра, я изплакнете с инсектициден разтвор съобразно с инструкцията от опаковката. Намажете очите с крем и запушете ушите с памук, за да можете да измиете главата и ушите с разтвора. Непосредствено след това, още докато котката е още мокра, използвайте гребен против бълхи за механично премахване на инсектите. Инсектицидните разтвори се прилагат на всеки седем-десет дни, но приложението е съобразено винаги с препоръчаната от производителя честота на употреба. Разтворите не бива да се употребяват при котенца под четиримесечна възраст.
Дезинфекция на помещенията
Целта на дезинфекцията е да се предпази жилището от повторна инвазия на паразитни насекоми. За да се унищожат всички източници на повторно нашествие, всички животни в жилището трябва да се обработят – Програма за контрол на бълхите. Всички постелки и завивки, върху които котките спят, трябва да се перат веднъж седмично с гореща вода. Чрез основно почистване на килимите и мебелите с приложение на инсектициди във всички ъгли и пукнатини на пода се унищожават паразитните насекоми, яйцата и ларвите им. Обикновено почистването се извършва два-три пъти месечно. След употреба прахосмукачките трябва веднага да се изпразват, защото събраните отпадъци представляват идеална среда за развъждане на бълхи. При силно нахлуване на паразити най-ефикасно е почистването на килимите и на меката мебел чрез пара, тъй като унищожава яйцата и ларвите. След основното почистване жилището и дворът трябва да се обработят с инсектициди в интервал от две-три седмици, за да се унищожат бълхите. В топли и влажни райони е необходимо инсектицидите да се прилагат на всеки шест-осем седмици. Остатъчната активност на инсектицидите в двора зависи от атмосферните условия и може да трае при сухо време около месец, а при влажно – една-две седмици, след което се налага повторна обработка с инсектициди.
Коментари (1)
помощ-оси! : гост
Случайно попаднах на този сайт. Търся инфо за препарати срещу оси.Има невероятно струпване от тези гадини върху фасунгата на външното ни осветление на терасата. Идея си нямам какъв препарат ще им действа. Ако някой знае нещо подходящо нека да го сподели. Благодаря.
