|
Нашата страна е богата на редки растения. Някои са характерни само за нейната флора (около 250 вида ендемити), а други са доживели до днес от терциера или от ледниковия период на кватернера (реликти). От 3500 вида висши растения в "Червената книга на Република България" са включени 763 редки и застрашени от изчезване видове. Малък брой от тях са под закрила на закона за защита на природата. Осем растат на Витоша и с красотата си пленяват хилядите посетители на планината. Дълг на всеки млад природозащитник е да познава тези видове и да се грижи за тяхното опазване.
АЛБУМ „ПРИРОДА И ЗНАНИЕ"
Доц. ЙОРДАНКА КОЕВА ЗАЩИТЕНИТЕ РАСТЕНИЯ НА ВИТОША Нашата страна е богата на редки растения. Някои са характерни само за нейната флора (около 250 вида ендемити), а други са доживели до днес от терциера или от ледниковия период на кватернера (реликти). От 3500 вида висши растения в "Червената книга на Република България" са включени 763 редки и застрашени от изчезване видове. Малък брой от тях са под закрила на закона за защита на природата. Осем растат на Витоша и с красотата си пленяват хилядите посетители на планината. Дълг на всеки млад природозащитник е да познава тези видове и да се грижи за тяхното опазване. ТИС. ОТРОВАЧКА (Тахus baccata) Тисът е двудомен храст или малко дърво със сиво кафява кора
на стъблото. Листата са разположени гребеновидно в два реда в хоризонтална равнина, низбягващи по клонката. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу - по светли, матови.
На мъжките дървета рано напролет се образуват огромен брой дребни кълбести шишарчици, съставени от няколко тичинки, разположени в пазвата на малки люспи. Женските екземпляри формират по младите клонки многобройни единични семепъпки, които са зелени и незабележими. Но наесен зрелите семена отдалеч се виждат по клонките — месестата им обвивка (арилус) издава присъствието им с яркомалиновочервения си цвят. Тази сочна обвивка е сладка и служи за храна на птиците, а в някои страни се използува и от хората.
Тисът е силно отровен, тъй като съдържа алкалоида таксин и гликозида таксикатин — цялото растение и семената, с изключение само на арилуса. Но както често се среща в природата, отровността му е относителна - има сведения. че младите клонки се ядат от козите в Странджанския район.
Дървесината на тиса е плътна, без смолести канали и с характерно жълто-червено оцветяване Цени се за изработване на
предмети за бита.
На Витоша се среща над село Бояна в района на едноименния
Водопад при надморска височина от 1100—1200 метра.
Тисът достига възраст до 4000 години, така че той наистина
е един природен паметник. ПЛАНИНСКИ КРЕМ (Lilium jankae) Изправеното, високо до 1 м стъбло е облистено с многобройни
последователни ланцетни листа, а на върха си носи по един, по-често 2—3 (дори до 5) златистожълти едри цветове. Околоцветните листчета силно са извити назад и отвътре са напръскани с кафяви петънца. Тежките керемиденочервени
прашници са увиснали на дълги дръжки, а между тях се подава триделно оранжево близалце.
Цъфти през юни—юли. Има силна и неприятна миризма, с която привлича опрашителите си.
Планинският крем е балкански субендемит - освен в Сърбия
и България вирее и в Карпатите. На Витоша се среща под Резньовете. Стъблото е много жилаво и при опит да се откъсне, то се изтръгва до самата луковица, така че тя е обречена на загиване. ЗЛАТИСТА КАНДИЛКА (Aquilegia aurea) От юни до август по скалните поляни в субалпийския пояс под
Резньовете и връх Купена, на Меча поляна и над Конярника цъфтят приказно красивите бледожълти „Кандилца", увиснали на върха на цветоносния стрък. Околоцветните листчета са по пет в два кръга — външният е съставен от овалноланцетни, разперени встрани листчета със заоблен връх, а тези от вътрешния кръг са с широка пластинка, удължена във фуниевидна шпора, в която се отделя нектар.
Златистата кандилка е балкански ендемит НАРЦИСОЦВЕТНА СЪСЪНКА (Anemone nercissiflora) В нашите планини расте един от най-красивите видове на род Аnеmоnе — нарцисоцветната съсънка. Наречена е така, защото на върха на стройното до 50 см високо стъбло, събрани в букет, разцъфтяват снежнобели цветове, наподобяващи нарциси. В средата се откроява жълтото петно на многобройните дребни тичинки, които скриват още по-дребни плодници. В основата
на стъблото се развиват някои приосновни листа с дълги дръжки и дълбоко дланевидно разсечени петури.
Среща се под Резньовете на завет край скалите и отдалеч се
белее през юни и юли, като се извисява над сибирската хвойна. ПЛАНИНСКИ БОЖУР (Trollius europaeus) Родовото название Trollius: на латински означава овален. То е
дадено на растението заради кълбовидните му кичести цветове.
Планинският божур е многогодишно тревисто растение. Неговите стройни, високи до един метър стъбла са неразклонени облистени по цялата си дължина. Най-долните листа са с дръжка, а горните са почти приседнали. Петурите са дланевидно разсечени на 3—7 клиновидно стеснени дяла, с дълбоко напилен ръб. Стъблата завършват с 1—2 златистожълти цвята, кичести като градинските божури. Неподходящо и неправилно е названието "витошко лале", което често се употребява за този вид.
Планинският божур се среща по влажни поляни, торфища и
край потоци под връх Черната скала, в района на туристическия
комплекс "Щастливеца" и в резервата "Бистришко бранище".
Цъфти от юни до август. АЛПИЙСКИ ПОВЕТ (Clematis alpina) Храст с тънки вдървенели, катерещи се стъбла, които се прикрепят с увиващите се дръжки на перестите листа. Цветовете са едри, единични, сини. Расте по скалисти и каменисти места в района на Комините и Резньовете. Много рядък вид. ПЕТНИСТА ТИНТЯВА (Gentiana punctata) Многогодишно тревисто растение с месести разклонени коренища. Развива неразклонени надземни стъбла, високи до 50 см, облистени с едри елипсовидни приседнали листа с дъговидно жилкуване. Само най-долните имат кьси дръжки.
От пазвите ма връхните листа излизат по няколко приседнали
звънчевидни цвята, жълтеникави и осеяни отвътре с дребни тъмнокафяви точки.
Цъфти през юни—юли. След процъфтяването изсъхналото вече венче се запазва и предпазва нарастващата плодна кутийка, която се изпълва с множество дребни плоски семена. Много често петнистата тинтява се среща заедно със златистата кандилка и нарцисоцветната съсънка, както е на Витоша под Резньовете.
Използва се като лечебно растение. Масовото събирано на коренищата й е довело до силно намаляване на находищата, но статутът му на защитен вид възвръща на нашите планини това красиво растение. ЖЪЛТА ТИНТЯВА (Gentiana lutea) Многогодишно тревисто растение. Стъблата достигат до 1 м
височина. Неразклонени са, прави и гладки, със срешуположни, яицевидно-елипсовидни, сдиплени по дъговидните жилки листа. На цвят те са сиво-зелени от восъчния налеп по тях. Наи-долните листа имат дръжки и тръбовидни влагалища, средните са по-малки, а най-горните са най-дребни и са напълно приседнали.
Цветовете са събрани в пазвени прешленовидни съцветия. Златистожьлтите венчета имат къса тръбица и дълги линейни 5 дяла. В средата се открояват 5 тичинки с дълги дръжки и сраснали прашници. Цъфти през юли и август. Находищата и на тази лечебна тинтява поради безогледното й събиране силно са обеднели. Напоследък се наблюдава обилен цъфтеж в района
на Резньовете и Скопарника — резултат от охраняването на тези райони в Народния парк "Витоша" и нарастващата еколгична култура на туристите.
Коментари () |
|
|
|
 |
