Две момичета от сдружението ни “Енимъл Райтс България” решихме да отидем доброволки в парка за танцуващи мечки в Белица в началото на септември за две седмици. Тръгнахме с доста смътна представа какво точно представлява парка. Аз лично бях останала с напълно грешното впечатление, че ще мога да погаля някоя мечка :)
Влизайки в парка, останахме възхитени от гледката - прекрасна природа и щастливи мечки! Паркът се състои от две части: стара и нова. Старата част е построена 2000 г. изцяло от Фондация “Четири лапи”, а през 2003 г. Фондация “Бриджид Бардо” се присъединява към начинанието и така през 2004 г. е построена и новата част на парка. Общата площ е 120 дка. В парка живеят общо 24 мечки, 17 женски и 7 мъжки, настанени в 7 заграждения с различна големина. Всяко заграждение разполага с басейн, в който мечките могат да се къпят и да пият вода. В секторите има електропастири, които не позволяват на мечките да излизат от загражденията. Условията са максимално близки до естествената среда на мечките. Хранят се рано сутрин като получават между 10 и 12 кг храна, която се състои от плодове, зеленчуци и хляб. През есента им се дава и месо, ядки и мед. За съжаление обаче мечките не могат да се отърсят все още от ужаса, който са преживяли. Взети са от мечкарите още като малки мечета, отрязани са им ноктите и зъбите, носът е продупчен с нагорещено желязо и е вкарана верига, което води до множество разкъсвания по носа и горната устна, учени са да танцуват на нагорещена ламарина или огън - мечкарят бута мечето на жарта и започва да свири. От болката в краката животното започва да ги мърда един след друг, което създава илюзията за танц. Чувайки музиката, животното си спомня болката в краката и започва да ги движи. Макар и свободни в парка в Белица, мечките все още помнят болката и от време на време можете да забележите как “танцуват”, спомняйки си за всичките мъчения. За жестокостта на хората може да се съди и по разпокъсаните носове на повечето мечки. Случай на изключителна жестокост е мечокът Митко - късал си е носът с веригата няколко пъти, при което мечкарят му е пробил долната челюст, за да закачи веригата. Пристигайки в парка, мечокът не е можел да пие дори вода. За щастие сега Митко се чувства много по-добре.
Колкото до моята представа, че ще мога да погаля някоя мечка - определено не ми се удаде такава възможност, а и по-добре. Оказа се, че поради болката, причинена им от човека, тези мечки реагират много агресивно на хора и нападат веднага. Предвид преживените мъчения, това е разбираемо.
Паркът разполага с два информационни центъра - един в долната част и един в горната. Горният център е много красив - сградата е под формата на кораб и от него може да се види парка от високо, както и Банско. В самия център може да се види филмче за парка, както и снимки на мечките.
Всички мечки много ни харесаха, но естествено си имахме и любимци. На моята колежка Ивалина най и бяха на сърце мечките Добри, Лейди М и Виолета, защото бяха претърпели най-много. Добри и Лейди М са слепи, а на Лейди М едното й ухо е отрязано. Виолета има ужасни разкъсвания по носа, а когато се събуди след зимен сън, почти няма козина. Моята любимка пък беше хубавата Елена - много красива мечка със светла козина. В началото, когато е пристигнала в парка, я е било страх от другите мечки и не е искала да слиза от едно дърво. Сега от време на време се катери да спи по въпросното дърво и дори могат да се видят следите от ноктите й по него. Разбира се не мога да пропусна да спомена и по нещо за още няколко интересни мечки: Боби, Гошо и Мишо. Боби е красавецът на парка, изключителен мързелан, който почти винаги стои и позира на посетителите. Гошо е разбойникът на парка - може да живее единствено заедно с мечката Мариана, с която е израснал. Не понася друго мечешко присъствие. Изключително голям мечок - на килограми е почти 300 кг. Мишо е същият като Виолета, когато се събуди от зимен сън - няма почти никаква козина. Но по-интересното при него е, че това е дон-жуанът на парка - живее в един сектор с две дами, които постоянно се карат за неговото внимание.
Ако решите да посетите парка в Белица, имайте в предвид на каква надморска височина отивате: 1100-1300 м, за да не останете неприятно изненадани от налягането като моя милост. Вземете си и чифт здрави маратонки, защото обикалянето из парка си е доста тежка работа. И може би тук е мястото да помоля община Белица да оправи най-сетне пътя до парка за танцуващи мечки... Срамота е, първата дума на посетителите като дойдат да е: “Пътят Ви е ужасен”.
Не можахме да погалим мечките, но за това пък се радвахме на внимание на друго животинче - малко преди да дойдем в парка, едно бивше домашно куче се беше самонастанило в парка. По ред причини се оказа, че кучето не можело да остане там, та се наложи да се приберем към Велико Търново с нов домашен любимец.
Определено бих препоръчала да посетите парка в Белица. Мечките и природата са прекрасни, хората там също. И тук е мястото да благодаря на екипа на парка за топлото посрещане и за всичко, което научихме от тях - както за мечките, така и за много други неща. Можем да сме спокойни, че с хора като вас мечките са в сигурни ръце.
Емилия Цанева
зам.председател на
“Енимъл Райтс България”
Коментари (2)
Мечките в Белица : гост
Изключително добър материал.Горещо препоръчвам на всички да посетят този резерват. Още повече ,че като българи има с какво да се гордеем. Медицинкият екип ,който се грижи за мечките в резервата е международен,а в неговия състав под ръководството на проф. Аминков участват и българи. Това е голямо признание за ветеринарната колегия в България,тъй като спонсорството е чуждо и отвън биха могли спокойно да си доведат свои специалисти.
Влизайки в парка, останахме възхитени от гледката - прекрасна природа и щастливи мечки! Паркът се състои от две части: стара и нова. Старата част е построена 2000 г. изцяло от Фондация “Четири лапи”, а през 2003 г. Фондация “Бриджид Бардо” се присъединява към начинанието и така през 2004 г. е построена и новата част на парка. Общата площ е 120 дка. В парка живеят общо 24 мечки, 17 женски и 7 мъжки, настанени в 7 заграждения с различна големина. Всяко заграждение разполага с басейн, в който мечките могат да се къпят и да пият вода. В секторите има електропастири, които не позволяват на мечките да излизат от загражденията. Условията са максимално близки до естествената среда на мечките. Хранят се рано сутрин като получават между 10 и 12 кг храна, която се състои от плодове, зеленчуци и хляб. През есента им се дава и месо, ядки и мед. За съжаление обаче мечките не могат да се отърсят все още от ужаса, който са преживяли. Взети са от мечкарите още като малки мечета, отрязани са им ноктите и зъбите, носът е продупчен с нагорещено желязо и е вкарана верига, което води до множество разкъсвания по носа и горната устна, учени са да танцуват на нагорещена ламарина или огън - мечкарят бута мечето на жарта и започва да свири. От болката в краката животното започва да ги мърда един след друг, което създава илюзията за танц. Чувайки музиката, животното си спомня болката в краката и започва да ги движи. Макар и свободни в парка в Белица, мечките все още помнят болката и от време на време можете да забележите как “танцуват”, спомняйки си за всичките мъчения. За жестокостта на хората може да се съди и по разпокъсаните носове на повечето мечки. Случай на изключителна жестокост е мечокът Митко - късал си е носът с веригата няколко пъти, при което мечкарят му е пробил долната челюст, за да закачи веригата. Пристигайки в парка, мечокът не е можел да пие дори вода. За щастие сега Митко се чувства много по-добре. 
Всички мечки много ни харесаха, но естествено си имахме и любимци. На моята колежка Ивалина най и бяха на сърце мечките Добри, Лейди М и Виолета, защото бяха претърпели най-много. Добри и Лейди М са слепи, а на Лейди М едното й ухо е отрязано. Виолета има ужасни разкъсвания по носа, а когато се събуди след зимен сън, почти няма козина. Моята любимка пък беше хубавата Елена - много красива мечка със светла козина. В началото, когато е пристигнала в парка, я е било страх от другите мечки и не е искала да слиза от едно дърво. Сега от време на време се катери да спи по въпросното дърво и дори могат да се видят следите от ноктите й по него. Разбира се не мога да пропусна да спомена и по нещо за още няколко интересни мечки: Боби, Гошо и Мишо. Боби е красавецът на парка, изключителен мързелан, който почти винаги стои и позира на посетителите. Гошо е разбойникът на парка - може да живее единствено заедно с мечката Мариана, с която е израснал. Не понася друго мечешко присъствие. Изключително голям мечок - на килограми е почти 300 кг. Мишо е същият като Виолета, когато се събуди от зимен сън - няма почти никаква козина. Но по-интересното при него е, че това е дон-жуанът на парка - живее в един сектор с две дами, които постоянно се карат за неговото внимание. 
