А

Аеродинамичен – с извита форма за лесно движение в течност или във въздуха.
Алел – структурна форма (състояние) на даден ген.
Алтуристично поведение –поведение, изгодно за другите индивиди, но понижаващо приспособеността на индивида, който го притежава. Такова поведение се покровителства от отбора само ако допринася за преживяването на групата или на вида като цяло.
Аналогни органи –изпълняват една и съща функция, но имат различен прозход и устройство.
Антена – обикновено дълъг израстък на или близо до главата при някои животни, които ги използват като орган за допир, вкус и дори обоняние.
Антибиоза –(анти –и биос, гр. –живот) –потискане и унищожаване на микроорганизми под влияние на биогенни продукти от животински, микробен и растителен произход.
Антропогенеза – теория за произхода и еволюцията на човека от биологичен вид до формирането на социално общество.
Автотрофи – организми, произвеждащи храната си сами. Растенията произвеждат храна от слънчевата енергия, въглеродния диоксид и водата и затова са автотрофи.
Ароморфоза –(аиро, гр. –повдигам, и морфизис, гр. –форма) –прогресивни биологични (анатомични, физиологични и др.) изменения на животните и растенията при еволюцията им, в резултат на които се повишава жизнената им дейност.
Ароморфоза – устойчиви и приспособителни изменения, при които устройството и функциите на организмите се усложняват.
Атавизми – белези, които се появяват случайно в някои индивиди, но са били характерни за тяхните прадеди.
Амеба – вид едноклетъчно животно.

Б

Ботаника – наука за растенията.
Биогени – хранителни вещества, които организмите включват в обмяната си, за да получат енергия и да се развиват.
Бентос –(бенотос, гр. –дълбочина) –съвкупност от организми, които населяват дъното на воден басейн –езеро, блато, река, море.
Биологична етика –формите но сътрудничество вътре във вида и между видовете, които намаляват борбата за съществуване.
Биология – наука за животните.
Биотоп –(биос, гр. –живот, и топос, гр. –място) –участък обитавана от организмите среда, която е свързана с определени условия за живот.
Биоценоза –(биос, гр. –живот, и койнос, гр. –общ) –съвкупността от организмови популации, които обитават даден биотоп и са взаимно свързани.
Белези, ограничени от пола – белезите, които се определят от гени, разположени в автозомите, и са характерни само за един от двата пола.
Биологична еволюция – процес на непрекъснато усъвършенстване на структурната и функционална организация на живите системи, в резултат на който те се приспособяват към променящата се околна среда по – успешно.
Биологичен прогрес – насока на еволюционния процес, която води до увеличаване на числеността на популациите, разширяване на ареала им и до поява на нови систематични групи организми.
Биологичен регрес – насока на еволюционния процес, която води до намаляване на числеността на систематичните групи, стесняване на ареала им и до изчезване на много видове.
Баленти – кости, които висят от небцето на някои видове китове и служат за задържане на малките организми от морската вода.
Беседка – място, украсено от мъжката беседкова птичка за привличане на вниманието на женската.
Бременност – периодът от оплождането на яйцеклетката до раждането на малкото.
Бяс – смъртоносна болест, предавана между животните чрез ухапване.

В

Вид –групите от популации, чиито индивиди при размножаване дават плодовито потомство, имат общ морфологично и анатомично устройство, сходно ембрионално развитие, еднакъв хромозомен набор, заемат определен ареал, живеят при еднакви екологични условия.
Венчелистчета – листовидни органи на цвета, често обагрени ярко, за да привличат насекоми, които ги опрашват.
Водни организми – всички организми, живеещи във водата.
Вид – съвкуоност от генотипове, обединени в популации с общ ареал и единна еволюционна съдба, с възможност за свободно кръстосване помежду си.
Видообразуване – процес на разделяне на вида във времето и в пространството на два или повече вида.
Вибрации – непрекъснато много бързо движение в две противоположни посоки.
Вид – група животни с еднакво устройство, които могат да създават потомство.
Вкаменелост – получава се, когато твърдите частици от телата на умрели животни са се запазили в земните пластове.
Водач – животно с по – голямо влияние в животинската общност от другите животни.
Всеядни – животни, които се хранят с растения и други животни.
Въглероден двуокис – газ, съставен от въглерод и кислород, който се отделя при дишането на животните.
Възпроизвеждане – процес на създаване на нови индивиди от даден вид.
Възстановяване – процес, при който едно вещество променя вида си и след това отново се превръща в първоначалното вещество, което може да се използва повторно.

Е

Евробионти –организми, които понасят широки граници на колебания на факторите на средата.
Еволюция - измененията, които растенията и животните са претърпели в продължение на милиони години. Учените узнават за тези изменения, като сравняват изкопаемите с растенията и животните, които живеят днес.
Егоистично поведение –оцеляване на даден индивид за сметка на други индивиди.
Екологична ниша –мястото, което всеки вид заема във взаимоотношенията си с други видове и с биотопа.
Екологични еквиваленти –растения или животни, принадлежащи към различни видове, които имат една и съща екологична роля в отделните части на Земята.
Екология –(ойкос, гр. –къща, и логус, гр. –наука) –наука за взаимоотношенията между организмите и на организмите и средата.
Екосистема – съобщество от растения и животни, заедно с тяхната жизнена среда.
Етология –(етос, гр. –характер, и логус, гр. –наука) –наука за поведението на животните.
Ендемит – вид срещащ се само в определен район. Такъв район се казва, че видът е ендемичен.
Епифит – растение, което намира опора и се развива върху друго растение, без да го поврежда. Например бромелият расте върху дърветата.
Епистатично (потискащо) взаимодействие – взаимодействие между алелите на различни гени, при което алелът на даден ген потиска появата на един или на двата алела на другия ген.
Естествен отбор – отбор, чрез който в природата се запазват полезните индивидуални различия или изменения, а се унищожават вредните.
Еволюция – промени, които настъпват постепенно за дълъг период от време.
Единаци – животни, които живеят самотно.
Енергия – силата или работата, изразходвана за движение. Има различни видове енергия: топлинна, светлинна, звукова, химична, ядрена и др.
Ехолокация – използване на ехото за определяне на посоката на движение.

Ж

Женски цвят – орган на размножаването при растенията, съставен от семепъпка, близалце и плодник. При опрашване прашецът първо попада върху близалцето, а после преминава в семепъпката.
Жертва – животно, умъртвявано от друго животно за храна. Хищните птици ловят други животни, които са техни жертви.

З

Запечатване (импринтинг, англ.) –процес на обучение, при който се развива привързаност към родетилите, събратята и половия партнйор. Извършва се при определени стадий от индивидуалното развитие и оказва влиание върху следващите стадий. От значение е за развитието на способност да се разпознават роднините и да се избягва близкородствено кръстосване.
Замърсители – вредни вещества, които замърсяват околната среда.
Зародиш – непълно оформено растение в семената, или животно, развиващо се в яйцето или майчичиния организъм.
Застрашен вид – растителен или животински вид, който може да изчезне поради заплахата от промени в жизнената среда.
Зимен сън (хибернация) – състояние на вцепенение, в което някои животни изпадат през зимата. Тогава температурата на тялото им се понижава, а жизнените им процеси се забавят до възможния минимум. През това време използват твърде малко енергия и не се налага да се хранят, както е в обикновено състояние.
Зоология – наука за животните.
Зооценоза (зоон, гр. –животно, и койнос, гр. –общ) –съобщество от животни.
Зародиш – ранна фаза в развитието на младите животни.
Земноводни – животни, които живеят и във водата, и на сушата, както жабата.

Л

Лешояди – животни, които се хранят с телата на умрели животни.
Литорални организми – всичко организми, живеещи на брега на морето, в плитките води или на езерното дъно край брега.
Лъчение – термин, означаващ различни видове енергия. Някои от лъченията са безвредни (например светлинното, топлинното), а други са опасни (например ултравиолетовото и ядреното).
Летално взаимодействие – алелно взаимодействие в хомозиготно състояние, което предизвиква намалена жизненост или смърт на индивидите.
Ларва – ранен стадий от развитието на някои животни, през който те се отличават по външност от възрастното животно.
Лешояди – животни, които се хранят с трупове на умрели животни или гнили растения.
Леща – прозрачен предмет с гладки извити повърхности за пречупване на светлинни лъчи.

О

Обезлесяване – изсичане на дърветата от гористите местности.
Околна среда – естествена среда, в която живеят растенията и животните. В различните части на света околната среда не е еднаква и е в зависимост от слънчевата енергия, валежите и други фактори. В пустините, тропичните гори или полярните области животните и растенията се чувстват добре в своята околна среда.
Омнивори (всеядни) – животни, хранещи се и с растителна, и с местна храна.
Онтогенеза – (онтос, гр. – съществуващ, и генезис, гр. – произход) – индивидуалното развитие на всички организми, което обхваща промените от възникването на зиготата до естествената смърта на организма.
Опазване – защита и опазване на околната среда с цел растенията и животните да оцелеят за в бъдеще.
Опрашване – пренасяне на мъжки клетки, наречени прашец, от близалцето върху плодника до семепъпката.
Опустошаване – превръщане на естествените местообитания в пустини и разширяването им върху нови места.
Организми – всички живи същества.
Ориентация – сложен процес на получаване на информация за външния свят по различни канали, обработка на информацията, съпоставянето и в главния мозък и формирането на ответна реакция.
Обща дегенерация – път на биологичния прогрес; приспособително изменение, при което биологичната организация вторично се опростява.
Овогенеза – процес на образуване на яйцеклетки.
Онтогенеза – индивидуалното развитие на даден организъм.
Оплождане – процес на сливане на две зрели полови клетки, в резултат на което се получава нова диплоидна клетка.
Орган – част от тялото с определено местоположение, големина и форма; изграден е от различни тъкани, които са обединени от обща функция.
Обонятелен орган – свързан със сетивото за обоняние.
Общуване – размяна на информация между два или повече индивида.
Оплождане – сливане на мъжка и женска полова клетка.
Отбиване – времет оза преминаване на новородения бозайник от майчина кърма към обща храна.
Отрова – специална отровна течност, използвана от много животни, за да убиват плячката си или за защита срещу нападатели.

Р

Редуценти – организми, които разрушават, редуцират органични вещества до неорганични.
Рециклиране – връщане на природни продукти в почвата, въздуха и водата и повторното им използване.
Рудиментарни органи – (рудиментум, лат. – пръв опит, начало) – недоразвит орган или остатък от орган, който е развит у прадедите на същия орагнизъм.
Редуценти – живи организми, които разлагат мъртвите растения и животни на по – прости вещества. Бактериите и гъбите са редуценти.
Размножаване – процес на въпроизвеждане на себеподобни, който осигурява непрекъснатост и приемственост на живота.
Рецесивен белег – белегът, който се проявява само в хомозиготно състояние.
Рудиментарни органи – органи, които се срещат във всички индивиди от дадена група, но са недоразвити и не изпълняват функцията си.
Ръководни вкаменелости – останки от организми, типични за даден геологичен период, живели кратко време, но широко разпространени.
Разтваряне – когато твърдо вещество или газ се превръща в течност.
Рак – отшелник – вид морски рак, който използва празни раковини за скривалище.
Реактивно задвижване – начин на движение с използване на въздушна изтласкваща струя.
Ремора – риба, която има специално смукало на главата си, с което се залепва към тялото на акулата или на друга риба.
Ретина – светлочувствителен слой клетки в задната част на окото.
Рецептор за усещане при допир – малки сетивни органи в кожата на животните, които реагират при допир.

С

Сапрофити – организми, които се хранят с вещества от разлагащи се растения или животни. Например някои видове гъби са сапрофити.
Склоп – най – високият етаж на гората, образуван от сплетени корони на дърветата.
Свръхстимул – стимул, който по големина и сила на въздействието няколко пъти превишава нормалния (естествения) стимул.
Симбиоза – (симбиозис, гр – съжителство) – съвместно живеене на два или повече организма.
Симбионити – растителен или животински организъм, живеещ заедно с друг растителен или животински организъм, като всеки принася полза на другия.
Синузия – обединение на еднотипни консорции; структорна единица на екосистемата.
Спори – миниатюрни частички, произвеждани от някои гъби и прости растения. От тях се развиват нови растения.
Стенобионти – (стенос, гр. – тесен, и биос, гр. – живот) – организми, които понасят малки колебания на факторите на средата.
Стереотипно (вродено) поведение – поведение, което се развива без очевидно влияние на околната среда.
Сукцесия – повсеместното и непрекъснато изменение на биоценозите при формиране на екосистемите.
Сухоземни организми – всички организми, живеещи на сушата.
Съобщество – група от различни растения и животни, живеещи заедно в едно местообитание и свързани взаимно в хранителна мрежа.
Синдром – комплекс от специфични аномалии, които се проявяват съвместно.
Сперматогенеза – образуване на сперматозоиди.
Савана – тревисти равнини в Африка, обитавани от жирафи, антилопи, лъвове и много други африкански животни.
Сложно око – око, изградено от множество по – малки съставни части, всяка със своя леща.
Слуз – лепкава течност, отделяна в или по повърхността на животинското тяло.
Слюнка – вещество, отделяно в устата на бозайниците, което помага на храносмилането.
Смилане – процесът на раздробяване на храната в стомаха до състояние, при което хранителните вещества могат да се приемат от кръвта и да се разнасят до всички части на тялото.
Сперматозоид – мъжка полова клетка.
Стигми – отвори отстрани на тялото на насекомо, използвани за дишане.
Странична линия – чувствителен орган у рибите и някои земноводни, използван за приемане на вибрации.

Т

Трофични равнища – продуцентите, консументите и редуцентите. Към тях се отнасят различните видове организми, но на дадено равнище те имат еднаква екологична роля.
Територия – обитаван от животно район, който то охранява, особено от пришълци от същия вид.
Тичинка – мъжки орган на цвета – прашник, заедно с носещото го стълбче.
Тъкан – група клетки и междуклетъчно вещество, които имат общ произход, сходна структура и функция.
Тазова кост – кост в долната част на тялото на гръбначните животни.
Температурни рецептори – сетивни органи в кожата на животните, с които те реагират на температурата.
Територия – площ, която животното обитава и защитава срещу навлизането на други животни в нея.
Тревопасни – животни, които се хранят с растения или техните части – плодове, семена, нектар.

У

Ушна мида – кожно образуване, предпазващо ушния канал, което се среща само у бозайниците.
Урина – течност, с която животните отделят отпадъчни вещества от тялото си.
Утроба – мястото, където малкото се развива в тялото на майката, при бозайците.

Х

Хигрофит – (хдор, гр. – вода, и фитон, гр. – растение) – растение което вирее във вода.
Хомологни органи – сходни по своя растеж и произход, но различни по функции органи.
Хербивори (растителноядни) – животни, хранещи се с растения.
Хетеротрофи – организми, които зависят от растенията или от други животни, за да си набавят храна, която не могат да произведат сами. Животните са хетеротрофи.
Хранителна мрежа – множество от живи организми от едно общество, взаимно свързани според това, кой какво яде и кой на кого е храна.
Храносмилане – разлагане на храната в организма на животните на вещества, които той използва за енергия и за развитие.
Хромозоми – нишковидни образувания в клетъчното ядро, съставени от сложното химично вещество ДНК. Всяка хромозома е верига от гени.
Хетерогаметен пол – полът, чиито индивиди имат в клетките си две различни полови хромозоми.
Хетерозиготни организми – индивиди, които имат различни алели на даден ген.
Хибридизация – оплождането на организми от един вид (рядко от близкородствени видове), които се различават по своята наследствена информация (кръстосване).
Хомогаметен пол – полът, чиито индивиди имат в клетките си две еднакви полови хромозоми.
Хомозиготни организми – индивиди, които имат еднакви алели на даден ген.
Хомологни органи - органи с еднакъв зародишен произход и сходно устройство, които изпълняват еднаква или различна функция.
Хромозомни мутации – изменения в структурата на хромозомите.
Хермафродит – животно, което произвежда и мъжки, и женски полови клетки.
Хидра – малко многоклетъчно животно.
Хищник – животно, което убива други животни, за да се нахрани.
Хобот – удължена част от устата на животно, през която се храни, като хоботът на пеперуда или слон.
Хранителен – храна, богата на полезни вещества, създаващи енергия.

Ч

Човешка раса – голяма група от хора с общ произход, общ изходен ареал и сходни морфологични и физиологични признаци, които са възникнали чрез еволюционно диференциране.

Щ

Щам – чиста линия – микроорганизми получени при мутация.
Щит – съцветие, при което дръжчиците на долните цветове са по-дълги от горните, поради което цветовете са разположени в една равнина.
Щитовидна жлеза – ендокринна жлеза при гръбначните животни, разположена в областта на шията. Отделя тироксин, регулиращ обмяната на веществата, растежа и развитието на организмите.

Я

Яйциклетка – женска полова клетка.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари