Малкото дворче на детския отдел на Библиотека „Родина” се изпълва с детска глъчка.
Детският отдел на библиотека „Родина” и клуб „Приятели на книгата” със съдействието театър Сияние и Спасителния център на сдружение Зелени балкани - Стара Загора, организират представление за дечицата в рамките на SMS кампанията "Помогни на диво животно в беда".
Гордите родители на природолюбителите участници в кукленото представление вече са заели местата си.
Малките доброволци раздават брошурки на „Зелени Балкани”, в които на достъпен за децата стил е описана дейността на сдружението и съвети как да помогнат на животни в беда.
По стените са окачени рисунки на животни от малките природолюбители и образователни табла със флора и фауна от Витоша – пеперуди, растения и птици.
Трескаво прибягват участниците в кукленото представление по приказката „Дядо ряпа вади”.
Д-р Сашка Витанова от лекарския екип на сдружението поздравява присъстващите с добре дошли и изказва благодарност към всички отзовали се на благородната инициатива.
Разказва на децата с какво точно се занимава сдружението, как се грижи за пострадалите диви животни и как те – малките сладури могат да бъдат полезни на природата и на изпаднало животно в беда.
На съобщението й, че днес точно в 12 часа от природен парк „Русенски лом” ще бъдат пуснати на свобода 20 спасени птици - бухал, горски ушати сови, кукумявка, мишелови , малките избухват в бурни аплодисменти.
Някои от по-възрастните и по-чувствителни присъстващи /като мен/ се просълзяват и изпадат в умиление от ентусиазма на дечицата.
На сцената на импровизирания куклен театър излизат участниците. Представлението на малките кукловодци предизвиква смях и забавление – съвременен вариант на „Дядо ряпа вади” – не само дядото, бабата, внучето, кучето, котето, мишката, ами и зайко, катеричката, калинката, охлюва….
Малките театрали получават книжки – „Най-удивителни животни на земята”.
Разтоварващо и обнадеждаващо е усещането за промяна в съзнанието на бъдещото поколение.
Не знам защо, въпреки приповдигнатото настроени и приятното изживяване на тръгване ме споходи един много натъжаващ въпрос – КАК И КОГА тези дечица с грейнали от ентусиазъм личица, които развълнувано пляскат на разказите за спасени животни и онези - най- малките , които сочат с малките си невинни пръстчета рисунките на какичките и батковците…се превръщат в инатливи създания, които искат всичко и на всяка цена без значение какво причиняват на своя уж „домашен любимец”, и нарамват пушка на рамо и тръгват с ловната дружинка, и връзват котката или гълъба и ги пускат от не знам си кой етаж и …т.н.
Или може би те са от онези, които стояха на пейката на отсрещния блок и подигравателно наперени хвърляха насмешливи погледи към дворчето, над което витаеше атмосферата на доброто настроение, благородството и приключенския дух.
Исках да завърша с нещо обнадеждаващо, но този въпрос не ми дава мира – какво още трябваше да се направи та и тези дечица от пейката пред блока да бъдат в „Дворчето на благородството”.
