Изследвания с маймуни и хора показват, че способността да бъдем справедливи и добри е вродена и еволюционно необходима
Хората са зли по природа. С това оправдание (първородния грях, който всички носим като потомци на Каин) човечеството век след век оправдава лошите си постъпки. Съвременните психологически и еволюционни изследвания обаче рисуват съвсем друга картина. От най-ранна възраст в човек е заложено разбирането за равнопоставеност и справедливост, от най-ранна възраст сме способни да се поставяме на мястото на другите. Твърде интересно е, че не само в хората природата е заложила тези "оръжия на доброто", а също и в животните. Дали добротата, разбирана като грижа за ближния, не е абсолютно необходима за еволюцията на един вид?
Емпатията
Човешките същества са уникални сред видовете на планетата със способността си да се организират в големи групи, които работят заедно, както и със умението си да се поставят на мястото на другия. Последното се нарича емпатия и тя е толкова силно развита при някои хора, че те са способни да почувстват физически болката на друг човек, ако той например се убоде с игла близо до тях. Повечето хора познават емпатията и състрадават на ближния си, когато го видят да се мъчи.
Учени от университета на Чикаго откриват, че емпатията е вродена в човека и не е резултат от възпитание (Neuropsychologia, 2008;46:2607). Техните експерименти, базирани на използване на функционален магнитен резонанс (fMRI) - техника визуализираща активизацията на отделните мозъчни центрове - показват, че 12-годишни деца вече притежават способността да се поставят на мястото на друг човек, както и да оценяват несправедливостта, когато я срещнат.
На децата са показвани снимки на случайно ударили се хора. Гледките предизвикват активация на тези мозъчни центрове, които са свързани с личното усещане за болка, тоест единственият начин, по който човек може да възприема чуждата болка, е като своя. Когато пък децата разглеждат фотоси на индивиди, удряни от други хора, се активират центровете в мозъка, свързани с моралните избори и различаването на добро и зло. От най-малки ние разпознаваме несправедливостта.
Но дали искаме да бъдем добри и да зачитаме равнопоставеността на хората, когато това ни е по силите?
Малките деца
Всеки, имал или вглеждал се внимателно в децата, знае, че най-малките са страхотни егоисти. Очевидно е, че егоистичната стратегия не би довела до изумителната еволюция на човешкия род, където практически всеки индивид е зависим от действията на другите в групата. Кога настъпва промяната при децата тогава и защо?
За да изследва това, екипът на д-р Ернст Феер от университета на Цюрих, Швейцария, създава елегантен експеримент с участници 229 деца на възраст между 3 и 8 години (Nature 2008;454:1079). Всяко дете участва в три анонимни сесии, при които може да избере дали да даде на друго дете лакомство или не. Предлаганите вкуснотийки (желирани, шоколадови и дъвчащи бонбони) са оценени като "много желани" от почти всички деца в изследването.
В първата серия експерименти децата решават дали да дадат лакомство и на друго дете, като във всички случаи те ще получат едно за себе си (избор 1.1 или 1.0; цифрите показват броя лакомства, които ще получат съответно децата). Изборът 1.1 е просоциален и цели да създаде равенство между хората. Около 80% от големите деца правят просоциален избор и само около 50% от малките. Последната стойност е характерна и прогнозируема за случая, в който участниците не се интересуват от нищо извън това да получат своето лакомство. Малките (възраст 3-4 години) са егоисти.
Втората серия експерименти са 1.1 или 1.2, тоест, ако детето иска, то може да даде повече, отколкото ще получи. Тук малките по-често избират да дадат две на другото дете, като причина за това е отново незаинтересуваността от чуждата съдба. При големите (възраст 7-8 години) стремежът към равнопоставеност е много силно изразен и едва 16% от тях са склонни друг да получи повече, отколкото ще получат самите те.
В третата серия изборът вече е 1.1 или 2.0. При него участникът може да лиши изцяло от лакомства другото дете и да вземе всичко за себе си. Малките деца в 90% от случаите постъпват егоистично и оставят партньора си без лакомство. Този процент рязко намалява с възрастта и при големите близо 50% разделят наличните блага, въпреки че и в двата случая изборът е анонимен и "скрит". И при трите експеримента промяната в нагласата от егоизъм към равнопоставеност и/или алтруизъм се проявява рязко след петата година.
Интересно е, че 22% от най-малките са избирали егоистично и в трите серии. При по-големите деца процентът на "тоталните егоисти" е 14, колкото е измереният и при възрастни индивиди. Абсолютните алтруисти, тези, които винаги са давали максимално на партньора, са едва 5%. Интересно е също, че момичетата по-често от момчетата са били склонни да дават. Според учените това е логично, защото в миналото мъжете са били тези, които са воювали, и затова те имат много по-развито усещане за "свои и чужди". Логично децата дават по-често и повече на други деца от своята група в училище, отколкото на непознати. От друга страна обаче, е по-лесно да се поставиш на мястото на някого, когото познаваш, така че емпатията също би могла да има роля в наблюдаваната зависимост.
След приключването на експеримента родителите са помолени да попълнят въпросници за децата си. Към разпратените въпросници е добавена и пощенска марка, която да стимулира получателите да ги върнат на учените. Изследователите разказват пред Nature, че са били "изненадани" от съвпадението, че родителите, които благодарят за марката, са точно тези, чиито деца най-често правят просоциален и неегоистичен избор.
Изследвания с маймуни и хора показват, че способността да бъдем справедливи и добри е вродена и еволюционно необходима
Маймуните
Учени от университета Emory, САЩ, изучават дали нечовекоподобни примати ще изберат доброволно да дадат лакомство на друга маймуна, ако независимо от избора си те ще получат своето (PNAS, doi:10.1073/pnas.0807060105). Експериментът е провеждан с помощта на два различни жетона. Изборът на единия награждава с храна само избиращата маймунка, докато другият "дава" лакомство и на вторият примат. Двете маймуни са поставени в различни клетки, но имат визуален контакт помежду си.
В началото на експеримента, съставен от три серии, маймуните не знаят разликата в действието на двата жетона. За да го разберат, е необходимо те да следят какво се случва в другата клетка, тоест да се интересуват от "ближния си". Местата на жетоните са променяни, за да е сигурно, че маймуните нарочно избират да дават (или не) сладост на съседа по клетка. От този си акт те не печелят, но и не губят - ако дават, е защото така им харесва. Изследователите никога не поставят по-ниско поставена в социалната йерархия маймуна с доминираща в групата, за да избегнат страха от наказание като стимул.
След като научават замисъла на жетоните, маймуните започват да избират по-често (около 70% от случаите) да дават лакомство и на съседа. Този процент обаче намалява драстично, когато храната, получавана от съседа, става по-вкусна от тази, която получава избиращата маймунка (съответно грозде и по-малко сладката ябълка). Очевидно способността да даваш повече, отколкото получаваш, е изцяло човешка и подсказва по-високо еволюционно ниво.
При смяна на жетоните с нови с различни шарки/цветове всичко се повтаря стига само животните да се ориентират коя шарка какво прави. Единственият случай, при който маймуните започват да избират произволно жетон, е, когато се прекрати зрителния контакт между двете съседни клетки и маймуните спрат да се виждат.
Очевидно е, че тук причина за "даването" е емпатията, защото без визуален контакт даващата маймунка става неспособна да се постави на мястото на другата. Не е много вероятно животните да изпитват особено удоволствие от гледката как съседа се угощава, защото в такъв случай биха му давали с радост по-вкусното грозде. Интересно е, че маймуните (както и хората) по-често дават на животни, които познават (роднини), отколкото на такива от друго семейство. Това означава, че те чудесно разбират правилата на експеримента. Впрочем "просемейния" избор е съвсем логичен от еволюционна гледна точка - за оцеляването в гората е полезно да си част от група. В природата принципът "съединението прави силата" работи и доста от бозайниците са еволюирали до стаден етап на съществуване.
Емпатията е способността да се поставяме на мястото на друг човек. В този смисъл е вероятно удоволствието от даването да се дължи на усещането, че давайки някому, даваш на себе си. Това вече е доказано в случаите на печелене/даряване на пари, които действия активират в еднаква степен един и същ мозъчен център, т.е. носят еднакво удовлетворение (Science 2007;316:1622). Изглежда мотото "каквото правиш на друг, го правиш на себе си" е съвсем вярно от гледна точка на функционирането на мозъка ни.
Защо тогава не всички хора са добри, като това е по-логично, полезно и безболезнено? Възможните отговори са два - защото сме свободни да избираме и свободата е по-висша еволюционна категория от добротата или защото още човечеството не е еволюирало до степен да действа максимално ефективно като вид. А може би и двете.
