|
Обитава водоемите на Никарагуа и Коста Рика. Достига дължина до 13 см, женската по-малко. На цвят е жълта с тъмна до черна неправилна прекъсната линия от окото до опашката. Гръбната и коремните перки имат светлосин кант. Тялото има характерната форма на цихлида от род Cichlosoma, Aequidens и др.
Разположението на лъчите в перките е D XVІІ/9; A X/7; mLR 23. При мъжките гръбната и аналната перка са издължени и заострени в края.
ХЕРОТИЛАПИЯ МУЛТИСПИНОЗА
Herotilapia multispinosa
Gunther 1869
Род Herotilapia
Семейство Cichlidae
Разред Perciformes
Обитава водоемите на Никарагуа и Коста Рика. Достига дължина до 13 см, женската по-малко. На цвят е жълта с тъмна до черна неправилна прекъсната линия от окото до опашката. Гръбната и коремните перки имат светлосин кант. Тялото има характерната форма на цихлида от род Cichlosoma, Aequidens и др.
Разположението на лъчите в перките е D XVІІ/9; A X/7; mLR 23. При мъжките гръбната и аналната перка са издължени и заострени в края.
Оптималните условия за отглеждането на херотилапията са следните: голям, просторен аквариум с достатъчно укрития, чиста вода, аерация, pH 6.5-7.5; dH до 12º, t 24-28ºC. Приемат всякакви видове жива, суха и изкуствена храна. По принцип не са агресивни и с изключение на размножителния период могат да се отглеждат в съобщество с други мирни риби, дори значително по-малки от тях самите. Херотилапиите са териториални риби и сблъсъците между тях стават най-вече заради територията, която се охранява. Затова при населяването на аквариума трябва да се предвиди район за всеки чифт.
Размножаването става както при цихлозомите и повечето други цихлиди, полагащи хайвера си по камъните. През лятото на 1988 г случайно попаднах на пет риби от вида херотилапия, които впоследствие успях да размножа. Рибите отглеждах в 100 л аквариум заедно с лорикарии, сомчета палеатус, копели и др. непосредствено преди размножаването две херотилапии си избраха район пред един голям ехинодорус Echinodorus amazonicus и мъжкият започна да го охранява, гонейки всички риби с изключение на женската. Същевременно той изрови доста голяма яма на дъното. На другия ден двете риби хвърлиха хайвера. Той беше полепен на един тъмен камък. Зрънцата бяха светложълтеникави, прозрачни докато едната риба размахвайки перки над хайвера му осигуряваше приток на прясна, богата на кислород вода другата гонеше натрапниците от района. След няколко минути се сменяха. Извадих другите риби от аквариума за да не се дразнят херотилапиите. Оставих само лорикариите и палеатусите. След около две денонощия малките се излюпиха. Висяха на “гроздове”, а родителите явно силно обезпокоени за тяхната безопасност непрекъснато ги пренасяха от едно място на друго – в ямички, изровени на дъното, зад камъни, листа и т.н. След още три-четири дни всички малки проплуваха и ги захраних с артемия. Тъй като се излюпват сравнително едри захранването им не е проблем. Освен с артемия може да се захранят със ситно стрита суха храна и дори много ситно нарязан тубифекс.
Родителите охраняваха ятото малки рибки и когато някоя се отдалечаваше те я връщаха обратно. За целта мъжкият или женската бързо се стрелваше към отделилата се рибка, лапаше я в устата си и я изплюваше сред другите. Според мен възрастните риби направляваха движението на стадато малки, чрез движение на тялото и перките си, които явно имат значението на команди. При усилено хранене и завишена температура на водата 27-29ºС малките растът много бързо и на около осем седмична възраст са полово зрели.
При правилно отглеждане достигат възраст над 4 години в аквариумни условия.
©Автор - И. Борисов
Коментари () |
|
|
|
 |
