Семейството, към което принадлежат тези симпатични птички, носи латинското название Aratingidae. Папагалите влизат в подсемейство Forpinae и общо са 7 вида (с 14 подвида). Тяхната обща родина са джунглите между Мексико и северната част на Южна Америка. Независимо, че за някои любители те са малко познати, във франция дребните американски папагалчета са пренесени още през VII век.
Синият и зеленият цветове най-често се срещат в оцветяването на тези пернати. Някои от видовете носят и имена, свързани с окраската - „синьогърби", „синкави" (Forpus coelesti) и др. Това важи и за останалите, някои от които са наречени от изследователите според характерните им белези "сивокрило" папагалче, „жълтолико" папагалче. „Очилатото" папагалче пък е получило името си заради кръгчетата, които имат мъжките птици около очите си. Сред тези дребни птички е мястото и на „врабчовите" папагалчета (Forpus), при които с течение на времето е постигната много успешна селекция. Тяхното основно оцветяване е зеленото, а дължината на тялото достига до 12 см. На любителите са познати и още американски малки папагали - „кактусовите" аратинги (Aratinga cactopum), „слънчевата" аратинга (Aratinga solstialis), „златочелата" аратинга (Aratinga aurea), „черноглавата" аратинга (Nandayus nenday) - тези папагали са по-едри от „врабчовите".
Специалистите отдавна са установили, че дребните папагалчета лесно се отглеждат във волиери. Но в тези случаи съществува голяма опасност от кръстосване между видовете, а причината е проста - женските птици много малко се различават една от друга по размери и имат сходен външен вид. При мъжките папагалчета обикновено не съществуват такива проблеми - в повечето случаи те се различават по своята окраска. Това не може да се каже за техните партньорки, чиято окраска е предимно жълтеникава (до маслинено зелена).
Дребните американски папагалчета, за които става дума, не са претенциозни по отношение на храната. Тяхното основно „меню" се състои от овесени зърна, просо и по-малко количество слънчогледово семе. Птиците обичат да разнообразяват дажбата си и с покълнали зърна от просо и слънчоглед, като е добре да им се предоставя и зелена растителност. Според сезона стопаните им трябва да ги гощават и с някакви плодове.
Обикновено женските папагалчета снасят 4-6 яйца, но има и случаи, когато налице са по-малко (2-3) или пък повече - 8! Мътенето им продължава от 18 до 23 дни, но сред природата този срок е по-къс - понякога неповече от 17 дни. Дребните папагалчета от тази част на американския континент могат да се отглеждат в обикновени кафези, но е за препоръчване тези „съоръжения" да се използват само по време на гнезденето, за да се осигури на брачната двойка повече спокойствие. Идеалният вариант за отглеждане на тези птици е волиерата (вътрешна или външна), като тогава е задължително да се следят промените в околната температура. Във волиерата птиците, които сред природата живеят на малки ята, могат да се чувстват най-добре и да водят нормален социален и семеен живот.
ЗАЩО ХОРАТА ОТГЛЕЖДАТ ПАПАГАЛЧЕТА
Доводите за това са много! Един от тях е малкият размер на тези красиви птици (12-13 см). Освен това, познавачите отдавна са забелязали техния приятелски и доверчив нравтова са много приятни домашни любимци, които се задоволяват с малко пространство и за разлика от много други папагали, не издават силни и дразнещи звуци. Не е за пренебрегване и фактът, че те не опустошават безогледно обзавеждането на клетките си.
Младите птици, които се отглеждат в по-ограничено пространство, трябва да се отделят от своите родители по времето, когато вече започват да летят. Ако клетката е тясна, в нея се създава напрежение и възрастните понякога атакуват по-младите, като може да се стигне и до фатален край. За току-що започналите да летят птици е достатъчно да бъдат отделени в обикновен кафез за вълнисти папагалчета - там те по-бързо ще се „опитомят" и бързо ще започнат да се доверяват на хората. Споменахме за обширните територии, които обитават дребните папагалчета. Средата, в която те живеят, когато са на свобода, е най-различна. Освен гъстите джунгли, където се среща „жълтоликото" папагалче, тези птици се срещат и сред открити степи - това се отнася за „синьогърбото" папагалче. А някои видове се срещат в райони с храсталаци и по-ниски дървета. Затова, когато се обзавежда домашната волиера, стопаните трябва да се съобразяват с нуждите на определения вид.
Също както и при други папагали, отглеждани в плен, и при дребните папагалчета понякога се появяват мутации. В някои случаи по тялото на „очилатото" папагалче се появяват жълти петна, а в поколенията на „синьогърбите" папагалчета могат да се забележат и „рижи" птици. На специалистите е ясно, че тези явления са нежелателни и те ги избягват.
Добре е около папагалчетата да се намират клонки от овощни дървета или от кестен и върба (те не бива да са пръскани с препарати). Тази растителност е добро допълнение към храната, а освен това им дава добра възможност да си точат човките. Тези естествени добавки са много по-удачни от изкуствените залъгалки - те не са скучни и досадно гладки. Дребните американски папагалчета не страдат по-често от паразити и болести, отколкото останалите „стайни" птици. Заболяванията най-често са предизвикани от лоша хигиена - замърсена храна и вода или поява на плесен и болестотворни бактерии. Затова опитните стопани винаги имат под ръка „карантинна клетка" или „бокс" - тези съоръжения служат не само за наблюдение на отстранените болни птици, но и за аклиматизиране на новодошлите. Те трябва да престоят най-малко 14 дни отделно от останалите пернати. Чак тогава, след като сме сигурни, че няма признаци на заболяване, можем да ги пуснем при останалите папагали.
Опитните стопани знаят и нещо друго - добре е папагалчетата да бъдат обозначени с пръстенчета на краката, за да могат лесно да бъдат идентифицирани при нужда. На младите птици пръстените се поставят след първата седмица, като приспособленията трябва да са с максимален вътрешен диаметър 4мм. Температурата, при която се отглеждат дребните папагалчета от Америка, би трябвало да е подобна на тази в тяхната родина - домашните условия трябва да са „тропически" или „субтропически", защото тези пернати не знаят що е студ! Ако те се отглеждат във външна волиера, тя трябва да е изолирана от течение и околната температура да не пада под 10°С. А ако в нея има и „боксове" за малки, в тях трябва да е още по-топло - над 15°С! Дребните папагалчета изобщо не могат да живеят сами - това за тях е истинско мъчение! Подобно на по-известните африкански папагали от вида Agapornis (папагал на фишер и розовогърд папагал, с големина 15-18 см), тези пернати се „фиксират" към един партньор, с когото създават двойка завинаги. Именно този шанс трябва да се даде на домашните птици без никакви уговорки! Това ще доведе до дълъг щастлив живот - тези папагалчета доживяват до 18 години.
Сред природата птичките живеят на малки групи от по 10-50 индивида. Те имат свой социален и семеен живот - когато ятото е по-многобройно, папагалчетата се чувстват по-защитени от неприятели, а и самите двойки си осигуряват успех и спокойствие при размножаването. За дребните видове папагали общите игри и тесните социални контакти са от голямо значение. Тези навици пернатите запазват и при отглеждането им в плен.
Водата за пиене и водата за къпане се предоставя на дребните папагалчета в отделни съдове, които се различават по големина и местоположение в клетката. Водата за пиене трябва да е близо до храната, на малко по-високо място! Характерно за тези птици е това, че те много рядко вземат храна от пода на клетката. Ваничката за къпане обаче трябва да се постави на пода на волиерата, а пък ако тя е покрита с трева, папагалчетата ще са много доволни, гризейки стъбълцата на зеленината. Ако създавате двойка за размножаване, би трябвало да оставите двете птици на непознато за тях място - нова клетка, където те да бъдат настанени късно следобед. Двете птици ще бъдат „погълнати" от новата непозната атмосфера и ще търсят места за пренощуване. След като се събудят на другия ден (във вече сравнително позната среда), птиците ще се запознаят по-подробно една с друга. Специалистите твърдят, че когато птиците са по-млади, по-лесни създават семейство. По същия начин би трябвало да се постъпи, когато стопаните искат да свържат две птици, едната от които е „овдовяла". При непредпазливо отношение самотната птица може да атакува новодошлата. А клюнът на тези папагалчета, дребни на ръст, е доста остър и винаги готов за действие!
