Загадката защо е толкова трудно да се убие муха бе разрешена от американски биоинженери.
Специалистите от Калифорнийския технологичен институт вярват, че вече могат да предложат технически съвети на изтерзаните домакини как да удрят насекомото, без да му дават шанс да отлети, съобщават Ройтерс и в. "Индипендънт".
В поредица от експерименти с високоскоростно цифрово оборудване и рояци "услужливи" лабораторни мухи, професор Майкъл Дикинсън и колегите му са открили, че насекомите разчитат на усъвършенствана система и предугаждат за части от секундата движенията на мухобойката.
Изследователите установили, че мухата предвижда ъгъла на атака и в съответствие с това наглася тялото, крачетата и крилата си така, че да избегне директния удар.
Професор Дикинсън обяснява, че благодарение на откритието може да предложи практични съвети на всеки, който изпитва затруднение да се справи с досадните нашественици в кухнята си.
"Най-добрият начин е не да удряте в стартовата позиция на мухата, а да се прицелите малко по-напред, за да улучите посоката, в която тя ще скочи, когато забележи мухобойката", обяснява специалистът.
Домашните мухи имат всестранно зрение и могат да излитат във всяка посока, независимо от позицията на тялото им. Това е една от причините, поради които те така умело избягват атаките, допълва Дикинсън.
Между момента, в който забележи движещата се мухобойка и този на излитането си, мухата е в състояние да прецени откъде идва заплахата и да позиционира тялото си така, че да отскочи в обратна посока.
Цялото действие се извършва за 100 милисекунди. Това показва с каква бързина мозъкът на насекомото обработва сетивната информацията и я превръща в съответна двигателна реакция.
Майкъл Дикинсън е посветил целия си професионален живот на изучаването на полета на мухите. Специалистът дори е конструирал миниатюрна роботизирана муха, наречена Робофлай, и триизмерен визуален симулатор на полети - Флай-О-Вижън.
