Странно е усещането да си в клетка. За тази снимка се наложи да заставам зад няколко столични огради и да подавам през пръчките им ръце като в документален филм за бедна африканска държава. След половин час, в който цялото ми полезрение беше разделено от отвесни железни пръти, чистото синьо небе и просторът пред погледа ми се сториха удивителни, когато ги гледам свободно.
Не мога да си представя как виждат света животните, които отглеждаме по този начин - в клетка. За косматите, хвъркатите диви или студенокръвни обитатели на клетки в зоопарка например философските въпроси за свободата и кой всъщност е несвободен - този, който е в клетката, или този, който е извън нея, не са актуални. Те се въртят в човешките ни умове. Знам обаче как домашният ни минизаек отчаяно търси клетчицата си, за да влезе на спокойствие в нея, когато принудително го караме да открива "свободния" свят на нашия хол. Като го наблюдавам да се наслаждава на изолацията си, си мисля, че от една малко по-обобщена гледна точка, нашият сив зайо изглежда надживял суетата на чувството за свобода, намирайки своя си покой в рамките на клетката, която ние сме му предоставили. Мъдър заек, както би казала Алиса в страната на чудесата...
Живея съвсем близо до Зоологическата градина на София. Вероятно това е и причината да не ходя често там - винаги ми е под ръка. Понякога от балкона на кухнята чувам как тръби слонът. Усещането е сюрреалистично на фона на българския пейзаж наоколо и джунджуриите на моя балкон. С колата често минавам покрай клетката на грабливите птици. Виждала съм маймунки, които нервно се тресат върху решетките си. От покрива на кооперацията ни пък се вижда почти цялата градина като на длан.
Този брой на LIGHT имаше непретенциозната идея да направи сравнение между два европейски зоопарка - нашия и този в Париж. Истории в снимки и текст. Когато сглобихме цялото обаче, сюжетите от страниците взеха да се развиват в непредвидени посоки. Стана дума за това кое точно приемаме като ограничение и кое - като свобода. Следствието от тези размисли роди арт сесията Beware of the dog и така ни накара да се замислим колко несвободни сме от дрехите си. Поставени едни до други, снимките от темата, наречена "ПроZOOрец към градината", ни убедиха колко несвободни сме от местата, към които принадлежим. Оказа се, че сме несвободни спрямо близките си, пороците си, навиците си, желанията си... Но! Съвсем свободни сме в едно - да избираме от какво да бъдем зависими. И това ако не е добра новина!
