Полицейските служби в западните страни никога не са отделяли от кинологията от истинската наука. Още през 1971 г. Пентагона отделил на своите учени 1 милиард долара за създаване на суперпес. Повече нито в медиите, нито в специализираната литература не се появили съобщения по тази тема. И до днес ние не знаем, дали тези изследвания са завършили с успех. Одоролозите, специалистите по изучаване на миризмите, препоръчали на Интерпол нов метод за издирване на престъпници – взимане на проба от въздуха на местопрестъплението за проеждане на тест сред заподозряните с помощта на кучета. Дори и при кратък престой в помещение, престъпника все едно оставя миризливи следи. Молекулите на миризмата остават по земята, стените, тъканите. Със специална вакуумна спринцовка от тези места, особено ако има и видими следи-отпечатъци, въздуха се всмуква в херметичния контейнер. В присъствието на свидетели, обяснявайки на заподозрените ситуацията, на кучето се дава да помирише консервирания въздух от местопрестъплението, и то безпогрешно намира човека с идентична миризма. А миризмата е толкова индивидуална и неповторима, колкото и отпечатъците от пръстите. Миризмата съдържа в себе си огромна информация за личността на човека. Дори психическото състояние оказва влияние: в гнева си човек добавя към своите секрети адреналин, когато се страхува – други химически и хормонални вещества. Болен ли е човек, как се храни, какъв е цвета на кожата му, злоупотребява ли с определени медикаменти или наркотици – миризмата може да разкаже всичко. Едно куче на служба в Интерпол струва доста скъпо, но ползата от него е много по-голяма, отколкото вложените за обучението и отглеждането му средства. 27 % от престъпленията в Англия през миналата година са били разкрити с помощта на четириногите детективи. Нито едно ново техническо средство не убягва от вниманието на кинолозите в Интерпол. От много години в нашийниците на детективските кучета са монтирани радиопредаватели. С развитието на телевизията в определени случаи на нашийниците се монтира и телевизионна камера. В Австралия един полицейски питомник продава годишно до двеста караулни кучета на частни лица. Цената на едно куче се колебае от 15 до 20 хиляди долара. Подготовката на тези кучета до голяма степен прилича на дресировката на есесовските песове в нацистка Германия. Наред с традиционните команди за послушание, полицейските кучета се обучават на борба срещу хладно и огнестрелно оръжие. Четириногите служители на реда дори се обучават да работят с противогази. Нали много често ги пускат в помещения, обработени със сълзотворен газ. За работа във и под вода за кучетата е създаден специален акваланг. Това приспособление е направено, за да се осигури скритото придвижване на животните на територията на противника. Не бива да се забравя, че на Интерпол се налага да се бори с големи престъпни групировки и освен това участва активно в борбата с международния тероризъм. Интерпол използва най-разнообразни породи – в зависимост от целта, климата и мястото на използване. Англичаните обожават боксери, немците са “побъркани” по ризеншнауцерите, австралийците успешно експериментират с динго. Впрочем, за различните служби се набират различни кучета. Тук има място и за басета, и за пудела, и за миниатюрния пинчер. Широко се използват и редките у нас шпицове. Те обикновено работят в група. Един от най-успешните и хитри способи за задържане на престъпници е захапването за половите органи от добре обученото полицейско куче. Този метод в никакъв случай не трябва да се използва за обучение на куче със силна челюст. Допуска се само за такива породи като пойнтер, дратхаар, курцхаар, ирландски сетер, коли и някои декоративни породи. Обучението за задържане за половите органи се провежда по следния начин. Помощника на дресьора надява бандаж, под панталоните се мушка плътна гумена тръба. Песът се провокира за захапване със специална команда, в момента на хватката помощника напълно прекратява съпротивата. На втория етап, когато кучето спокойно и дълго задържа в зъбите си захапаната през панталоните тръба, следва да се удържи песа от желанието да стисне наистина зъбите си. За целта в тръбата се вкарват бодливи предмети, които при силно стискане ще му причинят болка, например необелен от бодливата си кора кестен.
