|
В последните години все по-голямо разпространение сред любителите получиха малки розови и сиво-кафяви жабки, внасяни от чужбина – най-често от Русия. Немалко акваристи ги отглеждат в аквариумите си, но повечето едва ли имат някаква достоверна информация относно техните изисквания, хранене и дори името им. За тази жабка трудно може да се открие информация дори в чуждестранната литература, да не говорим за родната. По молба на наши читатели на вестника публикуваме тази статия, в която ще дадем някои, макар и оскъдни сведения относно тези жабки.
АКВАРИУМНА ЖАБКА
Planata Xenopus Laevis
В последните години все по-голямо разпространение сред любителите получиха малки розови и сиво-кафяви жабки, внасяни от чужбина – най-често от Русия. Немалко акваристи ги отглеждат в аквариумите си, но повечето едва ли имат някаква достоверна информация относно техните изисквания, хранене и дори името им. За тази жабка трудно може да се открие информация дори в чуждестранната литература, да не говорим за родната. По молба на наши читатели на вестника публикуваме тази статия, в която ще дадем някои, макар и оскъдни сведения относно тези жабки.
Латинското им наименование е Planata Xenopus Laevis или Xenopus Laevis според различните източници. Родината им е Африка, където обитава водоемите с бавнотечаши или стоящи води. На дължина достига до 10 см. На цвят е сиво-кафява изпъстрена с по-тъмни петна и светло сребристо коремче. Розовите жабки са албиноси. На пръстите на краката имат малки остри черни нокътчета.
Оптималните условия за отглеждането им са: широк, нисък и ярко осветен аквариум, обрасъл гъсто с водна растителност, температура на водата 20-25ºС (минимална 10-15ºС). Височината на водния стълб не трябва да превишава 20-30 см. Непретенциозни са спрямо pH-dH на водата, но по наши наблюдения не понасят кисела вода с pH 6.0. Могат да се отглеждат съвместно с аквариумни риби, макар че понякога хапят бавноподвижните сомчета с дълги мустаци. При тях не бива да се пускат големи и агресивни риби (цихлиди и др.), както и големи златни рибки, които лапайки по дъното могат да захапят крачетата на малките жабки и да ги наранят. Повечето време жабките прекарват лежейки или ходейки по дъното, като от време на време с енергични движения се издигат до повърхността и поемат въздух. След това също толкова бързо се спускат към дъното, като изпускат малки мехурчета.
Храната за жабките трябва да бъде жива и по-възможност по разнообразна. Обичат тубифекс, жива дафния, циклопси, комарени ларви. Много са лакоми и ненаситни. С това се обяснява интересът, който проявяват към мърдащите мустаци и перки на рибите в аквариума. Хранат трябва внимателно да се дозира, за да се предпазят от преяждане, което може да се окаже фатално. Много интересни са щогато им се пусне “топка” тубифекс. Жабките лакомо я захапват, яростно ритайки с крака и премятайки се, докато се опитват да откъснат червеи от топката.
Размножават се чрез яйца, които снасят сред гъста растителност Fontinalis, Limnophila, Myriophyllum и др., в плитка вода 5-10 см. Личинките се излюпват след около 3 дни при температура от 20ºС. Първоначално се захранват с планктон (чехълчета, ротатори и др.), след няколко дни могат да се хранят с артемия. Постепенно се превръщат във оформени попови лъжички с опашки, като тези на родните жаби, с които са пълни локвите през лятото. Растат бързо и след около 2-3 месеца, когато се появят крачета и изчезне опашката се превръщат в малки жабки. През целият този период водата трябва да се поддържа кристално чиста, като редовно (едноседмично) се опреснява. Температурата не трябва да спада под 20ºС. Накрая трябва да спомена, че при ловене със сакче жабките силно ритат с крака и много често изкачат от него, а при падане от високо може сириозно да се наранят. За препоръчване е да се ловят с дълбоки сакчета от фина материя, като при изваждането от водата отворът се закрива с ръка.
© С.Тодоров
Коментари () |
|
|
|
 |
