Изчезването на пчелите може да изправи планетата пред екологична катастрофа с невиждани досега размери
Както добре знаем, за да се задейства българското правителство, е необходима извънредна ситуация. През седмицата в Държавен вестник излезе промяна на наредбата "за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне", според която пръскането с инсектициди през летните месеци ще става само рано сутрин, когато сред насажденията няма насекоми. Очевидно има заплаха за пчелите, която се оказва по-важна от магистралите и образованието.
Защо са необходими пчелите?
"Защото дават вкусен медец", би отвърнал Мечо Пух. И ще е прав, но само мъничко. Много по-важна е ролята на домашните пчели в опрашването на културите. "Всяка трета хапка храна дължим на работата на пчелите", споделя пред New York Times Зак Браунинг, вицепрезидент на Американската асоциация по опазване на пчелите.
На практика без пчели покрай меда биха изчезнали почти или изцяло бадемите, соята, кайсиите, пъпешите и дините, черешите, краставиците... Списъкът е доста дълъг и засяга около една трета от плодове и зеленчуци на планетата. Все пак има култури, които се опрашват от вятъра и водата или пък сами. Добрата новина е, че такива са точно пшеницата, царевицата и оризът.
Пчелите не са единствените полинатори (опрашващи растенията твари), на които дължим реколтата и великолепието на природата. Проблемът е, че те са основните и че съществуването им е заплашено. Като добавим и намаляването на насекомите и в частност на дивите пчели заради урбанизацията, киселинните дъждове и всякакво друго замърсяване, то изведнъж малките домашни медоносни създания стават абсолютно необходими, за да просъществува природата и хранителната индустрия в сегашния си вид.
Пчелна икономика
През 2006 г. група английски и холандски учени откриват, че биоразнообразието сред растенията в двете държави намалява едновременно с намаляването на разнообразието на видовете домашните пчели (Science 2006;313:351). Тези от тях, които опрашват специфични видове треви и цветя, изчезват, а заедно с насекомите се губят и растителните видове. Подобна тенденция може да доведе до прекомерно разрастване на независещите от полинатори видове, което би променило деликатното природно равновесие. Последиците от подобно събитие са непредсказуеми, но вероятно твърде нежелателни.
Изследователите се опитват да изчислят и икономическата полза от опрашването, което е отговорно за живота на около половината растителни видове на планетата. Сумата, до която достигат, е между 25 и 63 млрд. евро на година. Тя обаче се оказва много подценена.
Преди броени дни френски и немски учени публикуваха по-прецизен от горния модел за икономическа оценка на "пчелния труд" (Ecol Econ 2008, doi:10.1016/j.ecolecon.2008.06.014). Сумата, до която достигат, е 153 млрд. евро на година, което прави около 9.5% от общата стойност на световната земеделска продукция. Изследователите добавят и още между 190 и 310 млрд. евро загуби, които ще се дължат на пропуснатите ползи и нарасналите цени на множество плодове и зеленчуци. По-високата цена ще води и до занижена консумация на основни полезни храни, което ще има и дългосрочен отрицателен ефект върху здравето ни.
Любопитно е, че културите, опрашвани от пчели, са по-скъпи. Всъщност съществува зависимост, че колкото е по-зависима една култура от полинатори, толкова по-висока е цената на продукцията й. Затова захарната тръстика е относително евтина, а опрашваните от насекоми кафе и какао, както и 31% от ядките и 23% от плодовете, са сравнително скъпи.
Новите номади
Тежък е пчелният живот. За героичния труд човекът се отплаща с отнемане на събрания мед и полени, които замества с изкуствени храни като захарен сироп, "подправен" с антибиотици. Масово се практикува и ранно събуждане на рояка, така че той да опрашва цъфтящите през февруари и март култури.
Най-лошото обаче сякаш е местенето на колониите (кошерите). В Калифорния през февруари цъфтят бадемите, които напълно зависят от пчелно опрашване. Индустрията, разпростряла се на близо 600 000 акра земя (2400 квадратни километра!), плаща на пчелните собственици да дойдат с рояците си. И те идват. Според пчелния брокер Джо Трейнър цената на пчелна колония под наем е скочила от 55$ през 2004 г. до 135$ през 2008 г.
На практика пчеларите в САЩ печелят много повече от бизнеса с "опрашители под наем", отколкото от производството на мед. За второто имат конкурентен евтин внос от Китай и Аржентина. Като цяло обаче работата е тежка и не много печеливша. Ето защо пчеларите в САЩ, а и по света намаляват. Пред NY Times Дейвид Брадшоу, притежател на 4200 кошера, споделя, че изкарва около $30 000 на година и много фермери му се чудят защо води подобен тежък чергарски живот за такава скромна печалба.
Ранното събуждане на рояците и постоянното пренасяне от нива на нива са стрес най-вече за пчелите. И те започват да боледуват.
Болестта на изчезналата колония
Collony Collapse Disorder (CCD) е абсолютно мистериозно заболяване. Характеризира се с незавръщане на възрастните пчели в кошера и изчезване на майката. Събраният мед и неизлюпените малки са оставени на себе си. При това положение се очаква другите пчели и насекоми веднага да нахлуят в празния кошер, за да изядат меда. Те го правят наистина, но едва след като мине известно време, сякаш в кошера ги дебне някаква опасност...
Пчеларите разказват, че преди кошерът да умре насекомите отказват да се хранят, а като цяло работната ръка е малко и не достига за нуждите на колонията. Кралицата е на мястото си до последния момент, когато незнайно как изчезва и тя.
Къде отидоха пчелите ми стана актуален въпрос в САЩ след 2006 г. Оттогава около 25% от кошерите са загубени според априлския доклад от 2008 г. на Американската пчелна инспекция. Случаи на болестта на изчезналата колония са регистрирани и в повечето европейски страни. А и досега никой не може да каже защо пчелите губят ориентация (или се уморяват) и не се завръщат в кошера си.
Като за всяка друга загадка и за тази има множество вероятни и невероятни "обясняващи" я теории. Невероятните включват причини като терористичен заговор, глобалното затопляне, радиацията на мобилните телефони и дори... че Бог извикал пчелите да се върнат на небето.
Вероятните обяснения, които учените досега са изнамерили, са съсредоточени върху стреса и понижената имунна защита (наричат го пчелен СПИН), неблагоприятната промяна на екологичната среда, както и поредица пчелни болести. Всички тези фактори обаче нито поотделно, нито дори заедно не обясняват епидемията.
Учените се вглеждат и в причини като лошо и недостатъчно хранене, влиянието на генно-модифицираните растения и това на различните пестициди и инсектициди. И пак нищо. Поне засега и въпреки усилията на множество изследователи. Като предпазна мярка и на сляпо Франция забранява използването на няколко пестицида. Ефект от това действие засега няма измерен.
Много пчелари използват антибиотици. Съществуват наблюдения, че тези, които не го правят, не се сблъскват с CCD. Но и това е недоказано. Единственото, което знаем със сигурност е, че кошер облъчен с разрушаваща ДНК молекулите радиация, може да бъде използван повторно. Това е индикация за биологичен (патогенен) произход на заболяването.
Що ще чиниш, Щурчо, без бекъп?
Когато с компютърът ни стане беля, ние се протягаме към резервното копие данни и настройки (backup) и всичко има щастлив край. Подобен холивудски сценарий е невъзможен, в случай че пчелите изчезнат. Нещо повече - домашните пчели заразяват и дивите с различни болести и те също намаляват. А ние нямаме с какво да ги заместим.
В някои райони на Китай се практикува опрашване на ръка. Дори за китайците този труд е свръхнеблагодарен и абсурдно неконкурентен. Учените пък се опитват да създадат хибридни хермафродитни сортове, които да нямат нужда от опрашване. Звучи гадно и не е много сигурно, че ще успеят. Алтернатива на пчелите няма.
Да ги пазим тогава. Ние трябва да спрем да ги разнасяме насам-натам, да ги заливаме с химикали, да ги храним лошо и вредно, да ги будим недоспали... Крайно време е да се научим да обичаме природата не само на думи, но и на дела и да започнем да се отнасяме с нея грижовно и отговорно. Иначе ни чакат само болести, глад и отвратително грозен и мъртво-еднообразен пейзаж.
