|
Рибите са първите гръбначни животни, приспособили се напълно към живот във водата. Те имат източено тяло с вретеновидна форма, което улеснява движението им във водата: - крайниците са перки и имат значение за равновесието, за движението в определена посока и за плуването. При повечето видове тялото е покрито с люспи, които го предпазват от нараняване. Рибите дишат с хриле, които се мият непрекъснато с вода.
Риби Рибите са първите гръбначни животни, приспособили се напълно към живот във водата. Те имат източено тяло с вретеновидна форма, което улеснява движението им във водата: - крайниците са перки и имат значение за равновесието, за движението в определена посока и за плуването. При повечето видове тялото е покрито с люспи, които го предпазват от нараняване. Рибите дишат с хриле, които се мият непрекъснато с вода.
Шаранът живее в сладки и слабо солени води, богати на растителност. Отглежда се и изкуствено в рибовъдни басейни, язовири.
Външно устройство. Тялото на шарана има вретеновидна форма и е леко сплеснато отстрани. Покрито е с люспи, които го предпазват от нараняване.
По тялото си шарана има чифтни и не-чифтни перки. Чифтни са гръдните и коремните перки, а нечифтни – гръбната, аналната и опашната. Чрез тях шарана пази равновесие, направлява и подпомага движението си. От двете страни на устата му има къси мустачки, които изпълняват осезателна функция.
Двигателна система. Опора на тялото на шарана е скелетът. Той е съставен от кости на черепа, гръбначен стълб с ребра и кости на перките. Гръбначният стълб е образуван от прешлени, които са свързани полуподвижно. Мускулите са прикрепени главно за гръбначният стълб и ребрата. Шарана се движи, като извива бързо и отсечено опашното си стъбло (тялото зад аналната перка до опашната перка) заедно с опашната перка.
Под гръбначният стълб на шарана е разположена голяма телесна празнина, в която се намират вътрешните му органи. Плавателен мехур. Този орган е разположен в горния край на телесната празнина. Той е двуделен и изпълнен с газове. Когато шарана плува по повърхността на водата, мехурът е издут от газовете, а когато се спуска към дъното стените на мехура поемат газовете и шарана потъва.
Храносмилателна система. Шарана се храни главно с дънни организми – червеи, ларви и др. от устата му храната попада в глътката, където се стрива от глътъчни зъби. След това преминава в хранопровод, а от него – в слаборазвит стомах. Храната се смила в червото, което започва от стомаха с дванадесетопръстно черво и завършва с анус. В червото се изливат смилателните сокове на задстомашната жлеза и жлъчката на черния дроб. Хранителните вещества се всмукват от стените на червото и преминават в кръвта, която ги разнася из тялото.
Дихателна система. Шарана диша с хриле – множество хрилни пластинки, разположени върху хрилни дъги. От двете страни на главата се намират по 4 хрилни дъги, покрити отвън с по едно хрилно капаче. Хрилните пластинки са снабдени обилно с кръвоносни капиляри. Навлизането на водата към хрилете се осъществява чрез отваряне на устата. Поетата вода се изтласква през хрилните отвори и непрекъснато мие хрилните пластинки.
Кръвоносна система. Кръвоносната система на шарана се състои от сърце и кръвоносни съдове. Сърцето му е разположено коремно в предната част на телесната празнина. То е двуделно – състои се от предсърдие и камера. От сърцето излиза артериален къровоносен съд – аорта, който отнася кръвта в хрилете. Тук кръвта отделя въглеродния двуокис и поема кислород. Богатата на кислород кръв се разнася по тялото, като отдава кислорода на тъканите. В същото време тя поема от тях въглероден двуокис и чрез кръвоносни съдове, наречени вени, отново се връща в сърцето, от където се изтласква в хрилете. Шарана има един кръг на кръвообращение. Заедно с кислорода кръвта разнася и хранителни вещества. Сърцето на шарана се свива бавно и движението на кръвта е бавно. В следствие на това обменните процеси в тялото на рибата са понижени. За това температурата на тялото е непостоянна – зависи от температурата на околната среда.
Отделителна система. Отделителни органи са два лентовидни бъбрека, разположени гръбно – над плавателния мехур.
Нервна система. Нервната система на шарана се състои от главен и гръбначен мозък, от които излизат нерви. Главният мозък има 5 дяла – преден, междинен, среден, малък и продълговат. Предният мозък има главно обонятелна служба – от него излизат обонятелни нерви. Междинният възприема зрителните дразнения – с него са свързани нервите за очите. В средния мозък се намират нервни клетки на зрителния център. Малкият мозък управлява и координира движението и равновесието, а продълговатият свързва главния с гръбначния мозък. Продълговатият мозък играе важна роля и при регулиране на дишането, кръвообращението, храненето. От продълговатият мозък излазът нерви към страничната линия. Тя се забелязва като прекъсната линия, образувана от отвори. Чрез нея шарана възприема промените в налягането на водата и бързо се ориентира даже в мътна вода.
От продълговатият мозък излизат нерви и към другите сетивни органи – на вкуса на слуха. Органите на вкуса са разположени в устата и по повърхността на тялото. Слуховият орган представлява малко мехурче, поместено в черепната кутия. За това го наричаме вътрешно ухо.
Размножаване и развитие. Шаранът е разделнополово животно. Женската изхвърля през пролетта няколкостотин хиляди яйца (хайвер). Яйцата се оплождат извън тялото – във водата. От тях се развиват малки шаранчета, които бързо нарастват. Многообразие на рибите Рибите наброяват около 20 000 вида. Те се различават по форма и по начин на живот. Въз основа на скелета, който може да бъде хрущялен или костен ги поделяме на две групи – хрущялни (акулови) и костни. Хрущялни риби (акулови) Почти всички представители на хрущялните риби обитават океаните и моретата. Само незначителна част от тях се срещат и в сладките води. Скелетът на хрущялните риби е изграден от хрущялно вещество, което не се вкостенява през целият ми живот. Хрилните им пластинки имат самостоятелни отвори. Тялото им е покрито с твърди люспи. Всяка люспа има остър зъбец, закривен назад. Плавателен мехур липсва.
Формата на тялото при едни акулови е торпедовидна (истински акули), а при други е плоска (скатове). Опашният им плавник е несиметричен.
Истинските акули са отлични плувци и обитават дълбочинните слоеве на водата. Хрилете им се отварят отстрани на главата с цепнатини. Нямат хрилни капачета. Дишат както шарана.
Скатовете водят придънен начин на живот. Хрилните им цепнатини се намират върху коремната страна на главата. При дишането водата не навлиза през устата, а през два отвора, които се намират върху главата.
Акуловите имат добре развита нервна система. Предният им мозък е сравнително голям, поради което обонянието е много добро. Акулите усещат промяната в химичния състав на водата от далечни разстояния. Даже капка кръв от плячката може да ги ориентира безпогрешно от голямо разстояние.
Хранене. Повечето акули нападат риби, тюлени, делфини, ранени китове, даже крокодили, морски змии и костенурки. Смилателните им сокове смилат и костите на плячката.
Много от акулите (около 50 вида) нападат и човека. Най-опасна от тях е бялата акула, наречена още човекоядка. На дължина достига до 19 м. Още в “детска възраст” тя може да откъсне крак на човек, а когато стане 5 м – да погълне цял човек. Тази акула живее в тропическите и субтропическите области и в по-топлите морета. Среща се и в Средиземно море. Някои акули – южна китова акула, полярна акула и други, се хранят с планктон, а скатовете използват за храна предимно ракообразни, а понякога и дребни дънни риби.
Размножаване. Едни от акуловите са живородни, а другите снасят яйца. Оплождането име вътрешно. Развитието на зародишните на яйценосните акули продължава от 4 до 14 м, а на живородните от 6 до 18 м (при някои даже до 2 г). Броят на яйцата не е голям – от 2 до няколко десетки. Полярната акула и някои скатове снасят до 500 яйца.
Акуловите риби наброяват около 600 вида. Някои от тях имат големи размери. Южната китова акула достига дължина до 23 м и тежина до 20 тона, полярната акула – до 15 м и 15-16 тона.
В Черно море живеят само 3 вида акулови риби – черноморска акула (дълга до 1,5 м: не напада човек) и два вида скатове – морска лисица и морска котка.
Акуловите риби нямат стопанско значение защото месото им няма добри вкусови качества. Черният им дроб обаче се цени високо. Той съдържа мазнина от която се извлича витамин (А). Костни риби Костните риби са широко разпространени във всички природни води. Те се различават от хрущялните главно по това, че имат костен скелет, а някои и плавателен мехур.
Хрилете им са покрити с хрилните капачета, както при шарана. Тялото им е покрито с керемидообразно наредени люспи (само при някои тялото е голо – без люспи).
Костните риби имат най-различна форма на тялото – вретеновидна (при повечето видове), змиевидна (змиорка), плоска (калкан) и други.
В зависимост от степента на вкостяване на скелета, наличието на носови пътища и устройството на перките костните риби се поделят на хрущялно-костни, същински костни, двойно дишащи и риби – ръкоперки.
Хрущялно-костни риби. Скелета им в по-голямата им част е хрущялен. Вкостявания имат само на отделни места – по горната част на черепа и в предните поясчета.
Тялото им е вретеновидно. При повечето видове главата е източена в рило. По тялото им има 5 реда костни плочки (един гръбен, два странични и два коремни). Между тях се намират малки костни пластинки и зрънца. Хрущялно-костните риби имат несиметричен опашен плавник и добре развит плавателен мехур.
Към хрущялно-костните риби се отнасят есетровите риби – чига, пъструга, моруна, руска есетра и други. Чигата живее в Дунав, а останалите – в Черно море, но през размножителния период навлизат в Дунава и в другите големи реки, където хвърлят хайвера си. Такива риби, които могат да сменят местообитанията си, да отиват от морето в реките и обратно – наричаме проходни.
Същински костни риби. Скелетът им е напълно вкостен. Едни живеят в реките и езерата, други – в моретата, трети са проходни.
Формата на тялото на костните риби зависи от местата, в които живеят. Блатните риби – шаран, каракуда и други, имат високо и сплеснато отстрани тяло. Това им позволява лесно да плуват между водната растителност. Видовете от горните течения на реките, където водата е буйна имат обло вретеновидно тяло. Такива риби са балканската пъстърва, черната мряна и други. Дънните риби – калкан, писия и др, имат широко плоско тяло.
Двойнодишащи риби. Те имат носови отвори, които продължават в канали в които се отварят в устата. Тези вътрешни отвори на носовите пътища се наричат хоани (появяват се за първи път). Чрез тях рибите могат да поемат въздух в устата си и да го използват за атмосферно дишане. Ролята на дихателен орган в случая се изпълнява от плавателния мехур, който е свързан с устата чрез канал и е богато наситен с кръвоносни капиляри.
Двойнодишащите риби обитават блатисти води, някои от които през лятото пресъхват. Тогава те дишат атмосферен кислород. Срещат се в Африка, Австралия и Южна Америка. Тези риби ни подсказват пътищата на постепенно приспособяване на водните животни към сухоземен начин на живот.
Риби – ръкоперки. Носовите им пътища са устроени както при двойнодишащите. Те се живеели преди милиони години и са обитавали блата. С помощта на перките, които имали месести основи, те могли да лазят по крайбрежията на блатата. Освен с хрилете те са дишали и с плавателния си мехур.
До сега е доживял само един вид, който е преминал към живот в морето – латимерията. Тя придънна риба и обитава водите край южните брегове на Африка. Биологичните особености на рибите Учените са описали около 40 000 вида гръбначни животни. 20 000 от тях са риби. Това показва, че рибите са се приспособили най-добре различните условия на живот във водата.
Местообитание. В зависимост от съдържанието на соли във водата (главно на готварска сол) водите се поделят на сладки, полу-солени и солени. Рибите, които обитават тези води са съответно сладководни, риби на полусолените води и морски. Проходните риби могат да сменят водни басейни с различна соленост.
Рибите в отделните басейни също имат свое разпределение. В горното течение на реките например живеят пъстърва, мряна, които са се приспособили към води с по-ниска температура и богати на кислород. В средното течение се срещат речен кефал, кротушка, а в долното, където водата е топла и съдържанието на кислород е по-ниско – сом, каракуда.
Рибите са се приспособили към различни зони и в морето. В крайбрежните води, обрасли с водорасли, се срещат морски игли, морски кончета, по скалистите места – попчета, а по пясъка на дъното – калкан, писия. Във вътрешността на морето живеят добрите плувци – скумрия, паламуд, хамсия.
В блатата живеят по-слабо подвижни риби, които са непретенциозни, към количеството на кислорода във водата. Такива са червеноперката, платиката.
Хранене. Малките рибки след излюпването си се хранят с планктонни организми – едноклетъчни животни, растения и ракообразни. По-късно отделните видове преминават към различна храна. Щуката, сомът, скумрията, паламудът и много други, които преследват по-дребни риби и ги ползват за храна, наричаме хищни. Други риби – шаран, мряна, се хранят с дребни безгръбначни животни- червеи, охлювчета, а така също и с растения. Тези риби са “мирни”. Някои риби – скобар, бял амур, използват предимно растителна храна – те са растителноядни.
С понижаване температурата на водата рибите се хранят все по-рядко. Например при 9ºС шаранът престава да се храни, а при 4ºС се заравя в тинята и преминава в зимен сън.
Размножаване. Повечето риби изхвърлят хайвера си във водата. Там той се опложда. Хайверните зърна на шарана, бялата риба и други полепват по блатната растителност. Скобарът, речният кефал, мряната и др. отлагат своя хайвер по чакъла в бързеите на реките. Хайверът на повечето морски риби е плаващ. Освен акуловите много аквариумни рибки и други представители се оплождат вътрешно.
Миграции. Много риби обитават едни и същи места. Други извършват по-малки или по-големи придвижвания, наречени миграции. Някои миграции са свързани с храненето а други – с размножаването на рибите.
Хранителна миграция извършва например скумрията. Тя зимува в Мраморно море, а за да се изхрани през пролетта, навлиза в Черно море. След застудяването през есента тя отново се връща в Мраморно море.
Размножителни миграции извършват есетровите риби. От морето те навлизат в Дунава, за да хвърлят хайвера си.
Изучаването на миграциите на рибите има голяма значение за човека. Изясняват се времето и особеностите на миграциите, а това ориентира риболовците и увеличава риболова. Пътешествията на рибите се проследяват “белязване”. Към тялото на рибата се прикрепва метална или пластмасова пластинка, на която се пише номер и страната, където е извършено белязването.
Костните риби са се появили преди повече от 400 милиона години.
Най-много живее моруната – до 100 г., шаранът, щуката и сомът и др.- до 80 г, есетрата – до 50 г, треската – до 25 г, хамсията, попчетата – 3-5 г, а най-малко живеят някои декоративни рибки – 6-8 месеца.
Най-големи от пресноводните риби са сома (до 5 м и до 300 кг), южноамериканската риба арапайма (4,6 м и до 400 кг) и моруната (9 м и 1,5 т.).
Най-дребната рибка е едно филипинско попче дълго 7 мм и тежко само 15 м/гр. Стопанско значение на рибите Рибите имат голямо стопанско значение за човека. Месото им е богато на белтъчини, мазнини и витамини. Световният улов на риба е около 70 мл/т/годишно (данните са то 1982 г).
По-голямата част от рибите се извозват от човека за храна в прясно и в консервирано състояние. Друга част, главно по-малоценни риби, се преработва в брашно за изхранване на добитък.
Риболов. Главният улов на риби се извършва в океански води със специални кораби – траулери, съоръжени със сложна апаратура за откриване на рибните пасажи, която записва техните звуци. Те имат и приспособления за преработване на уловената риба. В океана се лови мерлуза, скумрия, сафрид и др.
Черно море има голямо значение за нашия риболов. В него се улавят в по-големи количества цаца (копърка), сафрид, паламуд, хамсия, попчета.
В Дунава се лови руска есетра, моруна, шаран, сом, чига.
Вътрешните води имат значение за спортния риболов. В тях се лови речен кефал, скобар, мряна, уклей. Във вътрешните реки и езера годишно се улавят повече от 500 000 кг риба. Поради маловодието на реките и на замърсяването им рибите в тях намаляват.
Опазване на рибата. За да се запази рибното богатство, се предприемат редица мерки. У нас съществува специален закон, който определя времето за риболов във вътрешните води. По време на размножителния период уловът е забранен. Въз основа на Закона за защита се налагат санкции на всички, които замърсяват водите и причиняват отравяне на рибата. Забранява се унищожаването на риба чрез взривни и отровни вещества.
Развъждане на риба. За ад се увеличи добива от риба, човекът е прибягнал и до развъждането и. За тази цел се създават специални рибни стопанства. Зарибяват се и язовири, езера, реки. В по-топлите води се отглежда шаран. Той не е претенциозен към храна, издържа големи колебания в температурата на водата и бързо нараства. Шаранови рибовъдни стопанства има край София, Пловдив, Ямбол. С шаран се зарибяват и много от нашите язовири: “Г.Димитров”, “Ал. Стамболийски”, “Батак”. Студените води се използват за развъждане на пъстърва. Пъстървови рибовъдни стопанства има край Самоков, Разлог, Златна Панега и на много други места в нашите планини.
За риборъзвъждането голямо значение имат и други риби, внесени от Русия и аклиматизирани у нас. Такива са белият амур, толстолобът, пеледът и чудският сиг.
Рибите страдат от различни болести и паразити. За това басейните, където се отглеждат, редовно се дезинфекцират.
Неприятели в рибните стопанства са предимно голямата водна жаба, която унищожава голямо количество от хайвера и малките рибки, сивата водна змия и сивата чапла и по не потвърдени.
Коментари () |
|
|
|
 |
