Дървесната растителност на нашата страна е в зависимост от географското й положение, което за цяла Европа е от типа летнозелени листопадни гори (естилигноза - от аезов, лат. - лято). Основни и преобладаващи видове са дъбът, габърът, кленът, ясенът, липата, орехът, полският бряст. Този тип растителност се среща освен в Европа още и в Североизточен Китай, Япония, Камчатка, средната и източната част на САЩ в Северното полукълбо и една тясна ивица в Южна Аржентина и Чили от 38° до 52° южна ширина. В нашата страна дъбът е най-разпространеният вид от широколистните Видове. Той изгражда т. нар. пояс на /ксеротермните и ксеромезофилните дъбови гори у нас. За условията на България този пояс се намира до 1000 м надм. височина.

Албум природа и знание Димитър Стоянов

Дъбовете в България

Дървесната растителност на нашата страна е в зависимост от географското й положение, което за цяла Европа е от типа летнозелени листопадни гори (естилигноза - от аезов, лат. - лято). Основни и преобладаващи видове са дъбът, габърът, кленът, ясенът, липата, орехът, полският бряст. Този тип растителност се среща освен в Европа още и в Североизточен Китай, Япония, Камчатка, средната и източната част на САЩ в Северното полукълбо и една тясна ивица в Южна Аржентина и Чили от 38° до 52° южна ширина. В нашата страна дъбът е най-разпространеният вид от широколистните Видове. Той изгражда т. нар. пояс на /ксеротермните и ксеромезофилните дъбови гори у нас. За условията на България този пояс се намира до 1000 м надм. височина.

В далечното минало територията на България е била по-богата на гори. От хрониките на кръстоносните походи е останал споменът за Мagna silva bulgarika - Великият български лес, простиращ се от Ниш до Пазарджик. Много от селищата в България носят имена, свързани с дъба: с. Дъбово и с. Дъбене – в Казанлъшката и Карловската котловина. с. Дъбница - в подножието на Дъбраш (Доспатския дял на Западни Родопи). Горни и Долни ДъбниК - Плевенско. Старото име на гр. Станке Димитров - Дупница, произлиза от старославянското наименование дуб. Село Церово в Искърския пролом носи името на един от най-широко разпространените видове дъб у нас - цера. Най-старият дървесен вид в България е Гранитският дъб, чиято възраст е 1640 години. Днес в България има около 104 вековни дъбови дървета, които са защитени от закона.

Дъбовете се отнасят към едноименния род Quercus от сем.

Букови (Fagaceae). За нашите условия те са листопадни (с изключение на пърнара) еднодомни дървета. Мъжките цветове са групирани поединично в дълги ресовидни съцветия. Женските са дребни, единични или на групи от 2 до 5, също образуващи съцветие реса. Съцветията се развиват през пролетта върху ми налогодишните клонки. Мъжките и женските цветове са от 4 до 7 - делни (най-често 6 - делни). Мъжките са зеленикави. Тичинките са от 4 до 12. Женските цветове са също зелени, Стълбчетата на близалцата са плоски (по 3), обикновено почти сраснали. Плодът е твърд, неразпуклив и се нарича жълъд. В основата си е обвит от паничковидно образувание - купула. Формата и има голямо значение при определянето на видовете от този род

БЛАГУН, СТОЖЕР - Quercus frainetto

Стройно дърво, достигащо до 40 м височина. Листата са приседнали или с къси дръжки по върховете на клонките. Петурата в основата си има ушички и от всяка страна по 7-8 дяла. Плодовете са приседнали или с къси дръжки, събрани от 2 до 8. Купулата е конична с широко ланцетни, слабо заострени или тъпи люспи. Жълъдът е продълговат, на върха отсечен, с остро пъпче. Дълъг е до 2.5 см и в диаметър до 1,2 см.
Разпространен е почти в цялата страна на север по Дунавската равнина. В света обхваща Югоизточна Европа и Югозападна Азия.

ЛЪЖНИК, СТРАНДЖАНСКИ ДЪБ - Quercus hartwissiana

Дърво. достигащо до 1 5 м височина. Листата са с добре развити дръжки с дължина от 1 до 4 см. Листната петура е едра - до 18 см дълга и широка до 11 см, обратно яйцевидна. Горната и повърхност е тъмнозелена, гола, а долната е влакнеста, Страничните жилки са над 9, без междинни разклонения. Плодовете
са разположени от 1 до 4 върху дръжки, превищаващи няколко пъти дължината на листните дръжки. Купулата е кълбеста, с триъгълни до ланцетни сиви люспи. Жълъдът е дълъг до 3 см.
У нас лъжникът се среща само в Странджа планина и образува характерни гори с източния бук. Вирее още в Източна Тракия, Мала Азия и Кавказ. Видът е включен в „Червената книга на Р. България".

ЗИМЕН ДЪБ, ГОРУН - Quercus sessilis

Дърво, високо до 30 метра. Листата са средно големи (дълги 15 см и около 5 см широки), неправилно изрязани. Дръжката на листата е дълга около 5 см. Петурата отгоре е гола, тъмнозелена. Отдолу е покрита с къси власинки. Плодовете са приседнали или на дръжки, много по-къси от дръжките на листата. Страничните жилки са до 9. Между тях има междинни разклонения. Жьлъдът е яйцевиден до продълговат, до 3 см дълъг. Купулата е полукръгла с ромбични сиво-зелени люспи.
Зимният дъб е един от широко разпространените дървесни видове у нас. Среща се почти в цяла България. По-слабо е застъпен в Странджа и Тунджанската хълмиста равнина. Вирее в Югоизточна Европа и Югозападна Азия.

ЛЕТЕН ДЪБ - Quercus robur

Достига на височина 35-45 метра. Листата са с къси дръзки (от 0.2 до 0.7 см) с опадващи прилистници. По форма са обратно яйцевидни, до 20 см дълги и широки до 10 см. Горната страна на листа е гола. Отдолу е гола или слабо влакнеста, особено по жилките, които са 5 до 7 двойки, Плодовете са разположени по 1 до 3 на дълги дръжки. Купулата им е полукръгла до конична.
Покрита е с дребни триъгълни люспи. Жълъдът е продълговато елипсовиден и заострен на върха. Дълъг е до 4 см и до 2.7 см широк.
Среща се в цяла България (по-рядък е в Стара планина. Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина). Разпространен е в цяла Европа.

КОСМАТ, БЯЛ ДЪБ -Quercus pubescens

Дърво до 15 м високо. Листата са обратно яйцевидни до елиптични, доста твьрди. Горната повърхност е тънко влакнеста, долната - гъсто овласена. Страничните жилки са до 8 бройки. Плодовете са единично разположени върху къси дръжки. Куполата е къса.
Широко разпространен у нас вид. Среща се в Западна, Средна и Южна Европа, Югозападна Азия и Кавказ.

ЦЕР-Quercus cerris

На височина достига до 35 метра. Листата са с дръжки до
2.5 см дълги, в основата с неопадващи линейни прилистници. На дължина достигат до 14 см с 5 до 10 странични жилки. Плодовете са приседнали по 2 до 7 или на къси дръжки. Купулата обхваща повече от половината от жълъда. Люспите й са дълги до 1 см, разперени и извити нагоре. Жълъдът е от 2 до 5 см дълъг и до 2,2 см в диаметър.
Широко разпространен у нас вид. Вирее в централната и източната част на Европа и в Югозападна Азия.

ПЪРНАР - Quercus coccifera

До 5 и повече метра високо дърво. Листата не падат през зимата. Достигат дължина до 6 см и 2 см ширина, формата им варира от яйцевидна до продълговато сърцевидна. Ръбът на петурата е назъбен и отделните делчета носят къси бодли. Плодовете са разположени по 1-2 върху къси дръжки по клонките. Купулата е полусферична. вдървеняла с твърди, понякога бодливи люспи. Жълъдът е яйцевиден, тъп или заострен на върха. Дълъг е до 3,5 см и до 1.8 см в диаметър.
Среща се в Струмската долина на юг от Кресненския пролом, единично по долината на река Места и в Източните Родопи. Средиземноморски вид, участвуващ в изграждането на т. нар. маквиси. Видът е включен в „Червената книга на Р. България".

ВИРГИЛИЕВ ДЪБ - Quercus virgiliana

Дърво, достигащо до 20 м височина. Листата са овални до обратно яйцевидни. Дълги са 17, а широки 13 см. Плодовете са разположени по 2 до 4 приседнали или върху къси дръжки. Жълъдът е яйцевиден, заострен на върха, до 4 см дълъг.
Разпространен е в цялата страна. Среща се в Средна Южна и
Югоизточна Европа.

КОРКОВ ДЪБ - Quercus suber

Вечнозелено дърво с височина до 6-18 метра. Листата са дребни, продълговато яйцевидни, назъбени по ръба си. Плодовете са разположени на дръжки по 1-2. Купулата е яйцевидна, покрита с ланцетни разперени люспи, Произхожда от Западното Средиземноморие.
У нас е въведен в култура преди двадесет години и се отглежда в с. Първомай, Петричко, в полите на Огражден планина.

КАМЕНЕН ДЪБ -Quercus ilex

Вечнозелено дърво, достигащо до 25 м височина. Листата са
дребни, ланцетно заострени, с изрязан или целокраен ръб. Плодовете сз разположени по 1 до 3 на къси дръжки. Купулата е полусферична, покрита със закръглени люспи. Жълъдът е до 3,5 см дълъг, заострен на върха.
У нас се отележда по Черноморието - Варна, Балчик.

ЧЕРВЕН ДЪБ - Quercus rubra

Дърво, високо до 25 метра. Листата са обратно яйцевидни,
дълбоко изрязани със заострени дялове. През есента се оцветяват в червенооранжев цвят. Плодовете са разположени по 1- 2, приседнали или на къси дръжки по клонките. Купулата е конусовидна, покрита с кафяви яйцевидни люспи. Жълъдът е кръгъл или яйцевиден, до 3 см дълъг и до 1,5 см в диаметър.
Пренесен е в Европа от Северна Америка.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари