|
|
 |
|
Около 60 ферми отглеждат охлюви в България |
|
|
19 септември 2008 |
Бойчо Попов
Бавни животни - бързи печалби. Инвестицията може да се възвърне до 2 години
Лифтинг кремовете на Vichy и Christian Dior имат нещо общо помежду си. Едва ли може да познаете обаче какво е то. Може да ви прозвучи странно, но и в двата козметични продукта основна съставка е екстрактът от... охлюви. През последната година отглеждането на пълзящите мекотели започва да се превръща в бизнес и на българска земя.
Един от първите предприемачи, които активно се занимават с този все още "екзотичен" за страната ни бизнес, е петричанинът Георги Хаджиев, който изгражда собствена ферма за охлюви в родния си град. Идеята идва от негови партньори от чужбина, които го убеждават, че в подобно начинание има бъдеще. Първоначално партньор на Хаджиев и на създадения Национален охлювъден клъстър е международният институт "Кераско" - Италия, който всяка година изкупува над 7000 тона продукция от цяла Европа.
"Системата, която ни предложиха италианците, е само на открито и се оказа, че е неработеща, защото охлювът не издържа на толкова минусови температури", казва Петя Азманова, управляващ директор на клъстъра. Затова през юли е създаден Национален консултативен съвет за култивираното отглеждане на охлюви, който въвежда единна система за открито и закрито отглеждане на мекотелите. Фермите се покриват със специална конструкция от земеделска мрежа с поликарбонатна тел, която предпазва животните от студ, градушки и големи жеги. Срещу начален и годишен членски внос фермерите получават от клъстъра всички необходими материали, консумативи, репродуктори и технологии.
Почвата за отглеждане на животните трябва да бъде с алкален или неутрален характер, защото при кисела реакция яйцата на охлювите могат да бъдат унищожени. Добре е мястото да е със северозападно изложение, защото преките слънчеви лъчи убиват младото поколение мекотели. Самите ферми трябва да са заградени, за да бъдат защитени охлювите от външни естествени врагове. Едно от условията, за да е успешна дадена ферма, е охлювите да получат повече храна, отколкото има в природата. Обикновено във фермите се използва концентриран фураж, както е при другите животни - соев шрот, царевица, ечемик, пшеница. Засяват се и определени растения, като например листно цвекло (манголд). Това растение образува буйна листна маса и пуска дълбоки корени, в които мекотелите с удоволствие се крият и свиват гнезда. Освен това охлювите трябва да получават повече вода. Фермите трябва да се оросяват непрекъснато и обилно, особено през нощта, тъй като охлювите са нощни животни. Освен това по този начин те са стимулирани да снасят непрекъснато яйца. Не на последно място мекотелите трябва да се отглеждат разделно по възрасти.
Друга разпространена технология е изграждането на малка закрита ферма за селекция. В същото време се загражда и едно по-голямо поле в зависимост от възможностите на предприемача - обикновено до пет декара. В него се отглежда вече порасналото поколение охлюви. Според фермери тази технология не е толкова скъпа в сравнение с една истинска ферма и може да се изплати дори за един сезон - през есента.
Подобна методология използва и Милен Филев, който има развъдник за охлюви в русенското село Преображенци. Предприемачът изгражда стопанството си преди две години на мястото на бивш свинарник и си поставя за цел да постигне затворен цикъл - производство, репродукция и преработка на мекотелите. "В моята ферма целта ни беше да постигнем едногодишен цикъл на растеж, докато в природата той е двегодишен, казва Филев. Акцентирах върху репродукцията - снасянето на яйцата и тяхното излюпване. С две думи, бих го определил като най-деликатното нещо, с което съм се занимавал", признава днес предприемачът.
Следващият етап е, грубо казано, "угояването". Ако новоизлюпените охлювчета (с размер колкото зърно от леща за готвене) минат през така наречените "ясли" (специални помещения, заградени като парници), растат по-бързо и смъртността е по-малка. Следващият етап в отглеждането Филев нарича почивен дом или дебелариум. Става дума за огромен парк, засят със зеленина и ограден с мрежи, по които протича слабо електричество. Тези мрежи не дават възможност на мекотелите да избягат, както и на други животни да влизат при тях. Там те се хранят, докато се угоят достатъчно. Това представлява един пълен цикъл от десет месеца в "изкуствени" условия, след което следва преработка и консумация. Единственото лицензирано предприятие за преработка в България се намира в Ботевград, но то акцентира върху дивите охлюви от вида голям сив охлюв (градински), който според българския закон се събира през май.
- Инвестиции и възвращаемост
По данни на клъстъра само през тази година на територията на страната е стартирало изграждането на десет нови ферми за отглеждане на охлюви. Съоръженията са с различна площ - от 2 до 20 дка. Общото количество земя, върху която ще бъдат изградени охлювъдните стопанства, е 65 дка. Новите развъдници са разположени в различни райони на територията на страната: Добрич, Дългопол, Търговище, Тутракан, Плевен, Хасково, Ябланица, Гоце Делчев, Благоевград и Якоруда.
Според фермери вложеният труд в една ферма от 5 дка е около 400 часа годишно. Работата не е сложна, не се изискват много усилия, нито е необходимо специално образование или скъпоплатена земеделска техника. За грижите на една ферма от пет декара са нужни един до двама работници. Според италиански фермери, които са доказани специалисти в тази област, грижите за отглеждане на охлювите са около 220 дни годишно - както за голяма, така и за малка ферма. Каква ще бъде тя се определя от броя на заетите лица и от възможностите за финансиране.
Ако стопанството е разположено на площ от 2 до 5 дка, годишните разходи са около 7000 евро, като от тях близо 1000 ще бъдат инвестирани за закупуването на репродуктивния материал. Подобна ферма приютява около 20 хиляди мекотели. Останалите инвестиции са предназначени за напоителни съоръжения, оградни материали, затревяване на площите. От такава площ се получават 3 хил. кг охлюви годишно, по 1 кг на всеки квадратен метър.
Според Милен Филев обаче сметките са по-високи. Само за зареждане на външен парк с размер един декар с малки охлювчета и храна за тях трябват към 20 хил. лева. Индустриалните ферми изискват по-високи инвестиции, твърди той.
"Около 12 хиляди евро могат да се вземат чисто дори от ферма на три хиляди кв.м. От такава площ се получават 10 тона продукция, от които могат да се вземат 40 хил. евро в зависимост от изкупната цена", твърди директорът на Международния институт за отглеждане на охлюви проф. Джовани Авагнина.
"Цената, на която изкупуваме охлювите от членовете ни, е определена на базата на средната цена на европейските борси. В момента тя е 10.36 евро за килограм охлюви от вида Helix Aspersa Muller", твърди Петя Азманова. Всъщност изкупната цена нараства непрекъснато. През 2007 г. тя е била около 4.5 евро на килограм селектирани охлюви. Според представители на националния клъстър световният пазар е далече от насищане - в момента са задоволени едва 30% от търсенето, като на последно място е ресторантьорството.
От охлюви чрез генното инженерство са създадени добри клетъчни кремове, гелове и серуми, които са алтернатива на пластичната хирургия. Те се използват и в козметиката. Месото на мекотелите се използва и като добро лекарство за гастрит, язва и други болести на стомашно-чревния тракт. Това прави търсенето изключително голямо. На този етап, а и в близките години задоволяването на пазара е почти невъзможно, твърдят от охлювения клъстър.
Ако искат да се занимават с отглеждане на охлюви, фермерите могат да кандидатстват за финансиране по Програмата за развитие на селските райони (2007 - 2013), мярка 121 - "Модернизиране на земеделски стопанства". Паричната помощ не може да надхвърля 65% от допустимите инвестиционни разходи за млади земеделски производители в необлагодетелствани райони, 60% - за земеделски производители в необлагодетелствани райони, 55% - за млади земеделски производители в други райони.
Предприемачите могат да създават ферми и по програмата "Заетост чрез подкрепа на бизнеса" - JOBS. Проектът подкрепя обучение, консултации и осигуряване на финансиране за микро- и малки фирми, стартиращи своя бизнес и в сферата на земеделието. В същността си JOBS осигурява облекчен лизинг на средства до 30 000 лв., като всеки кандидатствал по него трябва да осигури нови работни места за иначе безработни досега лица. Проект JOBS е насочен както към стартиращи, така и към вече действащи микро- и малки фирми с идея за развитие на собствен бизнес.
Друга възможност за всички, които искат да създадат свои охлювъдни стопанства и не разполагат със собствен финансов ресурс и достъп до банково кредитиране, е действащият проект "Гаранционен фонд за микрокредитиране". Чрез този проект предприемачите ще могат да получат заеми за създаване на охлювъдни ферми, като сред целевите групи са и безработни младежи, безработни жени, дългосрочно безработни и лица с увреждания. Максималният размер на инвестицията е до 50 000 лв.
- www.capital.bg
- Може да закупите книгата: Продуктивно охлювъдство от тук:
- shop.zoomania.org
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 3791
Коментари към статиите: 4192
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 471
Обяви: 21
Връзки: 289
| Фирми: 347
Коментари към фирми: 96
Теми във форума: 3789
Мнения във форума: 70502
Потребители във форума: 2468
Продукти в магазина: 2822
|
|
|
|
