В Световния океан са открити повече от 400 "мъртви зони" с критично ниски нива на кислород, където почти нищо не може да оцелее, съобщи в. "Таймс", позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
"Мъртвите зони" покриват обща площ 95 000 кв. мили, а това е приблизително толкова, колкото е големината на Нова Зеландия. Липсата на кислород (хипоксия) вероятно се причинява от изкуствени торове, които се отмиват от сушата.
Когато настъпи хипоксия, от засегнатите водни площи изчезват хиляди морски животни, а в по-тежки случаи животните направо умират. Според морските биолози хипоксията е един от най-тежките проблеми, пред които е изправена морската фауна.
Пораженията от нея са равносилни на последиците от прекомерния риболов и унищожаването на естествената среда на морските обитатели. От 60-те години на ХХ век, когато имаше 49 зони, броят им бързо се увеличава и от 1995 до 2007 г. нарасна от 305 на 405.
Най-подчертана е липсата на кислород в големи риболовни райони като Черно море, Балтийско море, Мексиканския залив и Източнокитайско море. Една от най-обширните "мъртви зони" е била открита при устието на р. Мисисипи. Тя е с площ 8500 кв. мили.
В миналото "мъртвите зони" бяха рядкост, а днес са нещо обикновено. На повече места има повече такива зони, казва проф. Робърт Диас от Института по морски науки към колежа "Уилям и Мери" в Глостър поинт, САЩ.
В материал, публикуван в "Сайънс", проф. Диас и колегата му Рутгер Розенберг от Университета на Гьотеборг, Швеция, пишат, че "мъртвите зони" трябва да се разглеждат като един от най-сериозните проблеми на глобалната екология.
За да се реши този проблем, изкуствените торове трябва да се използват на сушата и да се държат далеч от морето, съветват експертите.
