|
(Amoeba proteus)
Обикновената амеба е широко разпространена в природата във всички чисти сладки води, по дъното на които има слой тиня и полугниещи растителни остатъци. По размери тя достига от 0,2 до 0,5 мм — едро едноклетъчно животно.
При наблюдение с микроскоп на жива амеба се вижда, че по повърхността на клетката има тънък слой ектоплазма, който изглежда фин, еднороден, и един вътрешен слой, ендоплазма — зърнест. Ядрото може да се открие само след специално багрене. Забелязват се още хранителни вакуоли — изпълнени с бактерии, и свивателни вакуоли. Последните периодично изхвърлят водата от тялото. По този начин се поддържа осмотичното налягане в клетката, тъй като водата непрекъснато навлиза отвън в цитоплазмата и я разрежда.
Амебата се движи, като изпуска широки псевдоподи, в крито прелива цитоплазмата. Когато п севдоподът се допре до хранителната частичка — водорасло, бактерия., дребни едноклетъчни и т. н.,_той ги обхваща и те попадат в цитоплазмата. Веднага около хранителната частичка се образува хранителна вакуола, която се движи из цитоплазмата. Във вакуолата се извършва храносмилането. Несмлените остатъци се изхвърлят навън.
Обикновената амеба се размножава чрез просто делене на две по следния начин. Тя престава да образува псевдоподи, свивателните вакуоли изчезват, тялото се изтънява по средата и амебата се разделя на две. Ядрото също се дели на две и всяка дъщерна амеба получава по едно ядро. При благоприятни условия амебата се храни интензивно и бързо нараства. Щом достигне нормалните си размери, веднага пристъпва към ново делене. Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов АТЛАС ПО ЗООЛОГИЯ – БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ Държавно издателство „Народна просвета” София – 1982г.
 |
