В началото на ХХ век, при липса на пътища и железопътен транспорт, камилите са били основно превозно средство в Кърджалийско. От Беломорието и неговите пристанища първите кервани потеглят към Източните Родопи между 1905-1907 година. Стари кърджалийци разправят по спомени и разкази как двугърбите са били използвани за пренасяне на товари с жито, сол, брашно, царевица, с промишлени стоки от първа необходимост за хората от стотиците села и махалички, пръснати по скатовете на планината. По време на преходите са били избирани предимно меки, утъпкани пътища, тъй като камилите не са били подковавани. През 20-те и 30-те години на миналия век на една “товарна пиаца“ в Кърджали са се събирали до 200 камили, а при преброяване през 1925 година бройката им достигала до 500. Рано сутрин са потегляли всяка с товар до 250 кг. към районите на Крумовград, Бенковски, Фотиново, Чакаларово, Златоград. От там обратно са били товарени с “жълтото злато“- тютюна. При по-лошо време стоката се слагала във “водонепромокаеми контейнери“ - здрави чували от козя вълна, които и при силен дъжд не пропускали вода. Този транспорт успешно се използвал при изграждането на някои от мостовете в планината - за извозване на строителни материали. Дълги години рудата в Маджаровските мини е била прехвърляна до флотацията пак с негова помощ. Кервани от камили са се движили зиме и лете и в Хасковско, разнасяйки от градските складове жито до по-бедните села. С изграждането на първите по-модерни пътища и през 30-те години на века на железопътната линия Хасково-Кърджали- Момчилград-Подкова, съдбата на този вид транспорт била предрешена. През 1949 година Иван Дяков от Кърджали продава в Тополовград последните шест камили.
