Не е необходимо Бернхард Гжимек да бъде представян на читателите, които се интересуват от книги за животни. Малко хора знаят за животните толкова много, и то от свои лични наблюдения, както Бернхард Гжимек. Дори се съмнявам дали изобщо има друг човек, който сам непосредствено да е наблюдавал толкова много различни животни като него. Най-ценното обаче е това, че той притежава дарбата да прави богатите си познания достъпни за другите хора. Така Бернхард Гжимек става един от най-забележителните радетели за опазване на природата. Защитата на природата и покровителството на животните не е едно и също: покровителите на животни си поставят за цел да предпазват отделни животни от страдания, докато стремежът на природозащитника е насочен към опазване на видовете животни или растения. Разбира се, в много случаи покровителят на животни и природозащитникът са на едно и също мнение, и то когато някои видове животни са станали толкова редки, че заплахата за отделен индивид е равнозначна на заплаха за вида, или пък когато масовото избиване е свързано с жестокости. Да вземем за пример възмутителните действия на хората ст кожарската промишленост, които не само толерираха небивалите жестокости, извършвани от канадските ловци на тюлени, а ги и финансираха. Просто човек не може да повярва, че една държава като Канада се излага на публичен позор заради тази кожарска промишленост.
Бернхард Гжимек отправя тежки обвинения и ние можем да бъдем сигурни, че всяка написана от него — дума отговаря на суровата истина. Има животински видове в опасност, но за много от тях все пак съществува надежда да бъдат запазени. Спасяването на европейския бик, зубъра, е исторически факт и най-похвалното за този успех е това, че той беше постигнат чрез сътрудничеството на мъжете от Изтока и Запада.
Но Бернхард Гжимек е в еднаква степен и покровител на животните, и защитник на природата. В статията си „Като консуматори на месо и яйца ние допринасяме за изтезаването на животните той излага прости, доказани със сигурност факти и разкрива жестокости, пред които бледнеят кланетата на тюлени и одирането на живи малки тюленчета. Когато груби, прости моряци извършват такива жестокости, това по-лесно може да се прости, отколкото да се оправдаят европейските образовани индустриалци, които се занимават с така нареченото „интензивно отглеждане на кокошки, свине и телета. Нашите закони за покровителствуване на животните съвсем не са достатъчни, тъй като почти всички съществени точки в тях съдържат разтегливата клауза „ако е стопански необходимо". Щом някой производител на яйца съжали нещастните бройлери и направи кафезите им малко по-големи, производството на яйца ще му излезе вече малко по-скъпо и заради „икономическата целесъобразност" той ще постави животните отново при старите непоносими условия или ще измисли още по-големи жестокости. При угояването на телета и прасета стават още по-страшни неща и ние трябва да сме наясно, че като консуматори на „хубаво бяло телешко месо" и пр. вземаме участие в това ужасно измъчване на животните, също както глупавите модерни жени са виновни за изтребването на животински видове, когато на всяка цена искат да имат палта от оцелот.
Бернхард Гжимек обаче съвсем не се застъпва ограничено и тесногръдо в интерес на животните. Той не изпуска от очи общото, а това общо е нито повече, нито по-малко от екосистемата на нашата планета, т.е. съвкупността на всички видове животни и растения, в която и от която живеем ние. Всичко, което той пише, е едно предупреждение за спасяване на самите нас. Всичко, което пише, е абсолютна, неподкупна истина.
