|
Тук ще разкажем за всички малки животни обитаващи интересуващата ни среда водата. Най-малкото същество, имащо нещо общо с акваристиката (с изключение на бактериите и вирусите) е всеизвестното чехълче Paramecium caudatum. То е едноклетъчно и дължината му е не повече от 0,1 – 0,35 мм. Колкото него са и някои видове ротатории Rotatoria, големината на които е 0,1 – 0,6 мм. Те вече са многоклетъчни, но също както чехълчето са съставна част на планктона. Циклопсите Cyclops са доста по-едри – около 3 мм, а тубифекса спрямо тях е просто великан – той е по-голям около 150 пъти от чехълчето.
Сред мешестите най-малки са кораловите полипи. Повечето видове са по-малки от 1 мм. Повечето главоноги са огромни (калмари, октоподи), но и при тях има малчугани. Например микротеутисът достига дължина едва 2 см.
НАЙ-НАЙ-МАЛКАТА Тук ще разкажем за всички малки животни обитаващи интересуващата ни среда водата. Най-малкото същество, имащо нещо общо с акваристиката (с изключение на бактериите и вирусите) е всеизвестното чехълче Paramecium caudatum. То е едноклетъчно и дължината му е не повече от 0,1 – 0,35 мм. Колкото него са и някои видове ротатории Rotatoria, големината на които е 0,1 – 0,6 мм. Те вече са многоклетъчни, но също както чехълчето са съставна част на планктона. Циклопсите Cyclops са доста по-едри – около 3 мм, а тубифекса спрямо тях е просто великан – той е по-голям около 150 пъти от чехълчето.
Сред мешестите най-малки са кораловите полипи. Повечето видове са по-малки от 1 мм. Повечето главоноги са огромни (калмари, октоподи), но и при тях има малчугани. Например микротеутисът достига дължина едва 2 см.
До средата на нашият век учените ихтиолози са считали за най-малки риба мистихтиса Mistichthys luzonensis. Той обитава остров Луцон на Филипините и се улавя със стопански цели. Големината и е между 12 и 14 мм. През 1950 обаче, отново на Филипините, е открито едно попче – пандака пигмея Pandaka pygmaea. То има максимална дължина 7,5-11,5 мм и е най-малката риба от сега известните. Интересно е това, че тази рибка е била открита през 1907 г., но по необясними причини е забравена до 1950 г. Между впрочем тя се явява и най-дребното гръбначно животно на Земята. За съжаление не ни е известно дали това попче е отглеждано в аквариум.
В нашите водоеми най-малката е живородната рибка гамбузия Gambuisa affinis holbrooki. Нейната истинска родина е Америка. У нас е фнесена за първи път от Италия през 1924 г в Бургаските езера. Използвала се е за борба с маларийните комари. Дължината на мъжките екземпляри е до 35 мм, а на женските до 60 мм. Тя е известна аквариумна рибка.
Най-малките обитатели на нашето море отново са попчета – стъкленката Aphia minuta – да 50 мм, кавказкото попче Knipowitschia caucasia – до 50 мм, пъстрото попче Pokatoschistus microps – до 70 мм и др.
За това коя е най-малката аквариумна риба може да се спори дълго. Както сами знаете относително малките и пренаселени аквариуми спират растежа на даден вид риба до определено ниво. Тоест в един 300 л/акв., например или в естествени условия, неонката Paracheirodon innesi може да достигне 4-4,5 см, докато в един 20 л/акв., където има още десетина други риби тя няма да надвиши 2-2,5 см. И все пак ние напарвихме една компютърна извадка от данни за размерите на различните аквариумни риби. Използвахме различна справочна литература (G. Sterba, H. Frey, H. J. Richter, St. Frank, А. Кочетов и др.). Поради указаната по-горе причина някои данни от различни автори се разминават. Ние сме приели усреднени стойности и ще покажем няколко вида риби, които могат да спорят за титлата “най-най-малката аквариумна риба”.
Ще започнем с единствената от тези риби, която може и да се срещне и у нас. Тя може би в най-силна степен заслужава определението най-малката. Това е малката хетерандрия формоза или само формоза Heterandria formosa Agassiz, 1853 г. Мъжкият достига едва 20 мм дължина, докато женската – почти два пъти повече – 35 мм. Естествената родина на H. Formosa са водоемите на щатите Северна Каролина и Флорида. Тя както и гамбузията е живораждаща и спада към семейство Гамбузиеви Poeciliidae. Тялото и е бежово-кафяво с надлъжна тъмна кафява ивица. Гръбната и опашната перка са черевникави.
Друга по-малко известна аквариумна риба-джудже е Hyphessobrycon georgettae Gery, 1961 г. Тя е именувана на откривателя си френският ихтиолог Гери. Тя достига размер 20 мм, много рядко до 25 мм. Макар тя самата да е много малка новоизлюпените малки са сравнително големи и могат лесно да се захранят – с артемия например. В естествени условия живее в Суринам на границата с Гвияна (Риу Пару).
Немските акваристи наричат рибката Oryzias minutillus Smith, 1945 джудже риба. И с право – тя не става по-голяма от 20 мм. Интересно е да се каже, че естествената и среда са единствено малките канали в областта Крунг Теп около Банког (Тайланд). Може би поради това тя е слабо разпространена сред акваристите и данни за нейното размножаване няма.
Не по-голяма е и южноамериканската харацида Tittocharax madeirae Fowler, 1913. Обитава горната и средната част на Амазонка. Неслучайно през 1950 г Ladiges и дава името микробрикон Microbrycon cochui – тя достига максимум 22 мм. Макар и толкова малка тя хвърля около 80 хайверни зрънца.
Освен тях могат да се изброят още десетки представители на родовете Phoxinopsis, Carnegiela, Nannostomus, Rasbora, Poecilia и други, които не надвишават 2,5 см. За съжаление нито един от тях не се среща в България. Данните са от 1989-1990 г.
©М. Димитров
Коментари () |
|
|
|
 |
