Рибата тон, появила се на този свят от двете страни на Атлантическия океан - в Мексиканския залив и в Средиземно море - прекарва младежките си години заедно в средата на Атлантическия океан, след което се връща по родните места, за да се размножава, се казва в статия на американски учени от университета на Мериленд, публикувана в сп. "Сайънс".
Рибата тон се отнася към семейство Скумриеви риби и е с важно промишлено значение.
Риболовът е с такива мащаби, че много видове вече са застрашени.
Учените от университета на Мериленд са изследвали миграцията на рибата тон и по състава на отолита, структурата на вътрешното ухо, са определили мястото, където тя се е появила на бял свят.
"Това е нещо като кръщелно свидетелство, което можем да видим у рибите, независимо на каква възраст са те" - казва Дейвид Секор, ръководител на изследването, цитиран от сп. "Ню сайънтист".
Учените са определили мястото на раждане на млади риби тон, уловени във водите на Атлантическия океан, и са стигнали до извода, че около 60% от тях са попаднали тук от Средиземно море, а останалите от Мексиканския залив. А това означава, че младите риби се събират в своеобразни "детски градини".
По-нататъшни изследвания са показали, че като пораснат, рибите отново мигрират, за да създадат потомство.
Досега тези две популации - източният тунец от Средиземно море, и западния от Мексиканския залив се разглеждаха като напълно различни, които не са свързани по какъвто и да било начин помежду си.
Според специалистите откритието ще помогне да се разработи правилна стратегия за риболова на туна и ще позволи да се съхранят много видове от важната за риболовната промишленост и вкусна риба.
Името "туна" или "тон" се отнася за няколко океански вида риби от семейство Скумриеви риби. Повечето видове са от рода Тунци.
Подобно на далечните си братовчеди скумриите и някои видове риба туна могат да навлизат в сладководни води.
Максималната дължина, която достига рибата тон, е 3,5 метра. На тегло може да достигне 635 килограма. Рибата тон е далекомигрираща и е една от най-бързо плуващите риби в океана.
Засечени са екземпляри, движещи се със скорост от 77 км./час. Месото на много от видовете риба тон е червено, а не бяло като на другите риби.
Цветът му се дължи на наличието на миоглобин. Енергията, която рибата тон изразходва за движението си, прави кръвта й с няколко градуса по-топла, отколкото е тази на водата.
В търсене на храна рибата тон изминава големи разстояния, през живота си може да "пропътува" 450 000 километра . Движи се на стада.
