Едно фотосафари в биосферния резерват, признат за част от световното прирордно наследство: 955 вида растения, 327 вида птици и 98 % от водната фауна на континента живеят тук
В делтата на Дунав може да се отиде по два начина. Първият е обичайното туристическо придвижване: някак си до Букурещ, после оттам 5 часа с автобус до Тулча, още час с кораб по реката и сте в делтата, в някой от трите ръкава или в многобройните канали между тях. Вторият начин е много по-лесен, защото е виртуален, ала не по-малко омайващ: някак си до книжарските сергии на площад "Славейков", там купувате книгата на Влади Киров "Картографирането на рая" и още от първата страница сте в делтата, до върбата на Андрон с господин Филип фон Филипсберг или в страноприемницата на Рада с господин Рафаел и Ефросина. И така 393 страници все в делтата и нейната омайна магия, чак до последната корица. Аз, вече погълнал страниците на романа у дома, ги разлистих отново на живо пред очите си за 8 дни в началото на август.
Дунав със своите 2859 километра е втората по дължина европейска река (след Волга), но единствена, която пресича континента от запад на изток. Извира от планината Шварцвалд с надморска височина на изворите 1078 метра като две малки реки Бригах и Брег, които се сливат при селището Донауешинген. Водите й после мият бреговете на 10 държави - Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Украйна, Молдова. От Пасау надолу е плавателна. Дълбочината на места е до 30 метра. Притоците й идват от още 7 други страни и така водосборният басейн е огромен - 817 000 кв.км върху територията на 17 държави. Дори черпи 0,03% вода от Албания. При вливането си в Черно море се разделя на три ръкава: северният, наречен Килийски е граничен между Румъния и Украйна; средният е Сулински (по името на градчето Сулина); южният е Свети Георги, който е силно заблатен. Сулинският е изкуствено прокопан през съществуващи канали, блата и езера по решение на Дунавската комисия, за да улесни корабоплаването от Черно море навътре в реката. Тази сериозна техническа операция отнема почти 40 години от 1858 до 1897, като модернизацията продължава чак до 1912. А днес, след изграждането на канала Рейн - Майн - Дунав в Германия през 1992, реката е част от трансевропейския воден път № 7с обща дължина 3500 км от най-голямото световно пристанище Ротердам на Сверено море до Сулина на Черно море. Още в далечната европейска история Дунав е важен геополитически фактор. През ІІІ век сл.Хр. Danubius е северна граница на Римската империя, а крепостите по бреговете й са твърдини срещу нападенията на хуни, готи и славяни. По-късно Дунав е път към Константинопол и транспортна артерия за кръстоносците при походите им към светите места. През Средновековието улеснява нахлуването на турците към Централна Европа. От ХVІІІ век има търговско значение, а австрийската императрица Мария-Тереза Хабсбургска създава първата администрация за регулиране на плаването по реката. Първият търговски кораб е регистриран през 1830 с маршрут Виена - Будапеща.
Днес обаче Дунав е сред десетте екологично най-застрашени реки в света заедно с Ла Плата и Рио гранде в Южна Америка, Нил в Африка, Янцзъ, Мекон, Инд и Ганг в Азия. Защото по бреговете й са пръснати стотици градове и селища с техните отпадни води, много промишлени предприятия, химически комбинати, атомни електроцентрали, милиони хектара земеделски земи, обработвани с изкуствени торове. Над 80% от дунавското корито е регулирано, 700 инженерно-технически съоръжения са построени в него. В дунавския басейн живеят 83 милиона души, реката дава питейна вода на 23 милиона от тях, 4 столици - Виена, Братислава, Будапеща и Белград, разчитат на нейната освежаваща сила. Риболовът и туризмът са всекидневно препитание за още няколко милиона европейци. И всичко това е поставено в рискова ситуация от ненаситната експанзия на цивилизацията.
Делтата на Дунав е последното райско място по реката
което все още пази своята девственост, недокосната природа и съхранена хармония. Трите ръкава са разтворени на повече от 40 километра по черноморското крайбрежие, а между тях властва неповторима красота, омайна дива растителност, невероятно изящество от птици и животни. Това е най-голямата заблатена територия в Европа и слава богу, че бившият румънски диктатор Чаушеску не е изпълнил налудния си план да пресуши делтата за обработваема земеделска земя. Знаменитият френски океанограф и пътешественик Жак-Ив Кусто пръв подема идеята за законова защита на делтата и след дълга бюрократична процедура през 1991 тя е обявена за биосферен резерват с планетарно значение (площ 580 хил. хектара) като част от световното природно наследство. И с пълно основание. Разнообразието на флората и фауната е невиждано! 955 вида растения (дървета, храсти, треви, цветя) заемат 78% от делтата, най-ценните са из безкрайните блата и мочурища. 98% от водната фауна на континента живее в делтата! Това са 65 вида риби, уникални земноводни, 8 вида влечуги и 4 вида змии, срещани само тук. Голяма част от популацията на европейския пор е по островите в реката. В безбройните канали, блата и езера пеят, пърхат, профучават 327 вида птици, най-изящни сред които са белите лебеди. Внушителни ята корморани, последните оцелели далматински пеликани, диви патици, червеношията гъска, дунавски юрдечки, рибарчета, чайки - всичко това омайва очите на любопитния турист, когато лодки със специално разрешение се отправят на кратка обиколка из каналите около ръкава Свети Георги. Кораб на румънската екополиция проверява документите на лодката, а всеки турист получава устна инструкция за посещението.
И започва магията!
Край очите се редят надвиснали над водата клонести върби, под тях - гигантски "тави" от няколко вида водни лилии и додето погледът достига - безкрайни пространства с високи 3-4 метра тръстики. В делтата на Дунав тръстиката заема 1700 кв.км - най-голямото количество в целия свят! Опесъчените места са покрити с особена трева - местните хора, предимно липовани, я наричат стипа. А в горите наоколо неочаквано изникват пясъчни дюни, дълги по 250 метра и широки поне 10. В делтата са пръснати 26 малки села, всяко от по 100 - 250 души. Единственият град е Сулина с около 5000 жители, пристанище на устието при Черно море.
Дивият рай на Европа
е примамливо красив по всяко време на денонощието, ала удивително изящество предлагат неповторимите изгреви и залези. През горещите летни дни и нощи силните изпарения от реката и от крайбрежните сладки води на морето (в района на делтата поради силния прилив на речна вода морето не е солено), покриват изтока с омайна ниска мъгла на разсъмване. От нея изгревът е като в пейзаж на неизтрезнял импресионист - преливащи сиво-синкави нюанси, после уморено лилаво, след него увехнала циклама и отгоре тънка оранжева резка, която подсказва чудото на изгрева! Слънцето не изскача изведнъж, а бавно раздира плътния акварел, докато най-сетне се плъзне в сиво-оранжево сфумато и плисне размазана златна пътека върху морето. След минута делтата вече е съмнала и птичият хор възвестява новия ден!
А залезът е най-опияняващ вечер след 8 и половина в
Сулинския ръкав
не случайно го наричат "Булевардът на слънцето". То бавно, уморено и лениво се потапя в мълчаливата река, някак неусетно плъзва златно фолио върху водата, тя замира успокоена, натежала, мъдра. После огненият диск потъва към дълбокото, реката сякаш онемява, върху златото пропълзява бакърена патина, неусетно разяжда изяществото му и пак така колебливо, сякаш без желание водата потъмнява и ляга в глуха тишина. Птичият хор онемява, за да отстъпи място на жабите, щурците и тежкия плясък на някой заблуден шаран. Пада нощта. Рибарските весла са прибрани, стопаните им разливат бяло вино пред дървените хижи с тръстикови покриви. Делтата заспива до следващия изгрев. А ако се случи лунно затъмнение, както на 16 август т.г., магията е на квадрат!
