Кой днес знае за необикновените качества, приписвани на кучетата преди хилядолетия? Само в древни източници се говори за тяхната връзка с тайни сили, за тяхното въздействие при лечение и за възможностите им да предсказват времето и събитията. В тях може да се прочете какво ли не - както за превръщането на кучета в чудовища, така и за тяхното умение да прогонват зли духове. Твърди се, че срещу лошите призраци най-добре действали т. нар. „четириоки кучета". Това са кучетата, които над очите си имат светли петна, наподобяващи втори чифт очи (такава окраска, наричана „блек енд тен" имат доста породи - тибетски мастиф, ротвайлер, пинчер, Доберман и пр.). Разбира се, в старите писания тези породи не са упоменати, тъй като още не са били формирани. Вероятно става дума за древните догообразни азиатски кучета, които са в основата на много днешни породи. Вярвало се е, че тези животни пазят стопаните си от злите духове и че са много бдителни и верни, защото те никога не спят - когато „истинските" им очи са затворени, другите будуват. В миналото тези вярвания се ширели най-вече сред неевропейските народи.
Но ако се приближим към Европа, ще открием същите сказания - една финска сага споменава за „четириоките" кучета, които виждали дори дявола! На другия край на света - в Камерун, чернокожо племе използвало „четириоки" кучета при търсенето на призраци. Пак в Африка, в Сиера Леоне, „четириоки" кучета пазели някои племена от зли духове. В племето Хайа, обитаващо земите на запад от езерото Виктория, „четириоко" куче, наричано ирунгу, се използва открай време за пазач на овчите стада.
По всичко изглежда, че този разпространен култ именно към тези кучета със светли петна над очите, с течение на времето се е пренесъл от земите на древна Персия из цяла Азия и Африка. Персийци, които са се заселили през VIII век на юг в Индия (и днес в Западна Индия живеят около 100000 от тях), пишат в старите си книги, че именно „четириоки" кучета пазят моста, който разделя владенията на живите и мъртвите - животните прогонвали лошите духове от умиращия. Старите Персийци, чийто бог бил Заратустра (полумитичен религиозен учител и философ, VІІ - XІX век пр.Хр.), имали същите вярвания. Персия е играла важна роля в древността - преди хилядолетия арийските племена напуснали съседните на Памир области и се разселили - едни заживели около река Инд, други населили иранската земя. От тях се формирали 2 племена - персите и медите. В 559г. пр.Хр. империята на медите преминала под владичеството на персите. През 538г, персите завладели и Вавилон и станали господари на цяла западна Азия. В наше време (през 1935г.) държавата, останала от някогашната империя (разбита от Александър Македонски през 330г. пр. Хр.) била наречена Иран.
Ислямската религия обаче смятала тези вярвания за „погански" (мръсни, езически) и ги осъждала. В Корана пише, че е строго забранено да се убиват кучета, като единственото изключение е именно „четириокото" куче, защото то е изпратено между хората от дявола...
КУЧЕТО КАТО ЛЕЧИТЕЛ
Днес е ясно, че кучета могат да изпълняват ролята на лекари, влияейки на психиката и физиката на болни и здрави хора. За това сме писали многократно. Но въпреки, че кучето е признат пазач, домашен компаньон и придружител, неговото име се използва открай време и като ругатня! Това се отнася и за индианците, за римляните, за славяните и за старите германи. Странно - това става, независимо, че в древността на легендарното животно често е отреждана дори ролята на придружител на боговете (древногр.- Диана, Херкулес), а понякога то е принасяно и в тяхна жертва. На всичко отгоре, към него в онези времена са се обръщали почтително по име -така, както към коня. От далечните векове са се запазили и поверия: ако в стаята е останало самичко пеленаче, кучето винаги ще го опази от злите духове; ако куче близне лицето на малко дете, то ще има много добро зрение. Твърдяло се, че човешките рани, облизани от това животно, заздравяват много бързо. Според други поверия, ако кучето случайно глътнело нечий паднал зъб, на човека ще му израсте нов зъб, само че кучешки.
И жителите на Европа включвали постоянно тези животни в ежедневието си. По време на заклинанията, които замествали днешната поликлиника, жителите на германска Швабия твърдели, че жълтеницата (хепатит) най-добре се лекува, ако около врата на младо куче се увият клончета от върба и животното остане при болния. Според тамошните поверия, въздействието на кучето било многостранно. За да се предпази добитъкът от болести, достатъчно било той да се напои с вода, в която преди това е изкъпано младо куче. Странното е, че този „трик" с водата трябвало да помага и при болни деца, дори когато ставало дума за туберкулоза... Нещата в този случай обаче протичали по малко по-особен начин - с „кучешка вода" се къпели само момчетата, а момичетата - с „котешка".
Въобще, изглежда че в Западна Европа хората са давали воля на въображението си - тамошните жители препоръчвали да се слага и кучешки череп в банята. В Чехия пък изливали водата, в която се е къпал болен човек, върху кучето - вярвало се е, че то ще отнесе болестта. Този „номер" се доразвил с течение на времето - сдъвкан от болен човек хляб се давал на кучето или пък парчето хляб, оставено на челото на болния с висока температура било предлагано на лечителя - куче. Вероятно, върхът на тази „медицина" е рецептата, при която се изрязвали ноктите на боледуващия и после се смесвали с храната на кучето(!). По-прости били нещата с гушкането - ако страдащият вземел при себе си в леглото младо куче, според знахарите той скоро щял да оздравее.
НЯКОЛКО РЕЦЕПТИ ЗА ПО-СМЕЛИТЕ
За сведение, ето някои от постиженията на човечеството в тази насока. Урина на болен се смесвала с брашно и от получената смес се печал хляб, който се давал на кучето, за да оздравее човекът. Подобен успех можел да се постигне, ако на страдащия се пуснела малко кръв и се предложела любезно на кучето. Ако обаче тези „рецепти" не помогнели и нещата отивали към фатален край, кучето и котката трябвало да се изгонят от помещението! Всички тези фантастични „лечения" обаче не са обяснени с научни разработки в мъдрите книги... Старите лечители препоръчвали на болните от туберкулоза да използват кучешка мас, бял дроб и месо. А да не говорим какво се предписвало на болните от астма, как се сваляла температура и отоци - в Германия в тези случаи най-добре помагали прахове от бели кучешки изпражнения, събирани в деня на свети Ян! Кучешката мас помагала и при измръзвания, натъртвания и за заздравяване на рани. На всичко отгоре, тя се използвала и като афродизиак...
Щуротиите (от днешна гледна точка), изглежда нямали край! Кучешката кръв лекувала добитъка, а ако тя се смесела с мазилка при строеж, пазела и къщата от болести. Очевидно възможностите на кучешкия организъм и анатомия според хората нямали край - млякото от женско куче действало добре против косопад и лишеи. Изгорени и смлени кучешки кости се използвали срещу отоци, а епилепсията (и до днес нелекувана) била атакувана със странна смес от кучешка жлъчка, тестиси, мозък, сърце, език и лиги...
КУЧЕТО КАТО ЖЕРТВА
В по-ново време, преди стотина години, смайващи неща продължавали да тежат на кучешките гърбове, но все пак като че ли те имали някаква „приложна" стойност, за разлика от днешната ситуация в България (б.р.)... В много региони на Европа стопаните вярвали, че мъртво куче, хвърлено върху оградата на стопанския двор, много ще помогне на лена и конопа да израстат високи. А колко ли животни са били ликвидирани, „благодарение" на поверието, че младо куче, заровено живо пред портите на обора, ще пази добитъка от болести? Грижовните селяни смятали, че същият „резултат"-се получава, когато се окачва кучешка глава пред вратата на стопанската постройка.
И през Средновековието двукраките хич не си поплювали - справедливите съдии „прибавяли" и живо куче в чувалите на осъдените на смърт чрез удавяне. Някои по-добродушни изследователи считат, че тези действия са просто едно ехо от пред християнските времена, когато кучетата се принасяли в жертва за омилостивяване на боговете. Макар, че по това време бройката на боговете вече била сведена до минимум...
МАГИИ И ВЪЛШЕБСТВА
Ако случайно сте дочели текста дотук, нищо не ви остава, освен да научите и няколко „вълшебства", в които кучето отново присъства. Ако искате непременно да скарате двама души, достатъчно е да отрежете кичури от козината на животното и да ги сложите до спалните на нищо неподозиращите хора. Резултатът ще е още по-сигурен, ако под масата поставите камък, който преди това е бил захапан от куче(!).
Има и други магии - сладко отмъщение предлага вълшебството, предназначено за излъгано момиче, чийто избраник се жени за друга! Просто трябва да се знае датата на сватбата им - „пострадалата" трябва да си осигури куче, котка и кокошка, а след това да ги остави в една стая. Това, което ще се случи в затвореното помещение, е гаранция и илюстрация на „щастливия" живот на новото семейство... Ако съвсем се отплеснете на вълна „магьосничество", може да ви потрябват и корени от средиземноморското растение мандрагора (Mandragora officinalis), които наподобяват силуета на човече. В Сицилия тя е отглеждана заради наркотичните си свойства, а през древността й е приписвана вълшебна сила - тя е била използвана само от магьосниците. Твърдяло се, че мандрагората расте около местата за екзекуции. Ако случайно попаднете на нея, трудно ще извадите клиновидните й корени - затова може пак да ви помогне кучето. Вържете растението за опашката му и го примамете с парче месо. Ако четириногият приятел издърпа чудноватото растение, вече сте спечелили! Вълшебствата постоянно ще ви спохождат - вие сте почти магьосник! Ако, разбира се, искате да се занимавате с тази обширна дейност...
