Какво се случва за 55 милиона години, когато животни "пияници" си устроят среща с алкохолен плодов нектар
Кога, как и защо се е родила консумацията на алкохол? Ако е вярна теорията за еволюцията, според която човекът е произлязъл от животните, то вредният навик трябва да се е родил съвсем наскоро. Все пак пияното животно не е нищо друго освен лесна закуска за своите естествени врагове. Или поне така мислеше научната общност, докато не откри шампиона сред пияниците на планетата - дървесната земеровка...
Но да започнем отначало. В малайзийските тропически гори расте палмата бертaм (Eugeissona tritis). Тя няма стъбло, но пък си има плодове. В плодовете има генетичен материал, който трябва да бъде транспортиран от едно растение до друго, както насекомите пренасят прашеца на цветята. Палмите бертам обаче имат нужда от доста по-големи опрашители (полинатори), защото семената им са по-едри от цветния прашец. Идеален кандидат са малките бозайници с тегло под 1 кг, които могат да се изкачват по високите няколко метра "клони", които започват направо от земята.
За какво им е обаче на разните мишоци, катерички и прочие горски обитатели да ходят точно до плодовете точно на тази палма? С какво толкова ги привлича тя?
Бар насред джунглата
Плодовете на бертам се пълнят с нектар, който в един момент започва да прелива. Един вид покана за гладните и жадните. Сама по себе си безплатната кльопачка би трябвало да е достатъчна, за да подсигури на палмата необходимите и за размножаване животни. Дали е така обаче, никога няма да разберем - природата е решила да се застрахова срещу неуспех и плодовият нектар започнал да ферментира. Получила се приятна "плодова бира" с алкохолно съдържание, достигащо до 3.8% (средно под 1%). Навътре в плода, откъдето може да бъде изсмукана, напитката става по-силна.
Сам по себе си етиловият спирт е доста калоричен. 100 грама водка например съдържат 222 калории - приблизително колкото пържола със същото тегло. Освен това алкохолът разстройва дейността на нервната система, което се струва приятно на мнозина от хората. А как ли е положението при животните?
Д-р Франк Виенс от германския университет Bayreuth и колегите му поставили палми бертам под непрестанно видеонаблюдение. Така те установили, че редица горски видове редовно ги посещават. Сред тях са дървесната земеровка (Ptilocercus lowii) и бавният лемур (Nycticebus coucang), както и различни видове катерички, маймунки и дори... слонове. Филмите на учените можете да свалите от адрес http://www.pnas.org/content/105/30/10426/suppl/DCSupplemental. Както често става и при хората, нощните посетители на "горската кръчма" са два пъти повече от дневните.
"Работното време" на животинския бар е свързано с половия цикъл на палмата, който е много интересен. За разлика от повечето други растителни видове бертам няма определен сезон от годината, в който да "цъфти". Ето защо по думите на изследователите "по всяко време на едно или друго място в гората се разнася аромат на пивоварна". Продукцията на алкохолен нектар трае 38 дни, след които едва за един ден полените на палмата са открити и могат да бъдат "забърсани" от животните. Следват 40 дни без нектар. После идва ред на втори размножителен цикъл. Този път кръчмата отваря врати за около 52 дни, като през последните два от тях полените са открити.
Изследването на Виенс и сътрудници е публикувано в престижното списание на американската академия на науките (PNAS 2008;105:10426). То е започнало през далечната 1996 г. Първото откритие в него е, че плодовете на бертам съдържат удивително много видове ферменти, част от които неоткрити досега.
Далеч по-интересна е обаче съдбата на малката дървесна земеровка
Учените забелязват, че тя прескача до пивницата по-често от другите видове. За да потвърдят това, те поставят няколко екземпляра под наблюдение чрез излъчващ радиосигнал нашийник. За сравнение е наблюдаван и видът на бавните лемури, също чести посетители на горската кръчма. Резултатите показват, че лемурите идват доста по-рядко от земеровките и на практика не поемат достатъчно алкохол, за да се напият. Умно - закоравелите пияници в гората просто биват изяждани.
Дървесните земеровки обаче се наливат с нектар твърде често, така че всяка трета вечер те би трябвало да са пияни. Практически тяхната алкохолна консумация е равна на тази на жена, която изпива девет чаши вино за 12 часа. Реалността обаче е друга - земеровките не се напиват. Ама изобщо. Не познават и махмурлука, за което силно можем да им завидим.
Еволюционната полза от развиване на физиологична способност, която предпазва от алкохолна интоксикация, е неоспорима. Екипът на д-р Виенс започва да търси подобен механизъм и индиректно го намира. Хората превръщат много малка част от поетия спирт в относително безвредното вещество етил глукуронид (EtG), което се натрупва в косата. По-голяма част се превръща в силно токсичния ацеталдехид, който разрушава бъбреците и черния дроб. При дървесните земеровки количеството EtG в козината е огромно. Подобни нива на EtG в косата на човек биха означавали, че той поема ежедневно (очевидно бидейки в безсъзнание) заплашващи живота му количества алкохол. В козината на лабораторни животни, поставени на алкохолна диета, не се открива EtG. Учените споделят, че е възможно земеровките да са развили способност да неутрализират алкохола, превръщайки го в EtG.
Нека това не ви учудва - палмата бертам и малкият бозайник са заедно през последните 55 милиона години. За да оцелее толкова време сред горските хищници, на земеровката със сигурност й е трябвала адаптация, особено ако с времето дървото е увеличавало спиртното съдържание на нектара си. Защо обаче интересната симбиоза съществува? Ако за палмата тя е изгодна и необходима, то за земеровката и другите опрашители не е. Храна в гората има достатъчно и не е нужно да рискуват живота си, поемайки забавящи реакциите питиета.
По принцип алкохолът е вреден, а консумацията му опасна. От еволюционна гледна точка е твърде странно, че хората пият спиртни напитки от зората на съществуването си. Теориите за положителен медицински или психически ефект от алкохола общо взето са отхвърлени. Не може да бъде доказано дори, че пийването на чашка вино спомага за намалението на стреса. И въпреки това човечеството продължава да пие. Според д-р Робърт Дидли от Калифорнийския университет "Бъркли", САЩ, изследването на международния екип на д-р Виенс е точно от този тип, който би ни позволил да разберем защо. Самият Дидли твърди, че алкохолната консумация сред хората не е нищо друго освен "еволюционен махмурлук". Дано премине...
