Първият признак за развитие на болестта е появата на едва забележима бяла линия по края на гръбната перка. Постепенно тя се разраства и обхваща цялата перка и другите перки – аналната и опашната. Перките започват да се разрушават – просто се скъсяват и изчезват. Когато гниенето стигне до тялото (разрушена е цялата перка) на него се появяват язви и рибата умира.

ГНИЕНЕ НА ПЕРКИТЕ – НЕКРОЗА

Тази болест не е често срещана в аквариумите, но когато се развие има фатални последици, ако навраме не бъдат взети мерки за нейното премахване.
За първи път е била установена в пъстървовите стопанства на САЩ. Причинител на болестта са патогенните бактерии Flexiboeterium sp., Virbio sp., Aeromonas sp., Pseudomonas fluorescens. В САЩ болестта е известна още и като гниеща опашка или болест на гръбната перка (Saddle back disease).
Първият признак за развитие на болестта е появата на едва забележима бяла линия по края на гръбната перка. Постепенно тя се разраства и обхваща цялата перка и другите перки – аналната и опашната. Перките започват да се разрушават – просто се скъсяват и изчезват. Когато гниенето стигне до тялото (разрушена е цялата перка) на него се появяват язви и рибата умира.
Болестта се развива хранично. Най-често се появява в пренаселени аквариуми. Напада различни видове риби. Наскоро имах случай със заболели от тази болест скаларии. Рибите бяха 150 на брой в 40 л/акв. Болестта се появи 2-3 дни след поставянето им в този аквариум. Гръбните и аналните перки на рибите започнаха да гният и се разрушиха много бързо. Опитахме лечение с няколко вида лекарства, но никое от тях не даде положителен резултат. Едва след добавяне във водата на силен разтвор на калиев перманганат болестта беше ликвидирана. За период от 3-4 дни тя нанесе такива поражения на рибите, които не можеха да изчезнат за 2 седмици. Перките им много бавно и трудно се възстановиха и все още не могат да достигнат размерите на тези при неразболелите се скаларии от същото поколение.
Други методи за лечение на болестта препоръчвани от различни автори са следните:
Къпане с меден сулфат (разтвор с концентрация 1:2000) – чрез потапяне за 1-2 минути;
Добавяне на малахитово зелено и формалин; натриев хидросулфат – 0,1-1 гр/литър;
Подмяна на водата; метиленово синьо (10 мг/литър); трипафлавин; левомицетин и др. Профилактиката се изразява в намаляване гъстотата на обитателите на аквариума.

© Иво Борисов

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари