Когато цените на петрола чупят всякакви рекорди, запасите на твърди горива по света се топят, а глобалното затопляне постепенно от теория се превръща в реалност, спасението, или поне част от него, може да дойде отгоре. Вятърът като екологично чист, възобновяем и на пръв поглед евтин източник на електроенергия напоследък е сочен като печеливш избор най-вече от Европа, обещала да увеличи своя дял от алтернативни енергоизточници с 20% до 2020 г.
"Също както в края на ХVІІІ в. хиляди се втурваха към Клондайк, обзети от златна треска, днес треската за добиване на "екоенергия" обхваща все повече инвеститори, изследователи и технолози, че и цели държави", смята Ахим Щайнер, изпълнителен директор на Програмата за опазване на околната среда на ООН (UNEP). Според скорошен доклад на UNEP само през изминалата година в световния сектор на възобновяемите енергийни източници са били вложени 148 млрд. долара - което е с цели 60% повече в сравнение с 2006 г. Основният дял от инвестициите се пада на Европа, а най-много от тях са били предоставени за разработването на съоръжения за добив на вятърна енергия.
Зелена революция по северното крайбрежие на Германия
Германия започна да строи първия си мащабен ветропарк, сложил началото на истинска "зелена революция" край бреговете на Северно и Балтийско море, пише сп. "Шпигел". Паркът "Алфа Вентус" ще бъде разположен на около 45 км от острова Боркум, недалеч от Холандия, а с изграждането му ще се заемат енергийни гиганти като Е.ОN и "Ватенфал". На първо време той ще се състои от 12 вятърни турбини с обща мощност 60 мегавата, които още през октомври ще могат да захранват с електричество около 60 хил. домакинства при наличието на несекващ вятър. Турбините ще бъдат построени по-навътре в морето от съществуващите досега подобни съоръжения.
Германското правителство обяви, че не само ще поеме част от разноските по проекта на стойност 180 млн. евро, но и се надява през следващите години към него да се добавят още трийсетина подобни ветропарка.
Подобен ентусиазъм по повод вятърната енергия е обхванал и Великобритания. Британското правителство обяви, че именно върху нея ще се опре националната стратегия за увеличаване на дела на алтернативните енергоизточници поради постоянните силни ветрове край Острова. По оценка на експерти страната ще има нужда от около 7 хил. вятърни турбини, за да спази амбициозните цели на ЕС. Преди дни властите в Шотландия одобриха проект за изграждането на
една от най-големите ветрови ферми в Европа
Гигантското съоръжение "Клайд", което ще включва 152 вятърни турбини с обща мощност 548 мегавата, ще се простре от двете страни на магистрала в Южен Ланаркшайър. Предвижда се строежът да започне през 2010 г. и да приключи година по-късно. Към този момент фермата ще може да захранва до 320 хил. домакинства, макар че според "Скотиш енд Саутърн енърджи" (SSE), която стои зад проекта, действителните възможности на вятърната ферма могат да се окажат далеч по-скромни.
Скандинавските страни, по традиция заемащи челните места в екологичната сфера, не остават по-назад. Финландия например реши да инсталира 162 вятърни турбини край бреговете на град Оулу в Ботническия залив, които да произвеждат между 500 и 800 мегавата. Проектът на стойност над 1.5 млрд. евро ще може да захранва около 120 хил. домакинства. Като цяло в северната част на Европа в момента има около 21 вятърни ферми, разположени край бреговете на Дания, Холандия, Швеция, Великобритания и Ирландия.
Засиленият интерес на Европа към вятърната енергия се обяснява най-напред с нейните две най-очевидни предимства - екологичност и възобновяемост. Самите турбини не отделят вредни вещества в атмосферата, а след като излязат от употреба, могат просто да бъдат разглобени. При стратегически правилно разположени вятърни централи може да се получава почти постоянен поток от електроенергия, пише сп. "Енърджи полиси". Наскоро Ирландия и Шотландия например обявиха намеренията си да обединят вятърните си мелници в обща мрежа, която според експерти може да даде началото на гигантска мрежа, обхващаща по-голямата част от Европа, отбелязва в. "Таймс".
Оттук насетне следват и икономически плюсове - Европа е сред
водещите производители на турбини в света
а интересът на бизнес средите към този сектор в бъдеще се очаква само да расте. В резултат на това производствените разходи за получаване на електричество от вятъра с годините ще намаляват за сметка на приходите - все повече европейски държави започват да установяват ясни законови рамки за използването на вятърната енергия за генериране на ток, като не забравят да стимулират финансово и самите производители. Не е за пренебрегване и фактът, че вятърът в крайна сметка може значително да освободи европейските държави от неприятната зависимост от чуждестранни източници на твърди горива, основният сред които е Русия.
Въпреки привидното наличие на всички или поне повечето предпоставки за това ерата на вятърната електроенергия в Европа все още не е настъпила. Използването на подобен вид електричество далеч не е повсеместно и няма и да бъде в близко бъдеще, прогнозират редица по-песимистично настроени експерти. Сред основните причини за това според тях е фактът, че засега вятърните технологии, макар и силно напредничави, все още са трудно приложими на практика в голям мащаб, а и са твърде скъпоструващи. Поради променливостта на вятъра
турбините рядко работят на пълна мощност
повечето от тях оперират при едва 30-50% от способностите си, с което рязко намалява и количеството произведено електричество. За да се компенсира този факт, някои от вятърните централи имат и газови турбини, които да се включват периодически, за да изравняват потока подаван ток. Това обаче е свързано с допълнителни разходи, които невинаги оправдават вложените средства. Разполагането на турбините навътре в морето, където ветровете са най-силни, също е доста скъпоструващо както заради самото им изграждане, така и поради трудоемката им поддръжка. Съществуват и трудности и при доставката на електроенергия до самите потребители - необходими са допълнителни електропроводи, а и засега почти навсякъде липсват адекватни мрежи, които да свържат вятърните ферми с крайбрежните и шелфовите райони.
Любопитни данни
Целта на Германия - към 2020 г. да произвежда 10 хил. мегавата вятърна енергия, което е равно на мощността на 10 атомни централи
Най-мащабната вятърна ферма в Европа е "Маранчон" в Гуадалахара, Испания, с мощност 208 мегавата
Разработва се идеята за "плаващи" вятърни мелници, които да бъдат разположени още по навътре в морето, за да хванат истински силните ветрове.
Към 2030 г. Старият континент е в състояние да увеличи дела на електричеството, произвеждано от вятъра, до цели 28%.
