|
Много са пораженията, които дърворазрушаващите гъби нанасят на дървесината. Те са талусни организми. Тялото им е съставено от разклонени, тънки нишки — хифи, които образуват минел. Всички гъби са хетеротрофни (не синтезират, а използват готови органични вещества от мъртви или живи организми).
Тъй като притежават характерни белези и на растения, и на животни, те са се отделили в самостоятелно царство — мицеталия. Делят се на низши (едноклетъчни) и висши (многоклетъчни) гъби. Тук се разглеждат само висшите, които предизвикват дървесинното гниене на корените, стъблото и клоните на живите дървета, на трупите в сечища и складове и даже на употребената в строителството и битовото обзавеждане дървесина.
АЛБУМ "ПРИРОДА И ЗНАНИЕ" МИНЧО ПАНЧЕВ ДЪРВОРАЗРУШАВАЩИ ГЪБИ Много са пораженията, които дърворазрушаващите гъби нанасят на дървесината. Те са талусни организми. Тялото им е съставено от разклонени, тънки нишки — хифи, които образуват минел. Всички гъби са хетеротрофни (не синтезират, а използват готови органични вещества от мъртви или живи организми).
Тъй като притежават характерни белези и на растения, и на животни, те са се отделили в самостоятелно царство — мицеталия. Делят се на низши (едноклетъчни) и висши (многоклетъчни) гъби. Тук се разглеждат само висшите, които предизвикват дървесинното гниене на корените, стъблото и клоните на живите дървета, на трупите в сечища и складове и даже на употребената в строителството и битовото обзавеждане дървесина.
Дървесинното гниене се предизвиква най-често от паразитни (дърворазрушаващи) гъби от клас базидийни гъби, от някои торбести и несъвършени гъби. Известни са над 30 000 вида, разпространени предимно на сушата, със сапрофитен и паразитен начин на хранене. Едни от тях са ядливи (манатарка, печурка, масловка), други са силно отровни (мухоморка), паразитни (ръжди и главни) или предизвикващи гниене. Размножават се предимно чрез спори, образувани по полов и безполов начин, и рядко — вегетативно — чрез мицел. Спорите се разнасят от вятъра, дъжда, насекомите и някои бозайници. Способността на гъбите да образуват спори за размножаване е изключително голяма: например на един боров иглолист, поразен от изсипване, могат да се преброят до 100 000 аскоспори, а едно средно голямо плодно тяло на същинската прахан (Fomes fomentarius) в периода на размножаване дава по 2—5 милиарда спори на ден. Като се прибави и способността им в съвсем малки количества да разлагат много дървесина в съотношение до 1:400 000, която използват като източник на храна, може да се види как стихийно напредва патологичният процес на гниенето. Той протича по следния начин: хифите отделят ензими, които превръщат неразтворимите въглехидрати и белтъчини на дървесината в разтворими и лесноусвоими от гъбите по-прости съединения.
Увреждат се предимно клетъчните стени и се рзрушават или отслабват естествените връзки между тъканите на дървесината. Изменя се структурата и якостта на дървесината, биохимичният състав на клетките и тъканите и цветът им (от бяло, светложълто до кафяво или смесено). Дървесината става мека,
лека и ронлива (на малки кубчета) или се образуват хралупи. Настъпилото изменение на протичащите в нея нормални физични, механични и химични процеси я прави негодна за употреба.
Спорите проникват през рани или остатъци от сухи клони, в които може да се задържи влага. От външните фактори значение за по-нататъшното въздействие на гъбите имат влажността на въздуха (над 30%), температурата (3 до 35°), достатъчното количество кислород, киселинността на субстрата и други.
В зависимост от характера на гниенето то бива: деструктивно (предизвикано от гъбите, които разрушават целулозата — клетъчните стени) и корозионно (причинено от гъбите, разрушаващи лигнина).
По-важни дърворазрушаващи гъби, които предизвикват големистопански загуби, са:
Polystictus versicolor гъба, която причинява загниване на складираните трупи от иглолистни дървета.
Fomes fulvus предизвиква дървесинно гниене на костилковите овощни видове чрез мицела, който унищожава лигнина. Плодното тяло е единично, сплеснато копитовидно, отгоре сиво, отдолу ръждивокафяво.
Боровата гъба (Trametes pini) причинява кафяво стъблено гниене по иглолистните след 30-40 годишна възраст. Плодното тяло е многогодишно, копитовидно, корковидно-дървенисто, прикрепено странично към стъблото.
Смърчовата гъба (Trametes abietis) предизвиква кафяво стъблено гниене на смърча над 40 години. Понякога напада и бора, елата и други иглолистни дървета.
Окантованата гъба (Fomes pinicola) причинява кафяво смесено гниене по бора, смърча, елата и др. Храни се сапрофитно (вьрху пънове, трупи и обработени стъбла), както и паразитно. Тя е една от най-разпространените дърворазрушаващи гъби у нас. Плодното тяло (15—20 см в диаметър) е копитовидно, отгоре жълто или червено. Кафяво с характерен кремав или оранжев кант. Гниещата дървесина отначало е розова или червено-кафява, а впоследствие се изпъстря с кафяви чертички.
Слизестата пластинчата гъба (Pholiota adiposa) предизвиква кафяво централно гниене на дървесината както на иглолистните видове, така и на широколистните.
Същинската прахан (Fomes fomentarius) Причинява бяло смесено гниене по ореха, бука. брезата, тополата, липата и по други широколистни.
Лъжливата прахан (Fomes igniarius) причинява бяло сърцевинно гниене на много овощни и горски широколистни виуове, особено по брезата, бука и трепетликата. Разпространена е в цял свят.
Кладницата (Pleurotus ostreatus) предизвиква гниене на бука, брезата, върбата, тополата и др. Плодното тяло е сиво-бяла или охрова изпъкнала бъбрековидна шапка на къса дръжка. Напълно изгнилата дървесина е бяла и мирише на ванилия.
Schizophyllum commune причинява повърхностно бяло гниене, като умъртвява тьканите на кората. Напада ореха, липата, ясена, акацията, гледичията, тополата и белия бор.
Trametes galica предизвиква гниене най-много на пъновете и пречупените стъбла на тополите и други широколистни и иглолистни. Плодното тяло има формата на полици (удебелени в основата си) с жълто-кафява или охреносива окраска, отгоре покрито с власинки.
Зимната гъба (Collybia velutipes) причинява жълтеникаво гниене по дървесината на клоните на много широколистни видове, между които и ореха. Появява се в началото на зимата. Плодното тяло е охрова шапчица.
Дъбовата гъба (Daedalea quercina) причинява кафяво гниене по дънерите на дъба (най-често), бука, явора, бряста и др., както и по отсечената дървесина.
Брезовата пореста гъба (Polyporus betulinus) е разпространена повсеместно по брезата, по която предизвиква кафявочервеникаво гниене.
Кореновата гъба (Fomes annosus) най-разпространената и свързана с най-големи стопански загуби гъба, която предизвиква червено гниене на корените на иглолистните дървета и на някои широколистни. Загниват главно корените и дърветата изсъхват.
Пънчушката (Armillaria mellea) чума по дърветата в най-масово разпространената гъба в света, която причинява бяло периферно гниене на корените почти на всички овощни и горски видове. Нанася най-големи поражения в сравнение с другите гъби. През есента развива едногодишни плодни тела.
Лъжливата дъбова прахан (Phelinus robustus) предизвиква жьлто-бяло дървесинно гниене на сърцевината на стъблата на много широколистни видове, но най-често на дъба след 20—30-годишна възраст. При проникването си гъбата предизвиква изсъхване на клоните, гнили язви, ракови образувания и кухини. Загнилата дървесина отначало е кафява с бели ивици, а в последния стадий става жълто-бяла с черни ивици.
Серножълтата праханова гъба (Polyporus sulphureus) предизвиква кафяво сърцевинно гниене предимно по старите дъбови дървета, по-рядко по кестена, ореха, брезата.
Люспестата (вдлъбната) гъба (Polyporus squamosus) причинява гниене на дъба, бука, бряста, явора, ясена, върбата, липата, ореха и др. Напада предимно живите дървета, но се развива и сапрофитно. Плодното тяло е едногодишна вдлъбната жълта шапка с кафяви люспи и месеста дръжка.
Polyporus hispidus причинява бяло дървесинно гниене по черницата, ябълката и други.
Складовата гъба (Lenzites sepiaria) причинява гниене преди всичко на складирания материал от иглолистни дървета и на стълбове, мостове и др. Среща се и в горите по смърчовите и белоборови пьнове като оранжеви, а впоследствие като кадифени теменуги, наслагани една върху друга. Близка по биоекологично значение е и Lenzites betulina, която причинява бяло гниене по широколистния дървен материал,
Жилавата (траверсна) гъба (Lentinus lepideus) Е най-опасният разрушител на дървесината на траверсите от иглолистен произход. Причинява кафяво гниене и на пънове, складиран материал и др. Изгнилата дървесина мирише на канела.
Истинска къщна гъба (SErpula lacrymans) е най-разпространената от домашните гъби. Предизвиква гниене на използван в постройки и съоръжения влажен иглолистен материал. Образува охравожълти плодни тела.
Пластинчатата къщна (Paxilus panuoides) и бялата къщна гъба (Poria vaporaria) причиняват гниене на дървесината от иглолистен и широколистен произход, използ вана в жилищното строителство и битовото обзавеждане, мините, складовете, траверсите и др. Мицелът им е бял.
Паразитните гъби Stereum hirsutum, Polystictus hirsutum и Polystictus velutinus предизвикват бледожълто дървесинно гниене по костилковите овощни видове, по бадема, ореха, ябълката, както и по дъба, бука, брезата и др. Плодните тела са дребни, светложълти, кожести шапчици, приседнали към кората.
Коментари () |
|
|
|
 |
