Гигантски риби се разфасоват с мачете направо на земята
Владислав ПУНЧЕВ
София-Хартум-София
Да отидеш в една страна, при това екзотична, и да не опиташ традиционните й гозби е като старото клише да идеш в Рим и да не видиш папата. А когато става дума за Судан, най-голямата държава на Африка, си е направо задължително да се отдадеш на насладата, която изпитват местните с техните табиети и ястия. Името на тази земя с площ 2,5 млн. кв. км идва от арабското Билад-ал-Судан, което в превод означава "Земята на черните" Съмнителна хигиена, е първата мисъл, която му идва на човек, щом погледът му попадне върху нещо като хале от винкел с пластмасови маси и столове пред него, поставени направо върху червен пясък, и на тях са насядали суданци от всякакво положение в обществото. Има и такива с джалабии (дълги до глезените почти бели ризи) и тагии (мюсюлмански шапчици в същия цвят на главата), както и елегантно облечени с вид на заможни люде. Меню не е необходимо, просто влизаш вътре под ламаринения покрив, около който се вие дим и дразнещ приятно небцето аромат. Поръчването е проста работа. Посочваш висящото на кука на прозореца заколено агне и посочваш откъде да ти отрежат. Има и други "изложени" на адското слънце и мухи бутове. По-късно ще стане ясно, че това е разфасована камила. Бъдещото печено на дървени въглища се транжира пред клиента от факирите с брадви и сатъри които го хвърлят в порцеланови чини. Други "отговорници" го отнасят до огъня, където майстор се грижи за всяка мръвка да е добре облизана от главните. Разбира се, трябва да си посочил непременно дали трябва да е просто "мешауи", т.е. печено, или "шейл", което значи на шиш. След което се овкусява с всякакви екзотични и пиперливи подправки. Това е само началото. Подредбата в друго подобно порцеланово блюдо с "дресинг" (каква префинена дума) от джирджин (тревно растение, приличащо на джоджен) и "ажюр", което е първи братовчед на нашенските краставици. Останалото е ясно - порциите за всички се слагат в голяма бакърена тава и се сервира на масата, като задължително има поне два соса и единият неизбежно е шата - стрити люти чушки в лимонов сок и черен и червен пипер. Само трябва да се внимава, че е пожароопасно за вътрешностите Но идва и "гвоздеят" на гощавката. Някакво месо, очевидно в сос и с шайби лук върху него. Слагат го на средата на трапезата, както и останалите мръвки, към които просто посягаш с два пръста и ядеш. Ако си арабин - мляскаш, това означава, че ти харесва. Има го в много култури този навик. "Опитай това, ще ти хареса", намигва многозначително Садик, един от сътрапезниците. Хм, хрупка това месо ама не като препечено, а като краставица например или като неузрял домат. Интересно, какво ли е това, наивно пита туристът. Това е черен дроб от едногърба камила, съвсем пресен, гласи отговорът на разбиращите. Търсачът на приключения продължава да пита глупаво: А как е приготвен? Ами просто никак, ей така, както си е изваден от животното, така е сложен в паницата. За соса по-добре да не питаш. Сещаш се, че е собствен. Но няма нищо, авантюрата продължава. Преди два века можеше да се окаже, че е мръвка от човек, поне в сърцевината на Черния континент и такива неща са се случвали. В крайна сметка въпрос на предразсъдъци, тъй като на други места по света не се свенят да се гощават с кучета, а в Судан пък се гнусят да опитат свинско. Има си и друг табиет тук в земите, където се е простирала някогашна Нубия. Ама не онази, заради която преди години наш депутат стана за смях, след като се изцепи по телевизията, че поддържаме прекрасни отношения с тази "държава", а истинската, чието име идва от египетската дума нуб - злато. 33-годишният Уалид е методичен последовател на исляма, както 99,9% от суданците. Съвсем естествено денят му започва със сутрешната молитва в 5 ч, а в петък по обяд е най-важната през седмицата. Но тъй като този ден Аллах е отредил за отдих, той протича по малко по-различен начин, разбира се, без това да засяга броя и времето на молитвите, общо 5. След сутрешната молитва Уалид отива на рибната борса в Омдурман, най-големия град в Судан, близнак на Хартум. Тъкмо са докарали огромни екземпляри от Белия и Синия Нил от южната част на страната. Впечатляващи животни от рода на сомовете, щуките и шараните, стигащи дължина до три метра, а на тегло сигурно имат и 20 кг. И както вече се установи в Судан - майсторлъкът е в пазарлъка След 5-минутни преговори цената е определена. Сомът поема в ръцете на 15-годишно момче, с дрехи не просто пропити, но и станали на кора от работата с рибите. Умело, но по доста варварски наглед начин сомът се изчиства и нарязва с мачете. Пак направо на земята, покрита с люспи, вътрешности и смрад на 43-градусовата жега. Измиването е лесно - всичко се потапя и изважда в Нил, чиито води са с цвят чернозем. Месото се отнася в един подобен на по-горе описания ресторант, само че този път е под навес от тръстика, пак със същите пластмасови столове и маси, стъпили на пясъка. След 20 минути рибата е изпържена с цвят на злато и се поднася пак в такава бакърена тава. И е уникално вкусна. И, разбира се, с шата. Знаят как да си угаждат кулинарно тези хора!
